Италия може да взема пръстови отпечатаци не само от ромите

К омисия в италианския парламент одобри предложение след 2010 г. всички документи за самоличност да включват пръстови отпечатъци. Мярката трябва да бъде одобрена от депутатите, за да влезе в сила.

Решението идва на фона на предизвикалото остри критики решение на правителството да преброява и взима отпечатъци от ромите - повечето от които румънски имигранти, включително и от децата. Преброяването, което трябва да започне по-късно тази седмица в Рим и други големи градове, ще завърши до октомври.

Кабинетът на италианския премиер Силвио Берлускони одобри пакет от строги мерки срещу нелегалната имиграция и престъпността, които обезпокоиха ЕС с "расисткия" си характер и предизвикаха протести в Рим и Неапол.

Властите искат да гарантират, че ромските деца могат да ходят на училище и желае да интегрира тези европейски граждани, аргументира решението Берлускони.

Щеше да е расизъм и дискриминация да се взимат отпечатъци само от ромите, заяви след днешното решение лидерът на Съюза на демократите от центъра Пиер Фердинандо Казини. Той добави, че от гледна точка на сигурността би се радвал от собствените му деца също да бъдат взети отпечатъци.

Друг опозиционен лидер - Антонио Ди Пиетро от "Италия на ценностите", обаче заклейми предложението всички граждани да минат "под ножа" като "шокиращ опит да се смекчат расистки и ксенофобски решения на правителството".

Префектурата на Рим започва в идните 48 часа с помощта на Червения кръст преброяване на около 10-те хиляди жители на временните лагери в италианската столица, съобщава агенция АНСА.

Стотина служители на организацията, заедно с полиция и карабинери, ще посетят незаконните лагери, за да съберат сведения за гражданското и здравословното състояние (ваксини, евентуални заболявания) на жителите, и да направят снимки на самоличността им. Данните ще бъдат обединени от Червения кръст в информационна база, достъпна за проверки след разрешение на магистратурата.

Кметството на Рим ще извърши и преброяване на ромските деца в учебните заведения, за да определи какъв процент от тях ходят на училище. За разлика от Неапол обаче, римските властите няма да снемат отпечатъци от пръсти на жителите на лагерите, както заявиха префектът на града Карло Моска и кметът Джани Алемано.

Изявлението на вътрешния министър Роберто Марони на 26 юни, че ще изпрати сили на реда във всички номадски лагери на италианска територия, за да вземат отпечатъци от възрастните и децата, предизвика негодувание в Италия и Европа. "Ще вземем отпечатъци и от малолетни, за да избегнем явления като просията, проституцията и др.", закани се министърът.

На 10 юли евродепутатите поискаха в резолюция да се прекрати тази практика, тъй като това е пряк дискриминационен акт, основаващ се на расата и етническия произход.

Европейската комисия, разтревожена от опасностите, които крие италианското решение за създаване на регистър на обитателите на лагерите, очаква до края на месеца от Рим пълен доклад, за да прецени дали тези мерки са законосъобразни,
отбелязва АФП.

Стотици манифестираха на 7 юли в Рим в знак на протест срещу мерките на правителството. Демонстрацията се проведе под надслов "Не закачайте ромските деца" и бе организирана от културната асоциация ARCI, която прикани гражданите да отиват и да дават свои собствени отпечатъци.

Междувременно румънският премиер Калин Търичану предаде на италианските власти "тревогата" на своето правителство във връзка с тази идея и поиска да се спазват правата на румънските имигранти на Апенините.

На среща с италианския посланик в Букурещ Даниеле Манчини държавният глава го помоли да "предаде на властите в Рим нашето безпокойство от решенията на италианското правителство във връзка с обществената сигурност", съобщиха от пресслужбата на правителството.

"Спазването на човешките права е приоритет. Ние не можем да приемем румънските граждани да бъдат подложени на дискриминационни практики, които нарушават човешкото достойнство", заяви Търичану.

Румънското министерство на културата пък реши да започне културна кампания в Италия с цел да подобри имиджа на страната, помрачен заради насилието, извършено в Италия от румънски граждани.

"Не можем да не реагираме, моята роля е да подобрявам контактите и представите за сегашната действителност в Румъния, а културата е най-добрият инструмент за това", обоснова идеята културният министър Адриан Йоргулеску.

"Ще отидем в Италия с наситена с културни събития във всички области програма, при това не само в Рим, но и в други големи италиански градове", поясни той. Основите на тази програма ще бъдат поставени по време на двустранна среща през септември в Италия. Програмата ще продължи минимум две години в сътрудничество с външното министерство, съобщи още министърът.

През май разгневени италианци нападнаха ромски катуни край Неапол. Някои от тях бяха опожарени след предполагаем опит за отвличане на бебе от 16-годишна ромка.

Италианците винят имигрантите, най-вече румънци, повечето които от ромски произход, за нарасналото ниво на престъпност в страната. Според различни данни между 300 и 500 хил. румънски граждани живеят в Италия в момента, като броят им драстично се е увеличил след присъединяването на страната към ЕС.

Италианците не се чувстват комфортно, ако за съседи имат роми, твърди изследване на "Евробарометър". Според него 47% от жителите на Италия не искат да живеят в близост до цигани.

Подобен висок процент от граждани в това отношение е регистриран само в Чешката република. В другите страни от ЕС той е доста по-нисък.

Средно 24 на сто от европейците гледат с недобро око на евентуално съжителство с роми, докато за 36 на сто то не е проблем. За 58% от поляците и за 52% от шведите съседите цигани не представляват проблем.

Според проучването само 5% от италианците имат приятели и познати сред ромите, докато за испанците този процент е 32, за французите - 14, a за британците - 11.