П роект за Семеен кодекс, който въвежда два изцяло нови института в българското законодателство - фактическото съпружеско съжителство и брачния договор, одобри днес правителството. Предстои текстът да влезе за обсъждане в Народното събрание.
В новия кодекс, който трябва да замени сегашния, приет през 1985 г. и многократно променян, са въведени и други съществени промени, като например - имуществената общност няма да се простира по отношение на паричните влогове, отпада служебното произнасяне от съда по вината при развод по иск на единия от съпрузите, съпрузите могат да търсят услугите на медиатор за уреждане последиците на развода, отпада изискваният сега 3-годишен срок от сключване на брака за допустимост на развода по взаимно съгласие.
Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена ще има правно значение в предвидените от закона случаи - при определяне на бащинство, разпореждане с имущество и т. н. То ще се регистрира чрез подаване на заявление лично от двамата партньори до кмета на общината или кметството по местоживеене. Според неофициална информация над 300 хил. души у нас живеят без брак.
Брачният договор ще съдържа уговорки само относно имуществени отношения между съпрузите като права върху придобитото преди и по време на брака имущество, начините за разпореждане с него, с общото семейно жилище, участие в разходите и задълженията, имуществените последици при прекратяване на брака с развод, издръжката на съпрузите и децата по време на брака и при неговото прекратяване с развод и др.
Отпадат и предвидени в сега действащия кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.
Децата, оставени за повече от шест месеца в социални домове без основателна причина, ще бъдат осиновявани без съгласие от родителите, предвижда проектът.
В края на миналата година проучване на НЦИОМ показа, че над 70% от българите смятат, че, ако до една година дете в социален дом не бъде потърсено от родителите си, то трябва да бъде оставено за осиновяване.
Цялата материя, свързана с осиновяванията, е основно преработена в проекта като водещата идея е за облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му, като същевременно се осигурява пълноценна защита на интереса на детето.
Целта е да се ускори извеждането на децата от специализираните институции, за да могат те да бъдат отглеждани от родителите или от роднини, близки или приемно семейство и да се гарантира тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Ще бъде създаден национален регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване.
На Министерството на правосъдието се възлага да предприема допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години не могат да се определят подходящи осиновяващи.
Предвидена е по-голяма взискателност, отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране отношенията на родителите с децата.
Уредено е участие на децата при решаване на въпросите от техен интерес - децата имат право да изразяват мнение по всички въпроси, които ги засягат, а възгледите, желанията и становищата им да се отчитат от родителя в съответствие с техните възраст, зрялост и интереси.
Дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез дирекция "Социално подпомагане" - при разногласие с родителите, ако е навършило 14 г. то може чрез дирекцията да се обърне към районния съд за решаване на спора.
Предвидено е също по всички производства, свързани с определяне местоживеенето на детето, личните му отношения с близки, управление и разпореждане с имуществото му, ограничаване или лишаване от родителски права и др., детето да бъде изслушвано.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
