Жилищата за студенти

В сяка страна в ЕС търси по свой начин решение на проблема с жилищата за студенти. В Германия моделът за съжителство на студенти и възрастни хора печели все по-голяма популярност.

Принципът е прост: студентите

ползват жилището безплатно, като срещу това полагат грижи за хазяите си

Моделът е лансиран преди няколко години в Дармщат и в момента функционира в десетина градове из цяла Германия и позволява да се сближават различните поколения, както споделя Юдит Кроп, отговаряща за модела в Кьолн.

"От една страна искаме да окуражим този обмен между поколенията, защото семействата не съществуват вече в традиционната им форма.

Затова е хубаво да се възстановят контактите между младите и възрастните хора. От друга страна искаме да помогнем на студентите да си намерят жилище без да плащат и да финансират по-лесно образованието си, което стана скъпо след въвеждането на университетските такси.

Половината от студентите, които намират безплатно жилище са чужденци", разказва тя.

Хората, които решават да приемат у дома си студент, го правят с различни мотиви: те са сами в голям апартамент, трудно им е да поддържат двора си, да поливат цветята, да гладят, да чистят, въобще да домакинстват.

Понякога водещо е желанието да имат до себе си млад човек за компания. След преминаването на известен пробен период младите и възрастните заживяват заедно и често пъти се стига до истинско приятелство.

В Испания заради бума на недвижимите имоти положението на студентите е доста тежко. Още повече че в страната предлагане под наем е почти несъществуващо.

Така студентите се изправят пред две възможности: или да задлъжнеят за десетилетия напред, купувайки си собствено жилище или да съжителстват дълги години с родителите си.

Животът в големите градове е скъп, а Мадрид и Барселона са сред най-скъпите в света. Всъщност испанците са направо

обсебени от мисълта да станат собственици на недвижим имот

Едва едно от всеки десет семейства в страната живее под наем, а жилищата за отдаване под наем са едва 1% от общия жилищен фонд. Испанското министерство на жилищната политика лансира мащабна кампания на тема "Жилище за всеки", в рамките на която младите хора в затруднено положение получават държавна помощ в размер на 210 евро на месец.

Като цяло в страната липсват социални жилища и новото правителство на социалистите превърна решаването на жилищния проблем в свой приоритет.

Всяка година университетите в България се сблъскват с проблема, породен от недостига при осигуряване на жилища за своите студенти.
Този проблем е свързан с още един - финансиране.

Затова някои университети в страната са дали част от общежитията си на частни фирми. Повечето студенти са против отдаването на частници, защото наемите се вдигнат драстично.

Има и планове да се правят

луксозни общежития със стандартите на хотел две звезди,

в които наемането на стая ще струва 150 лв.

За да покрият стандартите, общежитията ще бъдат ремонтирани основно, във всяко ще има енерго- и водоспестяващи устройства, рампа за инвалидни колички и телефон във всяка стая.

Някои са намерили баланса между цена и качество на живот за студентите. Във Варненския технически университет наемът излиза 55 лв. на месец без режийните разходи, но всеки студент получава държавна субсидия от 30 лв. и се стреми да пести електричество и вода.

В общежитията в столицата наемът средно е 40 лв. за консумативите.

Повечето студенти предпочитат да живеят в студентското общежитие, защото цените на квартирите са високи.

За да запазят на всяка цената стаята си, студенти

прибягват до търсене на фиктивни съквартиранти

Фиктивният съквартирант е човек, който има право да ползва общежитие, но не желае да го ползва. За услугата той получава добро възнаграждение от нуждаещия се.

Но при положение че местата в общежитията са ограничени, най-практикуваният вариант е няколко студента да наемат един апартамент и да си делят наема.

Цените понякога конкурират хотелските - 200-300 лв. за стая без допълнителни разходи според сезона. Евтините варианти не са много надеждни.

Случвало ми се е вляза в апартамент, претъпкан с легла като хижа, сякаш съм в планината, споделя третокурсничката Светлана.

За легло в такова жилище хазяите искат по 80 лв., а условията, които предлагат са лоши. В някои от жилища няма дори най-необходимото като столове и маси и младите хора трябва да си ги купят.

Ситуацията е една и съща във всеки университетски град.