Парафираха тристранното споразумение за нефтопровода Бургас-Александруполис

Т ристранното споразумение за сътрудничество за изграждането и експлоатацията на нефтопровода Бургас-Александруполис бе парафирано в Бургас.

Така се определят формите за сътрудничество между трите страни за построяването му.

Подписи под документа сложиха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев, зам.-министърът на промишлеността и енергетиката на Русия Андрей Дементиев и Никос Стефану, главен секретар на министерството на развитието на Гърция.

Преди официалната церемония имаше закрито заседание, което продължи повече от два часа.

Приходите от петролопровода ще бъдат минимум 35 млн. долара годишно, заяви Калин Рогачев. Ще бъдат осигурени и над 1000 работни места.

Той добави, че с помощта на компанията ОАО "АК Транснефт" ще се осигури максимална доставка по тръбата така, че тя да бъде непрекъснато пълна и приходите да са в максимален размер.

Датите 22 февруари, 6 и 8 март са предложени като възможни за подписване на междуправителственото споразумение за петролопровода, съобщи Никос Стефану.

Ако поддържаме темпото от последните месеци, строителството на петролопровода може да започне в началото на 2008 г. и ще приключи в кратки срокове, каза още той.

Универсалният терминал, който ще бъде в Бургас, ще бъде като експлоатационни и технически единици собственост на Международната проектна компания, каза зам.-министър Рогачев.

Прилежащите площи няма да бъдат давани на концесия, нито продавани, а ще се дава право на строеж.

Рогачев заяви, че при изграждането на съоръжението ще бъдат спазени изцяло съвременните екологични норми.

Всеки съзнава какво е значението на туризма за региона и страната, така че надали някой ще си позволи да пренебрегне това огромно перо, добави той. Аз поне не съм чул България да обмисля продажбата на своя дял от петролопровода, каза още зам.-министърът.

Андрей Дементиев заяви, че са били направени първите крачки за наваксване на изгубеното време. "Можем бързо да проектираме, можем и бързо да строим. Научихме се и бързо да стигаме до споразумения", каза той.

Споразумението ще бъде подписано най- вероятно на 6-7 март в Атина, а днес се подписва протокол за уточняване на текстовете в трите варианта на споразумението, каза в Златоград министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.

Той уточни, че проблемът с отчуждаването на терените е дребен и не буди притеснения, тъй като петролопроводът ще бъде под земята и там ще има само сервитут на преминаване, а няма да се отчуждават терени.

Ако има отчуждаване на терени за припомпващи станции и др., те ще бъдат много малко, смята Гагаузов.

По-рано днес министърът на промишлеността и енергетиката на Русия

Виктор Христенко внесе смут,

като категорично отрече да се подписва каквото и да е по проекта.

Никакви споразумения по проекта за строителството на петролопровода Бургас- Александруполис днес няма да се подписват, каза той, цитиран от ИТАР-ТАСС, докато медиите обясняваха как всеки момент ще бъде парафиран договорът.

Според Христенко "днес само ще има тристранни междуправителствени обсъждания".

Срокът за подписване на междуправителствено споразумение по строителството на петролопровода щял да бъде определен едва след завръщането на руската делегация от България.

Целта на споразумението е да се определят формите за сътрудничество между трите страни за построяването на петролопровода с първоначален дебит 35 млн. тона петрол годишно с възможност за увеличаване до 50 млн. тона.

Проектът за изграждане на трасето предвижда петролопровода да е с дължина 280 км, от които 155 са на българска територия. Собственик на петролопровода ще е Международната проектна компания (МПК), която се учредява от участниците в проекта.

Опозицията реагира изключително остро

ПГ на ДСБ поиска правителството да не подписва споразумението като подчерта, че Русия не е член на ЕС и не е ратифицирала Европейската енергийна харта.

Председателят на партията Иван Костов настоя президентът Георги Първанов да свика Консултативния съвет по национална сигурност.

На него трябвало да се представят параметрите и условията на споразумението и отраженията му върху националните интереси и сигурността на България, а правителството да оповести публично заключенията за Доклада за оценката на въздействието върху околната среда, както и всички екологични рискове на проекта.

Депутатите напомнят, че петролопроводът ще преминава през уникалната природна среда на Странджа-Сакар и затова настояват да бъде оповестено доколко съоръженията и трасето на тръбопровода са съвместими с ангажиментите на България към ЕС по програмата "Натура 2000".

Иван Костов заяви, че подготовката на споразумението за петролопровода и условията по него са договорени в конспиративна секретност, въпреки че засягат националната сигурност и стратегическите национални интереси.

Според него президентът и правителството са отстъпили пред всички претенции на руската страна в дългосрочна вреда на българската държава и гражданите.

България ще се превърне в територия, през която ще преминава руска нефтена канализация, която ще създаде тежки постоянни рискове за природната среда и националната сигурност, твърдят от ДСБ.

Според тях съоръженията създават сериозни рискове за катастрофа и практическо унищожаване на българската туристическа индустрия по Южното Черноморие.

Даденото съгласие Русия да притежава мажоритарна собственост върху универсалния терминал в Бургас и тръбопровода водят до загуба на част от националния суверенитет в полза на страна, която е извън ЕС и НАТО, каза Костов. По думите му в басейна на Черно море няма място за два петролопровода.

Депутатите от СДС пък поискаха спешно изслушване на министъра на икономиката и енергетиката в парламентарната Комисия по енергетика за договора за проекта Бургас-Александруполис.

От парламентарната трибуна депутатът Христо Кирчев заяви, че това е поредният договор, който министърът на енергетиката Румен Овчаров подготвя "на тъмно" и зад гърба дори на собствената си партия.

Този договор засяга пряко собствеността на една четвърт от населението на страната и икономическото развитие на Бургаския регион, смята Кирчев.

Руският президент Владимир Путин призова

на 1 февруари Гърция и България в най-скоро време да постигнат споразумение по петролопровода.

Засега има само разговори по проекта, каза той. Русия подкрепя проекта, вече е формулирала своите предложения по него и смята, че за потребителите на руските въглеводороди в Европа това е важен проект, отбеляза Путин.

Ако гръцките и българските партньори не успеят да се споразумеят, то "ние ще бъдем принудени да увеличим експортните си възможности" през териториите на други страни, поясни руският президент.

Гръцките вестници "Етнос" и "Елефтеротипия" оценяват като сериозно предупреждението на Путин.

"Ако България и Гърция не се договорят, ще намерим друго трасе", казал дори той, цитиран от в."Елефтеротипия".

Таблоидът смята, че де факто Путин имал предвид България, която искала да държи контрола върху нефтените терминали на своя територия.

"Очевидно руският президент счита, че Гърция може да убеди своята съседка да престане с възраженията си", коментира гръцкият вестник, според който предупреждението на Путин било като приказката "казвам ти дъще, сещай се снахо".

Атинският в. "Етнос" определя предупреждението на Путин като "студен душ" за правителството в Атина във връзка със закъснялото реализиране на проекта.

Изданието не изключва вариант проектът да стигне до фиаско и това да има неизчислими последствия за международния имидж на Гърция и нейната икономика.

"Руският президент ни отрежда една и съща съдба с българите, които обаче бързат със строежа на тръбопровода АМБО, по който ще се пренася нефт от каспийския регион през България и Македония до средиземноморското пристанище Вльора в Албания", коментира в. "Етнос".