Обикновеният живот на Джордж Буш

П ътят от аквариума със златните рибки на Белия дом до кварталния супермаркет в Далас е доста дълъг. Но един месец след като вече не е президент, Джордж Буш се сблъска с анонимността на обикновения гражданин, пише британският вестник "Индипендънт".

Колко бързо избледнява славата! Дори до вчера да си бил президент на най-могъщата държава (вж. фотогалерия за годините на Буш в Белия дом). Бедният Джордж Буш реши да посети непринудено кварталния супермаркет в Далас. Той вероятно си е мислил, че ще бъде доста забавно да се смеси отново с хората и да побъбри непринудено със съседите. Но когато Буш влязъл в махазина, облечен като повечето мъже от околността, портиерът Хенри Лонг изобщо не го разпознал.

Може едно от оправданията да е, че в реалния живот Джордж Буш изглежда много по-дребен отколкото на телевизионния екран. Поне това му е хрумнало на маркетинговия директор на магазина Elliott's Hardware Андреа Бонд, която била в офиса си, когато Буш влязъл вътре и учтиво попитал на входа Хенри Лонг къде е щанда с батериите и фенерчетата. Да, може да се потърси оправдание и в това, че Буш не бил облечен в костюм, а в "тъмен клин и непромокаемо яке".

Може би решението на Буш да се появи като "най-обикновен Джордж" в крайна да е било доста мъдър ход. "Чух някой да казва, че на вратата на магазина се появили агентите на тайните служби" - казва Андреа. "В първия момент си помислих, че някой се шегува. След това обаче забелязах Джордж Буш да се разхожда между рафтовете с огромна усмивка. След като излязох от офиса си го чух да се шегува, че решил да се отбие, за да попита дали няма вакантни места за работа".

Но това съвсем не е била спонтанна шега. Само преди няколко седмици собствениците на Elliott's публикуваха в даласките вестници отворено писмо до Буш, в което официално му предлагаха работа, ако той реши да работи за тях. Всъщност ставало въпрос тъкмо за работата на портиера Лонг и за една съвсем добронамерена шега. Но очевидно някой от помощниците е забелязал обявата и е докладвал всичко на Буш.

"Убедени сме, че Вашият опит най-напред в семейния бизнес, а след и личните ви качества, които сте развили в резултат на многобройните си срещи с най-различи високопоставени чуждестранни личности ви правят превъзходен кандидат за службата - портиер на Elliott's Hardware". Следва подписът на Кайло Уолтърс, президент и главен изпълнителен директор на Elliott's Hardware. "Не само това, а много от нашите предишни портиери са пенсионирани бивши мениджъри от корпоративния свят, така че няма да имате никакви проблеми с това да завържете и нови приятелства".

Никой не може да обвинява бившия американски президент, че е поискал да остане инкогнито. Но едва ли Буш е очаквал, че един скромен клин е достатъчен, за да го хвърли в пълна анонимност - при това не къде да е другаде, а в Далас. А той все още има да продава мемоари, да изнася лекции срещу солидни хонорари, пък и не на последно място да пооправи рейтинга си, който е четвъртия в негативната класация на най-непопулярните президенти в американската история.

Активизирането и размърдването на Буш започна в средата на февруари, когато първият ван-контейнер с новите мебели пристигна пред новия едноетажен дом на семейство Буш в луксозния и закътан квартал "Престън Холоу", северозападно от Далас.

Къщата не е нищо особено - тухлено ранчо с четири спални, строено някъде около 1959 г., закътано точно в края на задънената улица "Дариа Плейс". Съвсем скоро то ще бъде затворено изцяло с висока ограда, за която семейство Буш плати с лични пари. А точно на входа ще бъде поставена полицейска будка, която да обезкуражава любопитните, които решат да се отбият просто за да погледат.

Новата им къща е съвсем близо до старата им къща, която семейство Буш обитаваше когато стана губернатор на Тексас през 1994 г. и което е съвсем близо до Престън сентър, където Джордж Буш ще открие новия си офис, за да планира създаването на президентската библиотека и да организира благотворителната си фондация.

Как Буш приема пенсионирането?

Да, наистина пенсионирането е трудно изпитание, дори когато става въпрос за президент на САЩ. "От лична гледна точка несъмнено ще му трябва малко време, докато се аклиматизира" - казва Джеймс Оберветер, приятел на семейството от Тексас, който известно време е за посланик на САЩ в Саудитска Арабия. "Особено ако осем години си бил изцяло погълнат от работата и отговорните ангажименти".

Дон Eвънс, министърът на търговията в правителството на Буш, смята, че семейството много добре се справят с новата си роля на обикновени американски граждани. "Много бързо се приспособяват към новия живот, далеч от прословутия нереален свят на властта в Белия дом."

Какво следва?

Както вече нееднократно са доказвали и други американки бивши президенти, най-вече Бил Клинтън, на тях никога няма да им се наложи да работят като портиери.

Докато са в Белия дом те получават годишна заплата от над 400 хил. долара. А сега Джордж Буш трябва и да докаже, че не е по-лош от предшественика си Бил Клинтън и добре може да заработва като пенсиониран президент.

"Този пост досега почти винаги се е оказвам златна мина" - коментира Стивън Хес, от Brookings Institution. Първото нещо, което трябва да направи и Джордж Буш е да построи своята Президентска Библиотека.

Мястото й ще бъде върху територията на Южния методистки университет в Далас. Според предварителните планове, сградата ще бъде поне два пъти по-голяма от библиотеката на бащата Буш-старши, като ще включва още и школа за политика, чието име вече е определено "Институт на свободата" (Freedom Institute).

Асистентите на Буш са разработили специална програма и стратегия, чрез която да съберат $300 млн.

Приоритети

"Той има два или три наистина сериозни приоритета" - казва Евънс. "Единият е да намери начин да печели пари, за да поддържа достоен стандарт на живот, така че много често ще му се налага да пътува и да изнася лекции. След това трябва да довърши автобиографичната си книга. И на трето място много е важно да построи президентската библиотека. Оттам той ще трябва по цял ден да води сериозни разговори, чрез които да поддържа имиджа и авторитета си".

Макар отдавна да се говори, че Буш вече е започнал да пише книгата си за осемте години на Пенсилвания авеню №4, до този момент няма нито една конкретна информация за сключен договор с издателство за нейното публикуван. Дори нещо повече - никой не отваря и дума, че се водят такива преговори. Затова може би не е бил много радостен да чуе, че Кондолиза Райс вече има гарантират договор за своята автобиографична книга, която ще бъде издадена от Crown Books срещу хонорар от $2.5 млн.

Засега единствената по-оптимистична новина е, че Буш е поканен да пътува до Калгари, Канада, където на 14 март ще произнесе реч на официален обяд. Като километри това е доста път, но като политическа перспектива може да се каже, не е твърде обнадеждаващ старт.

Защото очевидно поканата идва по-скоро с користна цел, а не като искрена оферта за авторитетна изява: Далас и Калгари са центрове на петролната индустрия и без всякакво съмнение някой в провинция Алберта има интерес да поддържа добри отношения с Тексас. А дори в самия Далас не е много ясно, дали чувствата към клана Буш навсякъде са толкова топли и искрени.

"Аз лично смятам, че Буш ще бъде посрещнат в Канада много добре: - коментира Кал Джилсън, политически анализатор от Южния методически университет. "Но те няма как да не знаят, че общата оценка за неговото президентство не е много никак висока и той си тръгна от Белия дом с рейтинг само от 25%."