Тези хора не са привърженици на никоя партия, организация или съюз, пише Ники Русиновски в сп. "Мениджър". Не протестират против войната в Ирак, нито против безперспективността на икономическата ситуация в България. Те искат любимата си радиостанция, която излъчва любимата им музика, представена от любимите им водещи.
Вестта, че столичното радио "Тангра" спира от 1 април, "плъзна" още в началото на март. След няколко публикации в пресата стана ясно, че рокстанцията смята да се препозиционира като спортна радиостанция и да смени името си на "Гонг". Липсата на официално съобщение до медиите обаче породи всевъзможни слухове и сериозно изнерви феновете на "Тангра".
"Съществува идея радио "Тангра" да бъде преименувано и да се направят промени в неговата програмна схема. Целта е повишаване на качеството на програмата, нейното модернизиране и в крайна сметка засилване на интереса на клиентите към радиото, но единствено в рамките на лицензите, които притежаваме", заяви за сп. "Мениджър" програмният директор на станцията Валери Щварц. "Преди всичко преименуването на радиото трябва да бъде разрешено от регулаторните органи. Всякакви коментари по въпроса са безсмислени до излизането на конкретно решение на СЕМ", обясни той.
"Прекрасно съзнавам, че ще има много хора, които ще тъгуват по старото име. Едва ли има друго радио в България, чиято публика да се вълнува толкова много при всяка промяна", добавя Шварц. "Този сантимент обаче едва ли ще храни нашите служители още дълго време. За публиката радио "Тангра" е напълно безплатно удоволствие, докато за собствениците му и хората, които работят в него, то е инвестиция и средство за препитание. Съществуват икономически реалности и, уви, те никак не са "only rock'n'roll...".
Икономическата среда в България не е розова за никой бизнес, но в радиобранша тя е особено неприветлива. Радиостанциите са два вида - обществени и частни. В първия влизат БНР, регионалните радиостанции и излъчващото за чужбина "Радио България". Те се издържат от държавна субсидия и от приходи от реклама. Чуждите радиостанции, като Би Би Си, "Дойче Веле", "Франс Eнтернасионал" и "Свободна Европа" също се издържат от субсидии на съответните чужди правителства и организации.
Останалите радиостанции са частни и единствените им приходи са от реклама. Проблемът е, че са твърде много. В София има към 35 радиостанции, които покриват население от приблизително милион и половина. За сравнение, в "Меката" на шоубизнеса Лос Анджелис са 45, но населението е над 3,6 млн. души. За да може сравнението да е реално обаче, трябва да бъдат взети предвид и брутният продукт на двата милионни града, както и покупателната способност на населението. Така бихме могли да получим приблизителна представа за това колко комерсиални радиостанции би могъл да си позволи пазар като софийския. В най-добрия случай числото им е 12 до 15. При това по всяка вероятност едва 3-4 от тях биха могли да генерират сериозна печалба. Поне още толкова ще са постоянно на ръба на фалита, а останалите ще формират "златна среда", гравитирайки финансово около нулата.
На практика радиопазарът в София се характеризира с твърде много радиостанции, ниска покупателна способност на населението и слаба икономика. В добавка радиото не е предпочитана медия от рекламодателите никъде по света. Липсват достоверни данни каква част от рекламните бюджети у нас отива за радиореклама, но със сигурност делът е много под 20% и продължава да спада като дял от рекламния пазар, а вероятно и в абсолютни стойности.
Радиостанциите се използват главно като допълнителна медия за поддържаща реклама от големите рекламодатели, които традиционно насочват бюджетите си към телевизията. В последните години радиопазарът се сви и за сметка на външната реклама, където билбордовете предлагат атрактивна цена и често биват предпочитани като носител на рекламното послание. Огромните възможности на Интернет като рекламен посредник също го превръщат в сериозна конкуренция на радиостанциите в битката за парите на рекламодателите. У нас този процес все още предстои, но е неизбежен.
Резултатът от всичко това е свръхконкуренция между радиостанциите, дъмпингови цени, обидно ниско заплащане на работещите в бранша и минимизиране на всякакви други разходи. Това допълнително влошава качеството на предлагания продукт, което е доказано "успешна" стратегия за съсипване и на най-доброто производство.
В битката за оцеляване радиостанциите се специализират - процес, познат като "форматиране". При наличието например на пет радиостанции на един пазар, всяка от тях трябва да намери нещо индивидуално, за да привлече слушателите, и това (противно на убеждението на широката аудитория) не са по-добрите водещи или по-добрите новини, а обикновено е различната музика. При наличието на 15 радиостанции на един пазар това обаче не е достатъчно, тъй като повечето музикални сегменти ще са вече запълнени. Да припомним, че и приходите на станциите все пак не идват от слушателите, а от рекламодателите.
В тази ситуация изходът е да се търсят пазарни сегменти, интересни за рекламодателите - например аудитория на възраст 20-35 години и с високи доходи. Рекламодателите охотно биха насочили бюджета си към станция, която може да е дори на пето място по слушаемост, стига да е най-слушана от посочената аудитория. При 25 радиостанции обаче дори и това няма да е достатъчно, защото поне 5 от тях ще се борят за същата атрактивна аудитория. Което ни връща в началото - 5 станции, които имат остра нужда да са различни, защото само 1-2 от тях могат да печелят.
