"НТ ТО пак е тук!" възкликва днес "Труд" и въвежда темата "Северноатлантически пакт - България". НАТО разглежда България като един доверен партньор след оказаната от страната ни подкрепа на Алиaнса по време на операцията в Косово. От тогава сътрудничеството ни върви в положителна посока, станало ясно след изявлението на помощник-генералния секретар на пакта по политическите въпроси доктор Клаус-Петер Клайбер, който е на посещение у нас, разкрива вестникът. "Проблемът за разширяването за нас е много важен. НАТО разглежда разширяването като инициатива, която трябва да бъде разрешена по един мъдър и много убедителен начин. Ние разглеждаме този процес
като фактор, който помага сигурността и просперитета на цяла Европа", споделя доктор Клайбер в интервю за "Труд". Колкото до очакванията - НАТО ще разглежда своята политика за разширението през 2002-ра година.
Политиката на друга световна организация, този път финансова, и нашите ходове и реакции по пътя на реформата, разглежда днес "Новинар". Веднага след като Юха ни каза "Бай бай", а началникът му Деплер ни пожела "На добър път към ада", подуправителят на БНБ Мартин Заимов дълбокомислено отбеляза, че инвестирането в долари била много рискова работа и че без парите и подкрепата на "Деплер и Ко." щяло да ни бъде много трудно. И така - пита се в задачата - защо толкова силно се обвързахме с парите на Международния валутен фонд, та днес отричаме очевадната истина, че чиновниците от фонда ни зарязаха насред пътя, в относително добро здраве и без гаранция, че ще доживеем до дълбоки старини, чуди се вестникът. Интересно е обаче какво се случва след като продължим да проследяваме реакциите. И по-специално тези на дуета "Нацонален статистически институт-Муравей Радев". И докато първият отчита феноменален икономически ръст от 5,2 на сто за второто тримесечие, вторият съобщи, че от октомври започва дефлация. И не само това, ами и че всъщност това си било много добре. И именно тук "Новинар" започва да се лута над теоритичния проблем, а именно - според господстващите досега представи дефлацията, или общото понижаване на цените, може да се съчетае само с общ спад на производството. Което от само себе си може да означава само две неща. Или Муравей Радев признава липсата на бурен икономически растеж, или ни лъже, че няма да спасим кесиите си от есенно-зимната инфлация. Получи се така, че вместо да се изпишат вежди се извадиха очи. Остава обаче въпросът - защо вместо да вървим по грешния път на Гръция от предприсъединителния й период не потърсим друга алтернатива, разсъждава "Новинар". Защото днес в Европа открито сочат, че с акцента, който поставиха върху инфраструктурните проекти, гърците изостанаха в структурната политика. За разлика от Ирландия, която само до преди 20 години бе най-бедната страна в Европа, а сега е на четвърто място на Стария континент
по Брутен вътрешен продукт на глава от населението. Само че Ирландия тръгна по пътя
на информатиката и комункациите. Докато Гърция се радва на ненужни мостове и шосета и изнемогва от тежките си реформи.
Пригласяйки донякъде на повдигнатата току-що тема, но разнищвайки и един друг, останал неразрешен проблем, а именно - какво се случи в държавата на фалиращите банки и истината за изнесените пари, "24 часа" призовава - "БНБ в райе". А основното за повечето хора вълнение било - ще бъдат ли наказани виновниците за банковата криза от 1996-та година? На пръв поглед нещата се развиват добре, особено след изявлението на началника на отдел "Валутни операции", че той и бившият шеф на БНБ Любомир Филипов ще бъдат арестувани. Ходът е добър. Само че, ако те бяха дирижирали големия грабеж защо сега не си живеят в някой чуден кът на света, а продължават да крачат по софийските павета, чуди се вестникът. И всъщност не е ли отдавна ясно вече, че разграбването на банките у нас започна още с фалита на старата система. Както и порочната практика, за да не фалират държавни предприятия, кабинетът натискаше БНБ да даде пари, тя рефинансираше банка, която от своя страна пък финансираше предприятие. И така се крепяха правителствата до въвеждането на валутния борд.
За крепене от друг род, но отново с политически цели разсъждава днес "24 часа". Защото новият начин за отвличане на вниманието бил - мама и тате в помощ на политиката. Вече знаем какво става щом телевизията покаже пиян министър на манекенски купон. Никой обаче не е наясно какво се задава, когато президентът дава интервю, кротко приседнал до татко си. Или пък когато майката на премиера разказва какво добро дете е бил. А пък самият премиер изпрати жена си в Нова телевизия, за да чуят всички как тя не е премиерша, а обикновена самарянка. Инетерсно дали нашите политици чувстват, че губят почва под краката си и истинктивно се хващат за ръцете на майките и татковците, рови в несъзнаваното вестникът. Обяснението според журналистите обаче било съвсем ясно - с мили сцени и драматични изказвания управляващите се опитват да отвлекат вниманието и да прикрият сериозните проблеми. Защото с оказването на човешкия образ не се дават отговори на въпроси като - защо президентът се опитва да хвърли синята фланелка? И защо Костов си изпусна нервите и обяви, че в редиците им има шпиони на Бонев и Чорни? Както и какво ще стане, ако СДС загуби изборите? Е явно, въздъхва вестникът, докато в СДС се ритат по кокалчетата обществото ще трябва да живее с оптимизма на успешното управление.
Глътка отдих от подобни вълнения обаче със сигурност ще ви предложи френската актриса Пиерет Дюпойе с рецитал си по осем разказа на Ги дьо Мопасан. Спетаклите, създадени за фестивала в Авиньон, ще бъдат изнесени във Френския културен иснститут в София, отбелязва вестник "Дума". И една по особена атмосфера - на наблюдателност, цинизъм и нежност, разкриващи известната човешка същност.
Българският печат днес - 03.10.2000 год.
"НАТО пак е тук!" възкликва днес "Труд" и въвежда темата "Северноатлантически пакт - България". НАТО разглежда България като един доверен партньор след оказаната от страната ни подкрепа на Алиaнса по време на операцията в Косово. От тогава сътрудничеството ни върви в положителна посока, станало ясно след изявлението на помощник-генералния секретар на пакта по политическите въпроси доктор Клаус-Петер Клайбер, който е на посещение у нас, разкрива вестникът.
3 октомври 2000, 10:00
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!