Какво ще пожертват Тел Авив и Дамаск заради мира?

Израел и Сирия са подновили мирните преговори с турско посредничество, съобщиха почти едновременно канцеларията на израелския премиер Ехуд Олмерт и сирийското външно министерство.

Преговорите протичат в Истанбул под егидата на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган.

Това безспорно е добра новина и тя вдъхва надеждата, че рано или късно Израел и Сирия ще сключат мир. За целта обаче и Тел Авив, и Дамаск ще трябва да склонят на взаимни отстъпки, които може съществено да променят разположението на политическите сили в региона.

Какво ще поискат Сирия и Израел един от друг, от САЩ и от други държави - и какво са готови да жертват заради мира?

Въпроси, които засега остават без ясен отговор.

Постигането на мир между Сирия и Израел изисква да се намери решение за цял комплекс от двустранни и регионални проблеми.

Ето някои от тях:

Територията
"Мир срещу земя" - това бе и си остава основното искане на сирийците, формулирано още през 1991 г. на близкоизточна мирна конференция в Мадрид.

В резултат на арабско-израелската война от 1967 г. Израел окупира сирийските Голански възвишения и Дамаск от 40 години вече настоява за връщането им.

През това време Сирия и Израел на няколко пъти започваха тайни преговори, които обаче всеки път приключваха с фиаско.

По принцип Израел е съгласен да се изтегли от Голаните, но настоява да получи средства, за да премести тамошните еврейски заселници в централните израелски райони. А кой би дал тези пари? Израел може да се надява единствено на американците.

Преди 12 години "гълъбите" в израелската политика - покойният премиер Ицхак Рабин, а после и приемникът му Шимон Перес, посочиха сумата на обезщетението - 17 млрд. долара, и администрацията на Клинтън бе готова да отпусне тези средства. Кой обаче и колко всъщност ще плати днес, щом посредник вече не е Вашингтон, а Анкара?

Водата
Основното богатство на Голанските възвишения не е земята, а водата, по-точно водите на Галилейското езеро. Заради войната от 1967 г. Дамаск изгуби не само земи, но и достъп до водните му ресурси.

С оглед на географските реалности водният проблем е далеч по-актуален за Израел, отколкото за Сирия. Не е тайна, че Израел разглежда Кинерет като стратегически резервоар за сладка вода.

Засега обаче няма яснота как двете държави ще си поделят този басейн, нито какво обезщетение (и от кого) ще поиска Израел, свикнал вече за 40 години свободно да използва водата от него.

Границите
Дори ако Израел склони на мир със Сирия, ще настоява да получи гаранции за сигурността на северните си граници, тоест за спокойствие в Южен Ливан. Сирия обаче надали ще гарантира на Израел подобно спокойствие - гаранции трябва да се искат от Иран, който щедро и открито финансира движението Хизбула, а същевременно и официален Дамаск.

Теоретично погледнато, Сирия може и да скъса с Иран, но в такъв случай ще трябва да си намери нов сюзерен, който да издържа днешния сирийски режим. Дамаск мечтае негов сюзерен да е Вашингтон. "Чичо Сам" обаче се двоуми, той си има условия и най-важното сред тях - за всяка страна, е да плава във фарватера на американската политика в региона.

Ядрената сигурност
Израел е единствената ядрена сила в Близкия изток. Тел Авив никога не е твърдял това, без обаче никога да опровергава подобни твърдения. Техеран се стреми да се сдобие с ядрено оръжие, но категорично отрича ядрената му програма освен мирния атом да включва и военен компонент.

Има сериозни предпоставки да смятаме, че тайна ядрена програма разработва и Сирия, и че "мистериозният" обект, бомбардиран неотдавна от израелски самолети, всъщност е бил подземен ядрен реактор в строеж.

Както Дамаск, така и Тел Авив ще настояват да получат гаранции за ядрената сигурност на съответната държава и един от друг, и от международни посредници. И двете страни обаче съвсем няма да искат съответните гаранции от Турция, а от САЩ и може би от Русия.

Ролята на Иран в региона
Споменахме вече в общи черти най-непреодолимото навярно препятствие, което препречва за Башар Асад пътя към мир с Израел. Това е Иран, станал в резултат на войната в Ирак най-силната регионална държава в Средния изток.

Шиитски Иран е теократична държава, която се смята за месия на целия ислямски свят. Тя се опитва да разпростре влиянието си върху всички арабски страни, с което отблъсква и гневи мюсюлманите сунити, най-вече Саудитска Арабия и Египет.

Башар Асад и неговият клан принадлежат към малката шиитска секта алауити, а повечето сирийци са мюсюлмани сунити. Шиитско е и движението Хизбула в Ливан. Всички останали арабски страни се управляват от мюсюлмани сунити.

До изтеглянето на сирийските войски от Ливан Дамаск и Техеран се смятаха за главните политически играчи на ливанската политическа сцена. След убийството на бившия премиер на Ливан Рафик Харири и изтеглянето на сирийските войски от страната властта на Дамаск върху Бейрут видимо се разклати, но още съвсем не е изгубена. И основен проводник на това влияние си остава проиранската шиитска групировка Хизбула. Дали ще може Башар Асад да се изтръгне от обятията на Техеран - и дали ще поиска? Досега казваше "не"!

А дали посредникът има пари?
Споменахме вече и тази тема. Ще отбележим отново, че посредник в мирните преговори между Сирия и Израел е Турция, а не САЩ. Макар и може би само за отвличане на вниманието. Мирът в Близкия изток обаче струва много пари. Дали посредникът разполага с толкова?

Историята познава само един пример за траен арабско-израелски мир. Това са споразуменията от Кемп Дейвид между Египет и Израел, сключени преди 30 години под егидата на САЩ. Всяка година американците плащат за тях 5,5 млрд. долара под формата на безвъзмездни кредити за двете държави (3,5 млрд. долара за Израел и 2,2 млрд. - за Египет).

Подобен мир искаха да купят от американците и Хафез Асад, и Ясер Арафат. Не стана.

Светът вече е различен и днес САЩ играят с арабите по други правила.

За да обобщя казаното дотук, смея да предположа, че сирийско-израелският мир е въпрос на далечното бъдеще. Дамаск не е готов да скъса с Техеран, а двете столици в тандем никога няма да са заедно с Израел.