Българският печат днес - 16.01.2002 год.

На 22 януари, вторник, приключва петгодишният президентски мандат на Петър Стоянов. Именно по този повод "Труд" прави анкета сред своите читатели с въпроса с какво са запомнили неговия мандат. Защото това, което е важно сега, е слизайки от най-високия пиедестал, Стоянов да не отнесе със себе си тежкия товар на разочарованието - участ, неизменна за досегашните държавни ръководители. Публичните оценки за Петър Стоянов варираха от критики към многословието му до възхвала на народолюбието му. Анкетираният през 2000-ра български народ го избра за личност на столетието. През 2001-ва същият този народ с лекота свали избраника си от президентския пост. Ами, след всичко това, отбелязва вестникът, дано спътник на огорчението на президента Стоянов този път стане задоволството, че тази мръсна работа - политиката, носи и една висша облага - моралното признание на народа.

Дали обаче всички политици го заслужават? Защото например парламентът не е начално училище, както отбелязва зам.-председателят на Народното събрание Любен Корнезов в интервю за вестник "Пари". И сега изниква въпросът - ще подаде ли оставка неговият председател Огнян Герджиков на 1 февруари, както беше обещал, ако види депутат да гласува сръчно с картата на другарчето си по парламентарна банка? Ами няма да я подаде, категоричен е "Труд". А нали самият Симеон обеща, преди да поеме кормилото на държавата, да предложи механизъм за отстраняване на народни избраници, които пристъпят Новия морал.

И изобщо, българският парламент е сцена за тъпи постановки и изява на некадърни актьори, приглася "Монитор". А поредният епизод от абсурдната пиеска е озаглавен "Никой вече не гласува с чужди карти". Интересно е защо обаче новата скъпа система за гласуване се провали, разсъждава вестникът. И предлага следните варианти - или народните избраници не са се справили с новата техника, защото са тъпи. Или депутатството ни е хитро - прави се само на тъпо, оплита се като пиле в кълчища с копчетата на новата система и в крайна сметка проваля въвеждането й, защото така му отърва. Но пък и двата варианта показват само, че в крайна сметка депутатството ни е тъпо, заключава вестникът. Щом с такива постановки е тръгнало електорална любов да лови.

И в крайна сметка - новата система за гласуване в парламента не проходи. И резилът си остава за Новото време. А супата я духат избирателите, отсича "Труд". Защото вече повече от 10 години те все не случват на избраници. И защото по пътя от урната до поста все се случва така, че някой е натиснал бутон на нечия чужда съвест. И той все изгърмява.

Опасност от късо съединение обаче се оказва, че има не само в парламента, но и при юпитата, както забелязва "24 часа". Защото ловният сезон май вече започна. И изглежда, че Горския май вече е разписал билетите за отстрел на юпита. Първият сигнал е конфликтът между вицепремиерът Николай Василев и заместничката му Любка Качакова около "Булгартабак". Истината обаче, е че Качакова и Василев съвсем наивно влязоха в ролите на Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет от "Титаник", чиито персонажи трогват с младежкото си пърхане, преди някой от тях да се удави. Главният герой на нашият филм обаче е друг - айсбергът. А корабът на юпитата неизбежно приближава към фаталния сблъсък с него. А защо съпротивата е неистова е ясно, категоричен е вестникът. Защото икономическите позиции на българския елит до момента винаги са се гарантирали от властовото му влияние, от способността му да идентифицира и осигури контакти и далавера.

Единственото, което не бива да допускаме в този момент, е да загубим чувството си за хумор. Защото смехът е надежда. И затова не трябва никога да преставаме да се смеем, споделя Стоянка Мутафова за "24 часа". Вестникът публикува днес интервюта с нея, Блага Димитрова и Таня Масилитинова по повод награждаването им с орден "Стара планина". И тяхното послание - днес ние много говорим и не се замисляме кой ни слуша. Затова се поражда и толкова болезнената ни нужда от взаимност. Но нещата ще се оправят. Дори и в нашата объркана страна. Защото не може все лошо да бъде. И както има нощ, така има и ден.