Българският печат днес -13.06.2001 год.

Ч�и �ири дни преди парламентарните избори 2001-ва, нестандартността на ситуцията бие на очи. Предстоящият вот се очертава като уникален по ред причини. За първи път от бума на площадната демокрация и първите многопартийни избори, социолозите регистрираха сходни обществени нагласи, отбелязва "Новинар". Във въздуха витае очакването, че предстои нещо ново, хората искат промяна.Очевидно е и друго - в 39-тото Народно Събрание ще влезе политическса сила, която явно трайно ще застане между двата полюса и ще има развали калимерата.

Защото четири дни преди изборите данните от представително изследване на Медиана, сочат, че ако изборите бяха днес, 38.2% биха гласували за Национално движение Симеон Втори, 21.7 - за ОДС, 15.7% за коалиция за България и 5.3% за ДПС. Ами това си е. Досега не е имало избори, така изопващи нервите на социолози и анализатори. Само през изминалите две седмици 14%, тоест всеки седми българин е променил изборните си намерения, отбелязва "Труд". Това, което се забелязва също така е, че гласуването за СДС или за левицата вече не е за една или друга политика, а по скоро морален вот - логиката е - "Аз съм си син /респективно червен/ и ще си гласувам за нашите, нищо, че ще загубят". Съответно двете сили не привличат електорат извън твърдото си ядро. Обратно, усещането за сила, което излъчва Националното движение Симеон Втори привлича както избирателите, желаещи промяна в политическия елит, така и конформните гласоподаватели. Сега остава да видим две неща, отбелязва вестникът. Първо, дали СДС ще успее да се съвземе и да спре хлъзгането си надолу. И второ - дали традиционните големи партии ще успеят да се съвземат след шамара, който неминуемо предстои да им ударят. А за сега е явно, че електоратът им показва крайно омерзение.

А пък ако той - електоратът все пак реши да следи внимателно предизборната кампания и да си води статистика за новооткритте обекти и първите копки например, направени през последните няколко седмици, сигурно ще се запита с право дали предприятията за трикольорни ленти не работят извънредно. Та затова, оставете нещичко и за след 17-ти, призовава "Пари".

И така - какво именно предстои да се случи след изборите? Царят реди кабинет, кметове и дипломат оглеждани за премиер, обявява "24 часа" във водещото си заглавиe. И лансира някои от вероятните претенденти - за министър на отбрана оглеждали Соломон Паси, Надежда Михайлова също била обсъждана като евентулен член на бъдещия кабинет. Колкото до личността на премиера - за премиер се готвят или Стефан Софиянски, или кметът на Русе Димитър Калечев ли самият Симеон Втори.

Ври заговор срещу Костов, президентът потвърди заявката на Софиянски за премиер, подема темата и "Монитор" на първата си страница. Заявката на Стефан Софиянски за евентуален премиерски пост беше много тясно обвързана със съгласието на политическата сила, която той не само представлява, но в чиято предизборна кампания много активно участва, цитира вестникът президентът Стоянов. Колкото до самият Софиянски, той отбелязва - "Искам да работя за коалиционно правителство и ще го направя, защото това е очакването на обществото. Ако ме поканят бих оглавил такова павителство".

И все пак, какво се е случило на изборите ще разберем едва като видим новото правителство. Колкото до сегашните въпроси - те са твърде много. Каква ще е формулата на следващия кабинет? Кой ще управлява? С кого ще управлява? Срещу кого ще управлява? И колко дълго ще управлява, отбелязва полтилогът Иван Кръстев в анализ за "24 часа". Наблюдава се един опасен феномен - докато експертите и политическият елит твърдят, че България върви в правилната посока, 60% от кореспондентите но социологическите изследвания твърдят точно обартоното. Изниква тогава въпросът - може ли такава криза да бъде решена от широка коалиция? Ами не, не може, категоричен е Иван Кръстев. Защото е изключително опасно да бъде създадена максимално широка коалиция, когато хората не вярват на институциите, когато не вярват на политическата класа. В краткосрочен план една широка коалиция може да се радва на подкрепа, но в дългосрочен план тя се превръща в опасност за политическата система. Защото когато всички са в правителството, в опозиция е народът. И защото широките коалици в краткосрочен план раждат надежди, но в дългосрочен раждат Хайдер.

И все пак е лошо, че някои хора нямат желание да гласуват и са загубили интерес, защото мислят че нищо ново няма да се случи, убеден е музикантът Иван Лечев в интервю за вестник "Демокрация". Защото каквото и да се е случило или предстои да се случи, безсмислената апатия и безразличието са по-лоши от всичко.