Години след убийството на Луканов - виновни няма

Десет години след убийството на Андрей Луканов виновни за разстрела няма, а сочените за убийци на бившия премиер съдят държавата.

Политици, анализатори, философи и историци се събраха, за да потърсят общото между "Андрей Луканов и прехода". Нора Ананиева, Андрей Райчев, Румян Георгиев, Велислава Дърева, проф. Петър-Емил Митев, Петя Шопова, Петко Симеонов анализираха политиката r мястото на Луканов в прехода и последиците от убийството му.

Ананиева определи Луканов като крупна фигура в българския политически преход. Райчев отбеляза, че днес не се мисли за друго освен защо и кой е убил бившия премиер. По думите му дългогодишните усилия на Луканов за ориентиране към Европа най-накрая ще приемат облик след присъединяването ни ЕС.

Велислава Дърева определи убийството като политическо, защото целта била да се убие една политическа стратегия и философия, както и опит за подмяна на прехода. Тя смята, че премахването му е било консенсусно между крайно леви и крайно десни.

Според проф. Петър-Емил Митев Луканов бил най-откритият, най-ангажираният с реформите в България български политик.

На 2 октомври 1996 година

около 9,15 - 9,20 ч. Андрей Луканов излязъл от жилището си и се отправил към собствения си автомобил "Пежо 306", паркиран на около 15 м от входа на дома му.

В колата го чакал шофьорът му В. Симеонов. Луканов влязъл в автомобила, Симеонов запалил двигателя. В този момент Луканов се сетил, че е забравил нещо. Излязъл от колата, приближил се до домофонната уредба и се опитал да се свърже със съпругата си.

През това време убиецът (според прокуратурата - Александър Русов), който се намирал наблизо, преценил, че моментът е подходящ, приближил се бързо към обърнатия с гръб към него Луканов и след като оставил на пътеката пред входа носената за маскировка чанта, възпроизвел от разстояние 1,5-2,5
ме четири изстрела с пистолета "Макаров".

Оръжието му било дадено от другия обвинен от прокуратурата - Алексей Кичатов. Русов прикривал пистолета в специално направен ръкав.

Един от изстреляните куршуми попаднал в областта на дясното слепоочие на
Андрей Луканов, а другите три - в гърба му. Експремиерът паднал на земята, а убиецът побягнал покрай сградата на ул. "Латинка" 15, преминавайки през вътрешни дворове, пресякъл бул. "Ж. Кюри" и влязъл във вх. "А" на бл. 86 на ул. "Димчо Дебелянов" 10.

Там скрил оръжието, в чийто пълнител имало четири патрона, калибър 9 мм, заедно с ръкава от анцуг, зад радиатора под пощенските кутии. Качил се на стълбищната площадка между първия и втория етаж, където съблякъл якето и панталона, с които бил при убийството, и се отправил в неустановена посока.

Тогава започва и десетгодишната сага по разплитането на атентата

На 28 ноември 2003 г. Софийският градски съд осъди на доживотен затвор, без право на замяна, четирима от подсъдимите по делото за убийството - Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Ангел Василев. Петият - Юрий Ленев, получи присъда доживотен затвор с право на замяна.

Русов и Кичатов бяха осъдени и за незаконно притежаване на взривно вещество и оръжие.

Софийският градски съд реши през ноември 2003 г. Георгиев, Ленев и Василев да платят разходите по делото - по 3400 лева всеки, Алексей Кичатов - 6600 лева, а Александър Русов - 3900 лева.

На 22 юли 2002 г. Русов и Кичатов се явиха в съдебната зала с видими следи от побой. Тогава се наложи линейка да ги откара в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов". Двамата подсъдими заявиха, че четиримата конвоиращи полицаи са ги били, за да изтръгнат самопризнания от тях.

Версията на охраната бе, че Русов се е нахвърлил върху единия от полицаите, за да му вземе пистолета, а Кичатов е налетял да се бие. Лекарите установиха охлузвания по лицата и телата на подсъдимите.

На 8 юни т.г. Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите

на Софийския градски съд. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за убийството на Луканов.

Само на Алексей Кичатов Апелативният съд присъди три години лишаване от свобода за притежаване на боеприпаси, но тъй като Кичатов е в ареста от 31 май 1999 г., на практика той вече е излежал тази присъда. Подсъдимият ще трябва да плати 2164 лева за разходи по делото.

С изречението "Анализирайки внимателно доказателствените източници, касаещи обвинението за убийство срещу петимата подсъдими, Апелативният съд намери, че по безспорен начин е било установено единствено времето, мястото и механизма на убийството на Андрей Луканов", съдиите сринаха и присъдата на Градския съд.

Към мотивите си съдът написа още:

"В качеството си на депутат и политик Луканов вземал дейно участие както в противопоставянето между парламентарно представените политически сили, така и в това между отделните фракции и крила в управляващата социалистическа партия.

В същото време проявявал и ясно изразен интерес към различни отрасли на икономиката и преди всичко към банковия сектор - по-специално към Банка за земеделски кредит АД, ПЧБ, както и към енергетиката и транзита на електроенергия и природен газ през територията на България за съседни страни.

С активното му участие било създадено българо-руско търговско дружество "Топенерджи" АД, в което Луканов заемал длъжността член на Управителния съвет до 8 август 1996 год., когато бил заменен.

Политическата дейност и икономическите интереси на Луканов довели до възникването на множество конфликти с негово участие. Най-сериозно медийно внимание получило противоборството му със Румен Спасов, смятан за вдъхновител и ръководител на група фирми, добили известност в публичното пространство като "приятелски кръг "Орион".

В редица изказвания пред партийни форуми и в периодичния печат Луканов твърдял, че групировката е привилегирована от правителството на Жан Виденов, а пред свои съмишленици - Велислава Дърева, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, споделил и идеите си да бъде сменен самият кабинет и да се формира ново коалиционно правителство.

Като причина за неразбирателството освен личното си негативно отношение към Спасов, Луканов изтъквал и факта, че фирмите, включени в "Орион", били сред длъжниците на Банка за земеделски кредит".

След всичко това се оказа, че виновни няма, а сочените за убийци съдят държавата за нарушени права, за тормоз и побой.

Алексей Кичатов и Александър Русов вече подадоха исковите молби за десетки хиляди левове.

Исковите молби срещу Министерството на правосъдието по Закона за отговорността на държавата са внесени на 7 юли в Софийския градски съд. В тях Русов и Кичатов посочват, че искат обезщетение за нанесения им побой на 22 юли 2002 г.

Делото по молбата на Кичатов e насрочено за 13 ноември. Той е предявил иск за 55 000 лева, от които за физически болки и страдания - 25 000 лв., а за морални вреди - 30 хил. лева, заедно със законната лихва.

Молбата на Русов е оставена без движение, защото в нея има допусната техническа грешка.

Искът на Русов е за 65 000 лева, от които за физически болки - 35 000 лв., а за морални вреди - 30 000 лв. В молбата му обаче се посочва, че общата сума е не 65 000, а 56 000 лв., като тя включва частичен иск за 20 000 лв.