"Таймс": Страхът печели най-много гласове на избори в Америка

Е дин от най-малко очакваните аспекти на предизборната надпревара за президентския пост в САЩ през 2008 г., която премина втория решителен етап с първичните избори в Ню Хемпшър, се оказа преобладаващото присъствие на икономически въпроси.

Преди шест месеца очакванията бяха, че външната политика ще е основна тема на кампанията. Войната в Ирак се развиваше зле. Ядрената програма на Иран надвисна като възможна заплаха, изискваща твърди дипломатически мерки и дори военни действия.

Демократите се стремяха да спечелят от непопулярността на войната. Републиканците смятаха, че най-доброто, на което могат да се надяват през такава тежка година, е да изиграят силния коз на националната сигурност.

Сега става ясно, че се случва нещо доста различно

В Ирак нещата вървят сравнително добре. Забележителната оценка на разузнаването миналия месец, че Иран може да се е отказал от своите амбиции за ядрени оръжия, свали тази заплаха от дневния ред.

Вместо това като главни теми се очертаха насъщните икономически въпроси - заетост, доходи, финансова сигурност, достъп до здравно осигуряване.

Основната причина за тази промяна не е свързана с това, че изведнъж се откроиха финансовите проблеми, дължащи се на кризата с високо рисковите ипотечни заеми.

Истината е, че повечето избиратели останаха незасегнати от тази криза. Избирателите по-скоро са

мотивирани от страх и тревоги за бъдещето,

отколкото от внезапни финансови проблеми.

Големият победител от първия етап в Айова - Барак Обама - се възползва от вълната от икономическо безпокойство, за да излезе начело в надпреварата за кандидатурата на демократите.

На второ място в Айова се нареди не Хилари Клинтън, опитният ястреб по въпросите на външната политика и вероятен продължител на центристката икономическа политика на съпруга й, а бившият сенатор Джон Едуардс, който води яростна популистка кампания.

Няма изказване, в което той да не е оплюл големите корпорации като враг на хората на труда, обещавайки да вдигне данъците за богатите и заявявайки, че ще спре изнасянето на американски работни места в чужбина.

Победител в Айова в лагера на републиканците, които са смятани за настроени в полза на бизнеса, стана не преуспелият бизнесмен и възпитаник на Bain&Company - Мит Ромни, а друг популист от Юга, Майк Хъкаби, чиято кампания из щата наподобяваше много на кампанията на Едуардс.

Миналата седмица в предаването на Джей Лено Хъкаби, който е обаятелен сладкодумец, обобщи духа на своята антикорпоративна кампания с протекционистки нотки по следния начин: "Хората търсят кандидат за президент, който им напомня по-скоро за човека, с когото работят, отколкото за този, който ги е уволнил."

Това беше гениално сбито представяне на популистката кауза - забавно и язвително. Тонът на дебатите в повечето случаи обаче е доста по-неприятен.

Той е насочен срещу бизнеса (жестоките и безсърдечни компании), срещу богатите (които господстват над бедните маси) и срещу чужденците (имигрантите, които ни крадат работните места).

Страшното е, че този гняв избухна като гръм от почти ясно синьо небе

Въпреки мрачните прогнози на специалисти и политици икономиката на САЩ през последните няколко години е в добра форма. Безработицата остава ниска, растежът е добър, увеличаването на доходите е стабилно и дори след проблемите през изминалата година повечето американци увеличиха значително състоянието си на жилищния и фондовия пазар.

Това обаче не е нирвана и опасенията в дългосрочен план се засилват - например откъде ще дойдат здравните осигуровки, какво може да се случи с пенсиите - но тези въпроси са на дневен ред от години.

Не е ясно защо те изведнъж станаха толкова неотложни.

Сега, разбира се, се натрупват все повече доказателства, че икономиката на САЩ наистина се влошава. Миналата седмица министерството на труда съобщи, че безработицата се е покачила до 5% през декември - най-високата за повече от две години. Може да се окаже, че производството е изпаднало в рецесия миналия месец.

Какъв е политическият отговор на този влошаващ се климат на фона на народния гняв, който витае във въздуха?

Миналата седмица президентът Буш се опита да изпревари опасенията и обяви, че обмисля

пакет от стимули за икономиката

Може да се очаква обичайна комбинация от намаляване на данъците и - понеже демократите имат мнозинство в Конгреса - известно увеличаване на обществените разходи.

Но ако през тази година на избори наистина преобладават икономическите страхове, какво друго може да се направи за защита на американците? Ако се вярва на реториката, може да станем свидетели на доста несполучливи политически инициативи.

Демократите нападат свободната търговия и отворените пазари и замислят всевъзможни планове за регулаторно затягане и за по-добра защита на работещите.

Когато се замислим за мотивите, няма как да не стигнем до извода, че това би била огромна, макар и добронамерена грешка. Оптимистичната прогноза е, че това няма да се случи въпреки реториката.

Опитът на Бил Клинтън от началото на 90-те години е насърчителен. Той бе избран през 1992 г., бълвайки същия огън срещу състоянието на американската икономика в момент, когато тя беше в доста тежка рецесия.

Но след това бързо направи завой към политиката на отворените пазари и минималната намеса на държавата.

Светът обаче се промени оттогава

Глобалната икономика е фактор с все по-силно влияние над мисленето на американците, които все повече я ненавиждат.

Неотдавнашни проучвания на общественото мнение показват, че няма страна в света, в която подкрепата за свободната търговия да е спаднала толкова главоломно, както в САЩ през последните десет години.

Но нека сме нащрек! Този път амбициозни политици може би наистина мислят онова, което говорят.