Водата е стихия.
Водата е мощ.
Водата е спокойствие и нетърпение, сила и слабост, безкрай и предел. Всеки може да открие себе си във водата. Своите мисли и чувства, стремления, върхове и падения. Водата може да бъде неизчерпаем извор на мъдрост за всеки, който успее да разчете безмълвните й слова.
Тихият, спокоен ромон на горски поток, нашепващ нежни слова в топлото лятно утро. Като човек открил това, което търси и сега просто върви по пътя си. Нетърпеливият бяг на студен пролетен ручей,бързащ да усети ласката на морето. Сякаш казва: „Толкова интересни неща ми се случиха! Искам да ги споделя са теб!". Хилядолетното търпение на малката и нежна капка, извайваща причудливи форми в гранитното сърце на камъка. Като майстор, който знае цената на творенията си и не скъпи своето време за тях. Агресивната сила на разпенена в своето недоволство океанска вълна. Разрешаваща отдавнашен конфликт с неотстъпчивия бряг. Но когато това не помага вълната може да бъде безрайно гальовна и ласкава към скалистия бряг. Свободата на безкрайната океанска шир. Вкусвана от волни делфини и самотни мореплаватели.Величественият грохот на водопад. Разпръсващ милиарди водни капчици, превръщащи слънчевата светлина в многоцетна дъга. Сякаш крещи: "Вижте ме! Всички ме вижте! Толкова съм красив!" Нетърпеливите първи капки летен дъжд. Боязливо падащи в топлата прах. Преминаването му в бушуващ порой, за да завърши като тих и спокоен дъждец, носещ светлина и спокойствие. Нима не ви прилича на влюбване? Студеното величие на самотния айсберг. Напуснал безбрежните ледени поля и поел по нов път. Несломимата му гордост постепенно изтлява в нежната прегръдка на океана. "Ти си също като нас" - нашепват му водните капчици. В същността си сме едно.
Водата е ярост и гняв. Когато вече няма на къде, когато положението стане нетърпимо идва ред на пречистващият катарзис на мътен порой, отнасящ всичко и всеки по пътя си. За да бъде отворен път за новото и светло начало.
Във водата намира свое отражение и вечният кръговрат на живота. Благодатните води на пълноводна река, които даряват живот на местата, през които минават. Вечният стремеж към океана. Като поставена цел. Горещите слънчеви лъчи изсмукват част от водата за себе си. Леката пара поема устремена някъде нагоре. В търсене на нещо ново, непознато и навярно по-добро. Срещата с режещият студ на висините преобразява леката и ефирна пара в студени капки. И отново по пътя - този път надолу.Към топлата, грижовна майчица Земя. Готова да даде утеха и подслон на търсещите ги. Ето я и родната река... И всичко неизменно се повтаря.
Водата е пречистване. Духовно и физическо. Всеки докосвал се осъзнато до нея знае това. Водата е изцеление. Водата е дар и благослов. Водата е приключение. Водата заслужава уважението и благодарността ни. Защото тя без нас може. Но можем ли ние без нея?
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!