Българският печат днес - 02.11.2000 год.

Т�а �атично разнопосочни са днес първите страници на централните ни вестници. От темата за визите и президентската реакция на изявленията на депутата Асен Агов, до жилищните заеми и данъци, цените на лекарствата и ДДС в туризма. И все пак има една тема, която намерих във всички вестници - може би защото е скандална, а може би защото е сакрална. Става дума за бурната реакция срещу идеята за статуя на града ни, която вае скулптурът Георги Чапкънов. "Църквата заклейми скулптура Чапкънов" е заглавието на страницата, която в. "Труд" е посветил на темата. Материалът проследява цялата история на идеята за статуя на града ни на мястото, където преди години се издигаше паметникът на Ленин. Чапкънов отглежда идеята за "Св. София" в течение на четири години и сега, когато 8-метровата статуя е вече готова, инициативен комитет от богослови и историци се изправя срещу нея. Той се оглавява от Георги Тодоров, който е писал до кмета Софиянски и сега щял да сезира премиера, президента и всички други институции, за да се предодврати това светотатство. Църквата не поставяла идоли и тази статуя щяла да оскверни паметта на мъченицата света София, чиито дъщери - Вяра, Надежда и Любов загиват защото отказват да почетат идолите на езичниците. "И богослови и историци обаче явно забравят, че всъщност не става дума за статуя на света София, а за монумент - символ на София - завършва материалът. На Чапкънов никога не е поръчвано да изобрази християнската светица". Към този обзорен текст журналистите от "Труд" са прибавили и мненията на Светлин Русев и Йордан Радичков. "В името на православните догми се правят опити за налагане на цензура - казва художникът Георги Тодоров - Нищото срещу Георги Чапкънов!!! Боже, спаси България от нахални некадърници!" И писателят: "Не мога да си обясня защо, когато у нас се заправи някое чисто и свято дело, върху него веднага се нахвърлят ревностни хулители. ..Толкова бездуховен народ ли сме, че освен овчи пладнища, нищо друго не бихме искали да имаме в страната си!"

"Премъдростта ни напуска" е поставил като заглавие на темата в. "Дума". Според него столичани са разединени за символа на София. В обширния текст на 13-та страница са посочени гледните точки на всички действащи в тази драма лица - на богословите, на сдружението "Св. Пимен Зографски", на разколниците от "Света София", на кмета Софиянски, на общинските съветници. Финалът е благородно снизходителен към самия скулптор, като е отдал признание на таланта му. "Попове нападат статуя на Чапа" съобщава в. "24 часа" и успоредно с това отпечатва риторичния въпрос на скулптора: "Защо църквата обсеби изкуството?". Информацията ни уведомява за атаката на инициативния комитет срещу поставянето на статуята и желанието на неговия предводител Георги Тодоров да влезе в личен дебат със столичния кмет. Свещениците били паникьосани от езическите символи в проекта на Чапкънов, а според журналистите от вестника, в основата на скандала било разделението на църквата и синодът на Максим не могъл да преглътне факта, че митрополит Инокентий от противния синод ще освети статуята.

Самият Чапкънов довършва творението си далеч от своите хулители и не иска да коментира нападките, защото ще излезе че се оправдава. В нападките той вижда само злонамереност, произтичаща най-вече от разцеплението в православната ни църква. "Божествената премъдрост е светлина, сияние, красота. Това е гледната точка на художника и аз имам право да говоря за красотата - казва Георги Чапкънов".

Вчерашното политическо събитие - изявленията на президента Стоянов пред журналисти по темата за визите, фигурира в цялата преса. "Президентът кани посланиците на ЕС" - "Демокрация". "Стоянов замазва след Агов" - "Дума". "Атаката срещу Европа била тайна от Стоянов" - "24 часа". "Стоянов ще се жалва на ЕС-посланиците" - "Новинар". Съдържанието на информациите е еднотипно - в понеделник Петър Стоянов ще се срещне с посланиците на страните от ЕС, за да обсъди с тях притесненията ни от евентуалното оставане на България в негативния списък. Българските политици трябва да работят за излизането ни от негативния визов списък, а не от Пакта за стабилност - е заявил президентът пред журналистите по време на посещението си в Самоков, където е отпразнувал Деня на будителите. Коментарът на "Новинар" по темата е озаглавен "Защо Стоянов опонира на Костов от Самоков?" "След като и дечицата в самоковското школо "Отец Паисий" разбраха, че цялата работа с пакта е организирана акция (не от Агов), трябваше ли президентът да разкрие "липсата на единодушие" по въпроса с такова закъснение? - пише авторката. Ако така играе на обиден, защото е пренебрегнат при стиковането на идеята, редно беше да изкаже официална позиция от телевизионния екран, а не да използва популистка акция, за да изпълни основната си функция на държавен глава".

На същата страница в "Новинар" е поместен и анализ за евентуалната бъдеща съдба на посланиците-хъшове, както авторът е нарекъл Филип Димитров, Едвин Сугарев и Александър Йорданов. Според този материал, тримата бленуват завръщане на политическата сцена в България и това личало особено в последните изявления на Едвин Сугарев и Александър Йорданов. Активността им била заработване на сини точки в навечерието на изборите с изпълнението на политически поръчения с кинжалски привкус.

И както си говорим за посланици, нека отбележим още един почти дипломатически анализ, т.е. интервю - с проф. Стив Ханке в "24 часа". Според него популярността на СДС спада най-вече защото управляващите действат като пълномощници на въшни структури. "Хората в страната възприеха икономическия план не като български, а като наложен от МВФ, Световната банка, ЕС и т.н. - казва проф. Ханке. Правителството трябва да се тревожи за първостепенните проблеми. Тревогите около съюза означават, че правителството трябва да приема заповеди от него". Най-дборият подход за България е политиката на свободен пазар - заключава съветникът на президента.

И едно съдържателно интервю във в. "Труд". То е с проф. Георги Марков - директора на Института по история на БАН, по повод новата му книга с работно заглавие "Поуки за държавници". Държавникът е политик с мисия към народа си - казва професорът. А седемте основни поуки са следните: - не се самозабравяй - дръж роднините и приятелите си далеч от властта - не заблуждавай народа си - не бъркай с голи ръце в змиярника, сирач в политическата класа - бъди умен и запазвай самообладание - бъди поне малко морален - различавай силовото от силното управление

За финал на днешния преглед съм избрал една, свързана с Франция тема, на която в. "Дума" е отделил цяла страница. Не си задавам въпроса, дали тази страница е цяла, защото от другата страна на темата е Русия, но в случая става дума за анализ на посещението на президента Путин във Франция. "Триумфалната арка слуша Глинка" е заглавието на този материал, оценяващ високо резултатите от посещението на руския президент в Париж. Според авторката на анализа, посещението е показало, че Европа не може без Русия и охлаждането във френско-руските отношения се е отразило по-зле на французите, отколкото на руснаците, защото - цитирам: "природно установено е, че студеният климат е много по-нездравословен за французите, отколкото за руснаците". Финалът е многозначителен: "Преди да отпътува, руският президент дълго стоя в Лувъра пред статуетката на гръцката богиня на победата - Нике, и непредвидено мина през Залата на славата на Наполеон..."