Л ибия води политика на силата със съдбата на петте български медицински сестри и палестинския лекар. Това се отбелязва в материал за случая с шестимата осъдени на смърт медици, поместен във в. "Гълф нюз" от Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Полковник Муамар Кадафи дава на света пореден пример за своята бедуинска хитрост, чепата национална гордост и очевидно безразличие към международното обществено мнение, пише авторът Патрик Сийл - коментатор и автор на няколко книги за Близкия изток.
Сийл прави изложение на основните факти по случая и отбелязва, че либийските съдилища изглежда не обръщат внимание на мненията на независими експерти, като съоткривателя на вируса на СПИН - видният френски вирусолог Люк Монтание.
Много международни призиви бяха отправени към Кадафи в защита на осъдените, включително от 114 нобелови лауреата.
Кадафи обаче изглежда непреклонен,
коментира Сийл. Авторът припомня, че предстои по-нататъшно съдебно разглеждане на случая - факт, който говори, че той ще проточи още месеци и може би години.
На 1 януари България ще се присъедини към Европейския съюз и тогава ще бъде в позиция да задължава всички 27 страни членки да оказват натиск върху Либия да освободи медицинските сестри, продължава той.
Сийл разглежда две възможни обяснения какво цели Кадафи със случая.
Първото, което е широко разпространено, е, че либийският държавен ръководител иска реванш за това, че е бил принуден да плати по 10 млн. долара на семейството на всяка от 270-те жертви при взривяването на самолета на американската авиокомпания "Пан Ам" над Локърби, Шотландия, през 1988 г. Следователно, по думите на авторът, изглежда
случаят се изражда в долен пазарлък за пари
Друго възможно обяснение, продължава Сийл, е, че Кадафи е подлаган на силен натиск от семействата на заразените с ХИВ деца, които са убедени, че става въпрос за чуждестранен заговор.
Бенгази - градът, от който произхождат повечето от жертвите, е традиционно враждебен към режима в Триполи, обръща внимание той.
За автора буди учудване, че в момент, когато Либия се отваря към света след повече от десетилетие на международна изолация, страната си навлича риска отново да навреди на международния си имидж с, както изглежда,
крещяща съдебна грешка
В заключение Патрик Сийл пише, че през последните три години Либия се превръща от неблагонадеждна държава под международни санкции в партньор на Запада.
Трагичният случай с българските медицински сестри обаче навежда на мисълта, че правосъдната система на страната съвсем не е независима, болниците й не отговарят на стандартите и полковникът, който управлява Либия от 37 години насам, далеч не е готов да играе по международните правила, заключава материалът в "Гълф нюз".
Призивите за освобождаване на осъдените медици се умножават в цяла Европа, пише в материал за случая и в. "Вашингтон таймс".
Една по една страните членки на ЕС изразиха ужаса си
от смъртните присъди, отбелязва американският ежедневник и подчертава, че съдбата на шестимата е възприемана като важен тест за приемането на Либия в международната общност.
Потокът от критики и призиви за освобождаване на осъдените на смърт накараха страната да направи неофициално намеци, че е възможно смъртните присъди да бъдат заменени с други от Висшия съвет на съдебните инстанции, пише още вестникът.
Това не е окончателната присъда, припомня "Вашингтон таймс" думите на либийския министър на външните работи Абдел Рахман Мохамед Шалкам.
Съдбата на осъдените в Либия днес е в ръцете на лидера на либийската революция Муамар Кадафи. Това се казва в коментар от днешния брой на московския седмичник "Комерсант - Власт".
От една страна, за либийския лидер съвсем не е изгодно да бъдат екзекутирани шестима души, чиято невинност е очевидна, в чиято защита се обявиха не само политици, но и стотици учени от цял свят.
От друга обаче помилването на осъдените би означавало, първо, признание, че за епидемията от СПИН в Бенгази са виновни самите либийски власти; второ, признание, че чужди държави могат да диктуват свои условия на Кадафи.
Накрая, по думите на британския професор Джордж Джофи, Кадафи не може да не взема под внимание факта, че хуманитарната катастрофа е станала в град, чиито жители винаги едва са търпели режима му и лесно биха възприели освобождаването на затворниците като повод за масови безредици, чиито последици е трудно да си представим, добавя изданието.
