Ця ят става премиер. Новината е обиколила първите страници на всички днешни вестници, може би защото пак идва отвън - от испанския вестник "Ел Мундо". "Имам само една алтернатива: да стана премиер" - цитират думите му в заглавията си "Монитор" и "24 часа". "Демокрация" и "Новинар" под същата новина за премиерския стол цитират обаче и втората част от изказването му: "България си има президент, когото хората ценят. Президент, който ще спечели втори мандат. Затова би било липса на лоялност от моя страна към институциите, към убежденията, които проповядвам и към избирателите, да се домогвам до този пост, казва Симеон Кобургготски. "Монитор", който препечатва най-пълния текст на интервюто, коментира следното: "Време и е Н.В. да "поверва на българите". Защото излизало, че испанските издания са в час с решенията на Царя, а българските гадаят като ясновидци кой и евентуално по какви съображения ще управлява държавата ни. Дано словоохотливостта на Симеон Втори пред западната преса да се дължи единствено на несъобразителност, отбелязва "Монитор". И припомня, че помним и други родни политици, които бяха истински Господари на мълчанието, а излизайки навън надълго и нашироко обясняваха какви планове за България имат. От своя страна в коментарната си колонка "Демокрация" също настоява за яснота. "Влязъл активно в обществено-политическия живот с цялата тежест на отговорността пред избирателите, Симеон Втори е длъжен да е пределно ясен с тях, коментира Атанас Свиленов. Защото това е съществeното и натовареното с огромен риск - отбелязва "Демокрация" - и Симеон Втори е прав да говори за жестока саможертва".
А какво става с политическите сили отвъд премиерския пост, пита се "Труд". И позовавайки се на вчерашно радиоинтервю на Евгений Бакърджиев в "Неделя 150" търси да определи лагерите в синята партия. Същото прави и "Монитор", който определя бъдещата битка като "радикали" срещу "костовисти". "24 часа" изненадващо търси с анализ по темата не друг, а бившият дректор на "Мобилтел" Владимир Грашнов, който от позицията на участие в частния бизнес разпределя вините при управлението на бившия кабинет и то така: "нисшите чинове направиха поразиите". А пред "Труд" новият български посланик в Македония Александър Йорданов предрича сложно бъдеще на СДС не като партия, а като национално движение и с това си обяснява успеха на НДСВ. Призивът на Александър Йорданов е СДС да се очисти от момчета със златни верижки, "независими експерти" и други посредствени хора, които придали сив вид на синята партия.
За да изведе нещата в малко по-различна плоскост от кабинетно-партийните анализи, "24 часа" дава думата на ориенталиста на СУ Огнян Георгиев, който пита знаем ли какво означават много от фамилиите на сегашните депутати и виждаме ли връзка между фамилията и техния характер. Впрочем съдете сами: Качакова идвало от контрбандна стока, което означавало, че в рода на Любка Качакова е имало бегълци или контрабандисти и трябвало да се преведе като Контрабандистката. За деди, живели някога до сметище, говорела фамилията на червената депутатка Ирина Бокова. Гордост и самонадеяност лъхала от фамилията на царския юрист Огнян Герджиков. Димитър Абаджиев е по ясен с българския вариант на фамилията си - Гайтанджиев. Евгени Чачев е Хлопатаров, а най-поетични били имената на турските депутати. Емел Етем означавало свята надежда, а Несрин Узен - "нежна и снажна като миглите на окото".
Толкова с преводимостта на фамилиите на политиците. Още повече, че някои от тях започнаха да засенчват с деянията си дори разказите на Жорж Ганчев за Холивуд, категоричен е "Новинар". И дава пример със Стоян Ганев в "Шоуто на Слави". Едно е станало ясно, твърди изданието, че ексвъншният министър не става за шоу, а много хора се съмнявали и в качествата му на политик, но ще видим, заключава "Новинар". А "Монитор" съветва "Симеон да пита Паси за Стоян Ганев". Зачетем ли се в малко сложната именна опаковка на коментара, тутакси разбираме за какво става дума. Не всичко е "хоум шопинг", твърди авторът на коментара Волен Сидеров. И съветва Дългия, сиреч водещият на шоуто, да събира тарифи за самореклама. През 1992 г. Паси е обяснил в предавенето "Неделя 150", че Стоян Ганев има пряко участие с предаването на секретни сведения на чужда държава и че работил в комбина с един бивш кадър на Живков - Живко Попов. Самият Ганев се обадил тогава в ефир и поискал Татарчев да съди Паси. А цялата тази пиеса би трябвало да я има в архивите на БНР и да може да се пусне на "верващи и неверващи", отбелязва в заключение "Монитор". А за да запълним картината - поглед и вляво. "Труд" избира за целта актрисата Виолета Гиндева, която от днес е депозирала оставката си като член на ВС на БСП. Защото твърди тя, лидерите на БСП били като "глухари в любовния период - нито виждали, нито чували". И както Жан Виденов е твърдял, че няма зърнена криза, когато хората били на опашки за хляб, така и сега лидерите твърдели, че няма загуба, а има стратегическа победа. С това за Виолета Гиндева чашата преляла. С това, отбелязва "Труд", още една актриса излиза от политиката. И май не е нито първата, нито последната.
Българският печат днес - 02.07.2001 год.
Царят става премиер. Новината е обиколила първите страници на всички днешни вестници, може би защото пак идва отвън - от испанския вестник "Ел Мундо". "Имам само една алтернатива: да стана премиер" - цитират думите му в заглавията си "Монитор" и "24 часа". "Демокрация" и "Новинар" под същата новина за премиерския стол цитират обаче и втората част от изказването му: "България си има президент, когото хората ценят".
2 юли 2001, 11:51
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!