С уникалния си рокформат "Тангра" няма този проблем. В толкова агресивна среда обаче никоя радиостанция не може да оцелее без професионален мениджмънт и само заради музиката си. Пък и музикалната политика на радио "Тангра" през годините едва ли може да се нарече последователна. За първите пет години от съществуването си станцията неколкократно сменя слоганите си - мина от класически към модерен рок, а след това разшири понятието "рок" дори до имена като Майкъл Джексън. Около събитията през 1997-98 г. имаше дори афиширане на новинарски амбиции, последвано от поредното "завръщане към рока". Всички тези трансформации затрудниха идентификацията на "Тангра" в съзнанието на слушателя и разочароваха част от феновете. Част от аудиторията постепенно премина към други станции. Поне от 1998 г. насам за специалистите в бранша не е тайна, че без промяна в мениджмънта, концепцията и формата радио "Тангра" просто няма бъдеще.
Опит за спасение беше направен с получаването на лицензи за излъчване на "Тангра" в още 8 български града. Собствениците Кирил Маричков и Константин Марков разчитаха, че квазинационалната аудитория ще привлече интерес от чужди инвеститори, които да налеят свежи пари и ноу-хау в изнемогващата радиостанция. Това не се случи, вероятно поради спадащия в последните години интерес към рокстанциите в световен мащаб и поради ниската атрактивност на българския радиопазар.
Изправени пред перспективата за фалит, през 2001 г. Маричков и Марков продадоха 49% от радиостанцията на Ивайло Стаевски, бивш съдружник в "Дарик радио" и остават с миноритарен дял от по 18%. За неофициален собственик на радио "Тангра" оттогава се смята създателят на "Дарик радио" Радосвет Радев. Новият мениджмънт на станцията не успява да реши проблемите, но успява да си спечели недоволството на водещите, някои от които са принудени да напуснат. От началото на 2003 г. в радио "Тангра" не са изплащани заплати, а през март водещите са предупредени, че договорите им няма да бъдат подновени след 1 април. Предвид избухналото междувременно обществено недоволство те обаче са спрени от ефир още на 28 март.
Дни преди тази дата програмният директор на "Тангра" Валери Шварц заяви за сп. "Мениджър": "Тиражираните новини, че имаме амбиции да станем спортно радио, не отговарят на истината. Може би това не е лоша идея, но не мисля, че ще може да се осъществи в момента. Факт е обаче, че навсякъде по света рок и спорт имат много общо... Имаме четири емисии спортни новини дневно и смятам, че има още възможности, които можем да използваме.".
На въпрос имаше ли начин "Тангра" да не се трансформира в "Гонг", Шварц отговори: "Това би приличало на заравяне на главата в пясъка и отказ от осъзнаване на проблемите пред радиото. В София има поне пет денс радиостанции, не можем да налагаме още една, има две ретрорадиа, така че и това няма смисъл да правим. Информационното радио изобщо не е наша цел. Радио "Тангра" има своята ниша -- за всичките десет години от своето съществуване то е единственото рокрадио в България.
Това е сериозно постижение и не смятаме да се отказваме от избрания музикален формат. Проблемът е, че в момента пазарният дял на радиото не е достатъчен, за да получим приходите, които ни интересуват. Очевидно не можем да привлечем рекламодателите с тази програмна схема, затова ще предложим друга, по-добра и по-гъвкава, придружена от нова ценова политика и нов подход към клиентите. Хубаво е, че радиото има многобройна и вярна публика, обичаме ги и им благодарим - без тях сме нищо. Това, което предстои обаче, има своята цел и слушателите не са забравени нито за миг при планирането на промените.".
Редовите фенове на радиостанцията обаче не изглеждат убедени. Вероятно намеренията на собствениците на радио "Тангра" не са комуникирани особено успешно с обществеността, защото бяха последвани от поредния протестен митинг. Потоп от постинги по повод "смъртта" на радиостанцията се изсипа във всички Интернет форуми. Феновете направиха подписка, петиция и дори спретнаха сайт в подкрепа на исканията си - www.saveradiotangra.org.
Безпрецедентната обществена реакция се дължи на символното значение, което тази радиостанция доби за 10-годишното си съществуване. За мнозина тя е емблема на демокрацията, на свободата да изразяваш мнението си и да слушаш забраняваната преди години музика, да бъдеш алтернативен на чалга- и рап- бездуховността, заливащи България, да не изневеряваш на себе си. И нещо наистина важно - радио "Тангра" беше единствено по рода си.
Колегите от списание "Ритъм" припомниха подобен случай с британската инди рокстанция XFM, закупена от медиен конгломерат, който решава да я ориентира към попмузика. Тамошните власти обаче постановяват новата станция да има същия музикален формат като старата, мотивирайки се с широката й обществена значимост.
Родният СЕМ обаче не би могъл да направи същото. Както подчертават собствениците на "Тангра", те формално няма да променят формата на рокрадиостанцията, а само името й. Това връзва ръцете на регулаторните органи дори и в случай, че биха имали желание да се намесят. Така в бъдещата станция ще продължи да звучи някакъв вид "рок" - вероятно "по-мек" - но със сигурност няма да го има духът, който през последните десет години неизменно сплотяваше феновете на честота 96,7 Mhz.
В България историите просто нямат хепиенд...
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
