Българският печат днес - 19 октомври 1999 год.

"Да се отложат и настинките" уместно предлага "Труд" в светлината на времето и обявеното отлагане на здравната реформа за 1 юли 2000-ната година. В края на септември финансовият министър Муравей Радев обяви отвъд океана, че стартът ще се отложи. Тогава здравният министър го опрoверга, припомня вестникът. Затова пък вчера парадоксът лъснал - в чужбина знаят за делата ни повече, отколкото у дома. "Провалът е налице", категоричен е "Труд". Виновници обаче няма. Събрани били само половината вноски. Ами нали държавата си е планирала и събирала парите. На народа му останало само да се помоли да му амнистират болежките поне с шест месеца.

Тези шест месеца се превръщат и в ключовия момент в коментара на "Монитор". И по-специално обявената дата 1 юли. Защото според вестника българският календар започва от 1 юли. "И изобщо коя друга дата заслужава да се нарече еманация на новия демократичен ред у нас?", се пита "Монитор". Нито 10 ноември, нито 10 януари. След като на първи юли 1999-та тържествено бе отбелязана победата на реформата, ето че сега се планират здравни победи отново за 1-ви юли. Така вече отпада всякакво съмнение за летоброенето у нас, категоричен е вестникът. Демократичната ни година все още има 12 месеца, но започва и завършва на всеки 1-ви юли. Бъдни вечер се премества на 24-ти юни, Коледа на 25 и така както си му е редът с всички останали празници. Защото пилците може и да се броят наесен, но фруктите, в това число и плодовете на реформите, се броят налято. Също като ябълките петровки и джанките драгалевки, прави асоциация вестникът. И затова предлага подобно на френските си колеги отпреди 200 години нашенските реформатори да обявят, че на датата 1-ви юли започва българският месец Фруктидор.

Изборната тема продължава да вълнува всекидневниците и днес."За ОДС периодът за тези избори не е най-благоприятен", категоричен е "Демокрация". Защото се намираме, така да се каже, в най-ниската част на реформата с естествени социални последствия. "След година или година и половина обаче ще бъдем в по-възходяща част от нея", отбелязва вестникът. "Кой какво печели и какво губи след първия тур на местните избори?", пита се от своя страна "24 часа". СДС печели като общ превес. Взе и нови общини. Но сините имат сериозен отлив на гласове. Нещо, което трябва да им подскаже, че е крайно време да действат, отбелязва вестникът. Мнозинството трябва да направи хода за изпускане на напрежението, с което се удържа властта. А този ход е да ремонтира кабинета. Някой все пак трябва да понесе недоволството и да плати за грешките. Основната грешка на СДС е, че взе да се изживява като абсолютен монарх. Тези избори дойдоха, за да му напомнят, че не може да бъде такъв в края на 20-ти век, отсича "24 часа".

Ако се задълбочиш много в един проблем, може да стигнеш до дъното. "Задълбочаването в политиката отдавна е докарало всички разбиращи до дъното на отчаянието", категоричен е от своя страна Любен Дилов-син в своите Сатанински строфи, публикувани във вестник "Сега". Винаги е било трудно на политиците да намерят думите, с които да изкушат избирателите. Още повече, че зад посланията, които уж са адресирани към електората, винаги има и едно, което е за вътрешна употреба. В случая на Стефан Софиянски и лозунга на ОДС - "Заедно можем повече", неговата вътрешнопартийна употреба била - "Повече не можем заедно". При Евролевицата и лозунга на Камов пък - "Време е", открито си прозирало посланието - "Време е да се отървем от Томов". Какво да се прави като старославянския корен на думите победа, беда и беден е един и същ, разсъждава "Сега". Затова и избирател проплакал и написал на бюлетината си - "Гласувам, обаче съм безработен", разкрива "24 часа". А иначе отбелязаните в квадратчето сърчица, цветенца, лястовички, охлювчета, че и прасенце, просто не могат да бъдат изброени, разкриват от Централната комисия за местни избори.

"Европа като начин на злоупотреба" е разгледна днес от "Монитор". "След първоначалната евро-еуфория, която отбеляза рухването на Берлинската стена, по всички вертикали и хоризонтали на българското общество днес се шири повсевместен евро-песимизъм", категоричен е вестникът. Това обаче не е евро-песимизмът на френския селянин, който разлива своето мляко, за да гарантира дотациите си. Нашето е по-друго. То било раздиращата изотвътре завист на по-нишия. Защото сега българинът се чувствал излъган, огорчен и омерзен. "А иначе, какво аджеба е Европа?", се пита вестникът. Ами тя е преди всичко сигурността на човека, че може да твори, но и да наследява материалните и духовните блага на своя труд. Сиреч да не бъде ограбван. Затова и на нас са ни нужни собствени образци, с които да мерим ръст с развитите народи. Като равни с равни. Нищо, че сме по-бедни.

А иначе сега се живее по-интересно, категоричен е журналистът Димитър Езекиев, пред вестник "24 часа". "Несравнимо по-интересен и по-съдържателен е сега животът от преди десет години", отбелязва Езекиев. Защото има възможност за избор. Можем да избираме не само любимия си, но и книгите си, изложбите си, как да живеем, можем да си отидем от България, можем и да се върнем. И най-важното от всичко - ние вече притежаваме опита на света.