На 16 декември 2007 г. Европейският парламент одобри новата Директива за потребителските кредити и с това приключи 7-годишен процес по поставяне на основите на хармонизацията на европейския финансов и кредитен пазар.
Приоритетите на Европейската комисия вече са свързани в по-голямата си част с европейските граждани и защитата им като потребители на стоки и услуги. Това означава, че и приоритетите на България като член на ЕС също се изместват в тази насока.
За българските потребители, за състоянието на българската банкова система и нейното бъдещо развитие, за проблемите на американските и световните кредитни пазари Econ.bg разговаря с г-н Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ).
- Г-н Хампарцумян, какво мислите за новата Директива на ЕС относно потребителския кредит?
- При всички случаи хармонизирането на бизнес условията във всички страни-членки на ЕС е полезно за бизнеса. Същевременно страните са в различна степен на развитие и тази особеност би трябвало да се отчита. От тази гледна точка при нас съществува усещането, че с някои права може да се злоупотреби.
А това би вкарало банките в допълнителни разходи т.е. например някой да поиска кредит от десет банки и накрая да вземе само от една, възползвайки се от правилото за 14-те дни. Ако стане масово, това би повишило разходите в банковата система и съответно банките ще търсят начин да компенсират този разход.
Самата Директива ще се имплементира в българското законодателство такава, каквато е.
- Дали българските банки правят всичко възможно да защитят потребителите у нас?
- Правят все повече и повече. Банките не са напълно идентични като управление и политика - те имат различни цели, използват различни инструменти за постигането им. Тези, които имат дългосрочни цели, обръщат най-голямо внимание на защитата на клиентите си. Това включва едно много прозрачно представяне на търговската същност на продукта, който предлагат, и съответно - голяма грижа за удовлетворението на клиента.
- Как виждате развитието на банковия сектор в България през 2008 година?
- Мисля, че предпоставките за развитието на българската банкова система са налице. Същевременно няма как да не отчетем, че световната финансова система среща значителни трудности. Те не засягат директно България, но ще се отразят в някаква степен на българската икономика и на българската банкова система.
Ефектите върху нашите банки от ситуацията в глобален мащаб ще бъдат повишено внимание към риска и умерено повишаване на цената на кредитите.
- Защо се стигна до кризата на ипотечния пазар в САЩ?
- Мисля, че в стремежа си да растат в едни много добри години за американската икономика, банките влезнаха в сегменти на пазара, където рискът е много голям. Съответно платежоспособността на една много голяма група кредитополучатели, основно в ипотечния сектор в САЩ, се оказа под въпрос. Това от своя страна породи като верижна реакция тези последствия, на които ставаме свидетели. А кризата не е приключила и тепърва ще се оценяват щетите, които е нанесла.
- Доколко тази криза ще засегне българския пазар?
- Пак казвам, няма директно влияние върху българския пазар. Но това е една "червена лампичка", която светва за всички участници на българския пазар ? както за тези, които взимат кредити, така и за тези, които ги дават. Всички те трябва да бъдат много внимателни.
- Мислите ли, че данъчните облекчения, които се обсъждат в САЩ като помощ за американската икономика, ще окажат необходимия ефект?
- Това са мерки, които се предприемат като серия от антирепресионни действия. Задаващата се рецесия кара регулаторните органи да действат по-твърдо - това се вижда и с промените на лихвения процент от страна на Федералния резерв в последно време. Дано властите в САЩ да успеят в това си начинание, защото успехът или неуспехът им ще определя здравето на световната икономика.
- Дали ЕЦБ реагира достатъчно адекватно на опасността кризата в САЩ да се прехвърли на европейска територия?
- Тук не бихме могли да обсъждаме дали ЕЦБ реагира добре или зле. Просто системата от показатели, които Европейската централна банка използва, служат за да се направят някакви модели на развитие и съответно - в зависимост от политиката на банката да се приложат някакви мерки. Тъй като това е регулатор, днес трудно бихме могли да кажем какъв е ефектът от политиката му ? след шест месеца, след една година, след две години ще видим дали тази политика е била правилна.
- Как бихте коментирали случая със Societe Generale?
- Не познавам пълните детайли на случая. Очевидно е много тежък удар върху банката и това поражда отново дискусия как точно са управлявани банките и как се регулира риска.
- Възможно ли е да се случи така, че един човек да регистрира такива големи загуби, без ръководството на Societe Generale да разбере?
- Много трудно.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
