ТВ филм на Илия Троянов за някогашна и днешна България

Илия Троянов, популярният писател-българин, пишещ на немски език, е автор на документалния тв филм "Балада за български герои", показан на 10 декември от телевизия 3sat.

Програмите на 3sat, канал за култура, публицистика и документалистика, се излъчват на немски език и са популярни в Германия, Австрия и Швейцария.

Продуцент е и Втора германска телевизия Це Де Еф (ZDF), която излъчва филма в неделя, 16 декември.

В "Балада за български герои", сниман през лятото от Троянов, Вернер фон Берген и Бригите Дучек, авторите представят политически затворници, лежали в комунистическите лагери и затвори.

Те са Георги Саръиванов, който е имал три смъртни присъди, Георги Константинов, познат като човека, взривил паметника на Сталин , Янко Янков, един от последните политически затворници на комунистическия режим.

Заедно с тях екипът снима в Софийския и в Пазарджишкия затвор, на островите Белене и Персин, в някогашната каменна кариера край Ловеч.

Втората част на филма - "България днес", показва джипове, мутри и просяци

по софийските улици, озвучени обилно от чалга.

Лежалият 21 години в комунистически затвори 83-годишен Стефан Вълков заявява пред камерата, че "властващите днес са синове и внуци на бившите властници".

Недопуснатият до Комисията за досиетата кандидат от квотата на ОДС за неин член Георги Константинов твърди, че "днешните служби без изключение се ръководят от офицери на ДС; друга част на старата ДС бе насочена към бизнеса и политиката, трета част основа т.нар. силови групировки".

Бившият председател на Комисията за досиетата в периода 1998-2002 г. Методи Андреев заявява, че "в България бяха откраднати милиарди долари - от български държавни фирми".

Георги Константинов обобщава: "В България се създаде мафия, която разполага с несравнимо повече средства от мафията на Запад. У нас действат в най-тясна връзка политическата власт, престъпният и финансовият свят."

Авторите на филма информират, че в България не се изпълнява Законът за реабилитация и компенсация на репресираните. Хората чакат години да им бъде изчислена и изплатена минимална компенсация за времето, прекарано в затворите на социалистическа България.

Тема на третата част на филма са

недостъпните за гражданите архиви на ДС

Илия Троянов, авторът на бестселърите "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Събирачът на светове", описва обстоятелства, които доказват, че истинската история на последните десетилетия продължава да се държи под ключ.

Серафим Стойков, бивш шеф на архива на ДС, обяснява, защо неговите бивши партийни другари, комунистите се боят от масовото четене на архивите. "Защото, казва Стойков, те съдържат много зло, в тези документи има много, много мърсотия извършена срещу собствения народ, много мъка и много кръв."

В края на филма бившият депутат, публицистът Тошо Пейков обвинява елита на Европейския съюз, че си сътрудничи отлично с комунистическата номенклатура: "В ЕС не се разбира скритата заплаха от това, че така се защитават интересите на Москва в ущърб на всички граждани на Евросъюза."

Според Милен Радев, вече видял филма в Берлин ключовият момент във филма е, когато склонен пред плочите с имената на загиналите от комунистическия терор, Илия Троянов припомня, че анонимните и незнайни жертви са много повече от тези, вписани в мрамора и казва: "Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило..."

"Тези жертви, хората, на които е посветен новият филм на германската телевизия, са за Илия Троянов истинската алтернатива на десетилетното сбъркано българско лутане из безпътицата на лъжата и на спотаените истини за миналото. Апологетичната версия на социалистическата история, която е внушавана на обществото води до масов консенсус, че тоталитарното минало не било чак пък толкоз лошо.

Непреклонността на репресираните разбива подобни заблуди и изобличава лицемерието заложено в тях. Тези възрастни, останали верни на принципите си хора биха могли да са пример за подражание ? в едно друго, по-добро от днешното време", пише Милен Радев. (цялата рецензия на Радев - в неговия блог de-zorata.de).

За някои от героите на този филм разказва и друга документална лента,

която през седмицата беше показана за първи път в Дома на киното в София.

Тошо Пейков е сценарист, а Росен Елезов е режисьор на "Последната свобода" - разказ за четири човешки съдби, с една пресечна точка - духовното и кръговете на човешкия ад.

Героите са Стефан Вълков, Никола Милков, Георги Саръиванов и Николай Галев.

Тошо Пейков, чието Движение за национално възраждане "Оборище" е продуцент на филма, разказва за агенция "Фокус": "Стефан Вълков прекарва 21 г. в комунистическите затвори, още след 1946 г. го арестуват. Със счупени гръбначни прешлени, но отстоява идеите си на български патриот. Съратник е на незабравимия Илия Минев, на когото направихме паметник в София - откъдето започва разказът.

Никола Милков е земеделец. Майка му е пребивана пред очите му в Софийския централен затвор.

Георги Саръиванов е арестуван като войник. Най-напред получава доживотна присъда, а след това - три смъртни присъди. Носи седем месеца в килията на смъртник огромна желязна верига. Арестуван е, защото семейството му е богато, а комунистите искат да конфискуват това богатство. Баща му е пратен в лагер.

Николай Галев е най-младият от всички тях, той е имал тяхната подкрепа и пример. Майка му и баща му са пребивани от комунистите.

Стефан Вълков живее в Асеновград, въпреки тежка операция се грижи за съпругата си. Не се оплакват и никого не обвиняват. Николай Галев работи като пазач в София. Георги Саръиванов успява да избяга в Германия през 70-те, 20 години по-късно се връща в България. Никола Милков е на над 70 г., живее със семейството си в София.

"Последната свобода" е опит да възкресим в паметта на българите позабравени образи, които някои изобщо не познават."