В Берлин бяха показани основните и най-сериозни претенденти за тазгодишния "Оскар", чиито шансове за награди тук растат с всеки ден. Много малко филми оспорват техните несъмнени художествени и професионални достойнства. И този път европейското кино заяви амбиции да бъде равнопоставен партньор на Холивуд, но само отделни продукции разкриха творчески потенциал. Очевидно е, че не достигат средства и размах на въображението, няма и характерната за американците стръв за спечелване на зрителя. Поради това повечето европейски филми приличат на полуфабрикат, който трябва да се обработи малко, за да се превърне в годен за консумация продукт.
След смазващото присъствие на "Берлинале" на творби от ранга на "Часовете", "Адаптация" и "25-ят час", на дискусионни, но заредени с енергия филми, като "Признанието на един опасен ум", "Соларис" и "Животът на Дейвид Гейл".
Европа противопостави няколко добри в професионално отношение, но доста анемични като значимост на конфликтите и проблематиката френски филма ("Цветя на злото", "Неговият брат", "Малки рани"). Италианците изненадаха всички с една твърде посредствена творба, холандците - с мюзикъл, който прозвуча в пълен дисонанс с общата тоналност на фестивала. Изненадващо прилично бе равнището на немското кино и с право "Good Bye Ленин" и "Светлини" се надяват на награди. Единият с много хумор се прощава със социалистическото минало, докато другият изследва злободневния проблем за емигрантската вълна към Европа.
Традиционно впечатляващо бе азиатското присъствие на Берлинале. И тази година от Китай дойдоха филми, в които бушуват енергиите на едно своеобразно виждане на света и мястото на човека в него. "Герой" на Чжан Имоу разказва в необичаен за европейската култура стил за отдавна отминали епохи, но негов прицел е съвременността, в която битката за стабилна и силна държава е актуален проблем. "Задънената шахта" по своеобразен начин разкрива трудното всекидневие в една мина.
Няколкото филма, които остава да бъдат показани до края на Берлинале, едва ще променят съществено общото добро впечатление от фестивала. За жалост българското кино и сега не получи достъп до този авторитетен форум. Дори нашенски си неуредици провалиха участието ни във филмовия пазар, което също е важна форма за участие в международния филмов живот. Защо тогава се чудим, че мнозина дори не знаят съществува или не българското кино...
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!