"Хъ ърковатата чета на дипломацията", така "Труд" нарича външните министри на България, Гърция и Турция, които се срещнаха за първи път след Втората световна война. "Главното послание към света бе, че в един изключително размирен дори в момента Балкански полуостров има воля и стремеж към мир и разбирателство. А най-голямото доказателство бе неподписването на т.нар. пакт за ненападение между трите държави. Защото подобен документ се сключва между непримирими врагове, а не между приятели и съседи с мисия да бъдат водещи в процеса на разбирателство в Югоизточна Европа", анализира "Труд". "Искра на Надежда хвръкна между балканските полюси"- така "24 часа" определя срещата. Все пак изданието смята, че "в тая среща символиката бе всичко, а резултатите - нищо. Може би хората от граничните райони ще видят да се приближава мечтата им за свободно движение между Гърция, Турция и България. Идните месеци ще покажат дали има такава договорка". С това мнение се съгласява и "Пари". Всекидневникът цитира атинския седмичник "Вима" и вестник "Ексусия", които "са единодушни в оценката си, че срещата е била богата на символи и декларации, но бедна по същество. Вестник "Вима" отбелязва, че по съществените си резултати срещата не е оправдала големите усилия, положени от тримата първи дипломати през следващия уморителен ден, както и интензивните усилия по подготовката на срещата от няколко седмици насам". Тук се включва и "Демокрация" с материала "Срещата на външните министри привлече медиен интерес", където четем преглед на гръцката, турската и македонската преса преса. Турският "Радикал" пише, че "старите вражди са останали в миналото и съобщава, че е решено да се създаде общ комитет за оживяване на пограничната търговия в трите държави. Македонските електронни медии окачествяват срещата като историческа, а опозиционният "Утрински вестник" посочва като особено важен момент поетия от страна на Гърция и Турция ангажимент да подкрепят кандидатурата на България за пълноправно членство в НАТО. "Новинар" определя събитието така: "Тройката Михайлова, Папандреу и Джем - реклама на Балканите". "Очевидно, пише изданието, една от целите на уникалната среща е била да се вдигне колкото се може повече шум около мероприятитето, за което се постараха и трите страни. Си Ен Ен я излъчи дори като втора новина след репортаж за Бил Клинтън". "Труд" обобщава: "Големият извод за нас обаче остана, че ако за нещо някъде по света ни обръщат внимание, то е най-вече заради последователната ни външна политика".
В това време вътре в страната хляба, млякото и транспортните услуги поскъпват заради увеличените с 10 % цени на горивата. От "24 часа" научаваме, че цената на хляба ще се вдигне между 3% и 5%, което означава, че цените в магазините ще са около 78-80 ст. Прякото увеличение на произведствената себестойност за литър мляко ще е около 1 ст. За сиренето разходите ще скочат с 15 ст. на килограм, а за производството на кофичка кисело мляко - с 2 ст. Заради тенденцията към сваляне на изкупната цена е възможно да не се стигне до нови цени, прогнозира "24 часа". "Труд" анализира: "Скъпите горива вещаят още по-висока инфлация". Тя, според финансовия министър ще е в рамките на 5-7 %. Така или иначе заложените в бюджет 2000 инфлация от 2,8% и растеж от 4% ще си останат на книга. Причината е в това, че бюджетът не предвижда увеличение на реалните доходи над размера на инфлацията. "Труд" цитира обаче мнението на Българска стопанска камара, където смятат, че поскъпването на горивата няма да доведе до поскъпване на стоките, тъй като няма адекватна платежоспособност и потреблението е свито. От Федерацията за защита на потребителите обясняват, че поскъпване ще има, но то едва ли ще е толкова, колкото на горивата. Търговците не могат да си позволят да увеличат стоките значително, тъй като те и без друго залежават.
"Новинар" ни праща към една друга тема, която обаче е тясно свързана с досегашната. "Всеки четвърти без работа" е равносметката на КНСБ - 25% е явната и скритата безработица, 48,8% от младежите са на улицата. На което "Демокрация" отговаря: "Създават 250 хиляди нови работни места". Това е едно от предложенията на КНСБ, което трябва да се осъществи до март следващата година. Според профсъюзите това може да стане чрез реализация на инфраструктурните проекти и стартиране на регионалните инвестиционни фондове. "Демокрация" коменитира, че "стратегическо решение обаче е частният бизнес да получи такива условия, че да има сметка и ресурси да разкрива работни места. Инструментът за това е христоматиен: данъците".
За "христоматийна" кражба информира "Труд". "Опустошиха най-голямата тракийска гробница" пише изданитето. Уникалната могила е открита през януари край Хисаря и е разграбена за по-малко от месец. "Отчаян съм, не съм виждал такова нещо - освен че е най-големият, това е и най-красивият тракийски паметник в България. В момента състоянието му е плачевно", споделя археолигът Георги Китов. Вината за опустошението е хвърлена на културния министър. Според бившия шеф на НИМ Божидар Димитров Емма Москова забранила със заповед разкопаването на могили. От министерството обаче отричат.
И още една културна тема, но далеч по-приятна. Днес в зала "България" на цигулка на голям концерт с френско участие ще свири Пoсланикът на Франция НП Доминик Шасар. Проявата е в рамките на музикалната седмица "Повече за обоя"- от 4 до 10 март, която е под негов патронаж.
Българският печат днес - 07.03.2000 год.
"Хвърковатата чета на дипломацията", така "Труд" нарича външните министри на България, Гърция и Турция, които се срещнаха за първи път след Втората световна война. "Главното послание към света бе, че в един изключително размирен дори в момента Балкански полуостров има воля и стремеж към мир и разбирателство. А най-голямото доказателство бе неподписването на т.нар. пакт за ненападение между трите държави.
7 март 2000, 10:00
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!