Проф. Бойко Ганчевски: Не може пресата да се цензурира с ритници!

- Проф. Ганчевски, вчера нашият колега от в. "Експрес" - фоторепортерът Емил Иванов, бе бит брутално от униформени полицаи пред Съдебната палата. Как ще коментирате случилото се?

- Законът защитава самоличността на полицаите, дава им възможност при операции, свързани с тероризъм, да използват помощни средства и да носят качулки. През останалото време те изпълняват задълженията си публично.

В случая, доколкото знам, има само заплаха за покушение срещу свидетел в съда. В тази ситуация полицаите нямат право изобщо да използват такива средства.

От психологична гледна точка те се дразнят от нарушаване на тяхната анонимност, и когато ги снимат, психологически те не го приемат.

Но аз не оправдавам посегателство върху журналисти. Не трябва да се цензурира пресата с ритници, а с търсене на подкрепа на полицаите от нея, за да могат те да изпълняват своята дейност.

В случая са предприети агресивни действия, с нанасяне на физическа и на психическа травма. Доколкото знам, Емил Иванов има лека телесна повреда.

- Как си обяснявате агресията у полицаите?

- Има два вида агресия. Едната е враждебната агресия, която възниква от чувството на гняв.

Другата е т.нар. "инструментална агресия", която е насочена към достигане на цели, без значение от нанесените вреди.

Причината за това са неприятните физически преживявания, свързани с изборите, случващото се на улицата в последните дни, убийствата, болката на улицата, когато те наблюдават, и топлото... време.

Времето може да доведе до агресия от психологична гледна точка и оттам до т.нар. "фрустрация". Когато някой ти пречи да постигнеш целите си, тогава се увеличават агресивните действия.

Те са приели това, но това изобщо не ги оправдава. Т.е., полицаите не са имали психическата готовност да действат в такава ситуация.

В крайна сметка тяхната мотивация, която е неправилна, е свързана с такова състояние, което те са изпитали, когато са ги снимали, вероятно на гняв, на ярост.

От психологична гледна точка те са се опитали да преобразуват чувството си на унижение, че ги снимат, или нещо подобно, в чувство на гордост, че трима души бият колегата ви, а другите се смеят.

Най-общо така могат да се обяснят нещата. Но насилието в този момент над фоторепортера Емил Иванов е свързано с типични грешни начини за преодоляване на стреса, който полицаите получават от претовареността си.

В случая въпросът опира в т.нар. в психологията "понижена концентрация", когато в съзнанието им нахлуват някакви съображения, които започват да блокират тяхното мислене.

И в този момент полицаят не мисли за реалната заплаха, за свидетелите или за нещо друго, или за собствената си тактика, а за евентуалните последици ако се появи в медията, какво ще кажат неговите началници.

И в дадения случая това е било реакция на отскачане, инстинктивна реакция на уплаха, че ще бъдат снимани, което е като пусков механизъм за редица хаотични действия. Т.е., можем да говорим за психологическа неподготвеност на тези полицаи.

Аз предполагам, че при проверката, която министър Румен Петков ще направи, те ще съжаляват, но ще имат и "загуба за спомен"... Ако е така, то тези полицаи трябва да търсят психологична помощ.

- Няколко пъти споменахте за стреса у полицаите. Какво го предизвиква и как те трябва да се преборят с него?

- Причините са комплексни, като започнем от болката на улицата, която полицаите наблюдават, от претовареността, че носят атрибути - жилетки, маски, автомати, което води при всички случаи до засилване на чувството на агресия.

Но когато полицаят преживява емоционален стрес, е полезно да описва случилото се пред психолог. Това сваля агресията в самия него и се пробужда чувство на емпатия, т.е. способност да съпреживява с другия, да се постави на неговото място, на мястото на фоторепортера, който също изпълнява задълженията си.

Наред с разговорите, които трябва да се водят с полицая, има няколко метода за усъвършенстване на неговия личен самоконтрол. Защото според мен той е нарушен у полицаите, които посягат на 55-годишен фоторепортер, на когото работата му е да снима.

Пак казвам, полицаите трябва да търсят подкрепа от медиите, а не използват помощни средства и физическа сила. В този смисъл един от методите е т.нар. "положителен разговор със себе си".

Той се състои в създаване на позитивна представа за самия него и за професионалната му дейност, за изграждане на вътрешен анализ, че може да преодолее определена ситуация, ако попадне в нея.

И тогава, когато признае пред себе си какво е готов да извърши и да не извърши, той получава вътрешна увереност. Явно тези полицаи са загубили вътрешната си увереност.

- Кои полицаи са по-податливи на агресия - по-младите или по опитните им колеги?

- Зависи. В повечето случаи това е свързано с наученото поведение. Ние се учим на агресия, наблюдавайки другите. Младите се учат на агресия, наблюдавайки и подражавайки на другите.

Агресията не е вродена или инстинктивна. Има влияние и на химическите вещества, например мъжкият полов хормон тестостерон, който е свързан с агресивното поведение.

Има много доказателства, че високото ниво на тестостерон води до определено насилие, даже и до определени престъпления. Наблюдаването на насилие - а полицаите го виждат всеки ден по улиците, - също поражда агресия, което е голям проблем за обществото.

- Възможно ли е при психологическите изследвания, които се правят на кандидатите за служители на МВР, да се разбере, че даден човек е предразположен към агресивно поведение?

- Тестовете позволяват да се установи завишена агресивност в лицето, но в крайна сметка, полицаят не е мекотело. В него трябва да има и хъс, но когато това се съчетава с невротични тенденции, с гранични състояния на психиката или други неща, свързани с определени нагласи към нелоялност към закона и обществото, тогава това е изключително опасно.

Има и нещо друго - полицаите са подложени на редица стресове не само от улицата, от това "ние ги хващаме, те ги пускат". Напоследък се разпространяват слухове, че ще им увеличават годините за пенсия, че ще им намаляват заплатите за прослужено време при пенсиониране и други такива неща, които битуват особено сред сержантския състав.

Слуховете намаляват тяхната устойчивост и повишават тяхната враждебна агресия. Полицаят не е човек в инкубатор.

Наред с журналистите, които също са с изключително стресова професия, той също наблюдава тези негативни явления, които вие описвате непрекъснато.

- Преди година правихте изследване за стреса в полицията и според заключенията ви половината полицаи са на ръба на психична криза. Продължава ли да е така?

- Изследването, което правихме през март с група професори от Софийския университет, показа, че 47-48% от проучваните лица са подложени на изключително стресови ситуации и се намират в състояние на посттравматичен стрес или боен стрес.

Което означава, че те са на ръба на психическата криза. Заради това и те като останалите имат нужда от помощ, за да не бият журналисти.

Пак казвам, ние трябва да търсим подкрепа, а не да малтретираме свободното слово. Трябва да се вземат мерки за оказване на психологическа помощ на полицаите не само в централните подразделения, а и в РПУ.

- Колко често един полицай трябва да посещава психолог?

- Все още няма достатъчно разяснения и в медиите и сред полицаите, че психолозите не са психиатри, че психолозите работят с нормални хора, които от време на време имат психологични, а не психиатрични проблеми.

Когато правихме изследването миналата година един полицай ми разказа, че бил свидетел на задържане, на убийство, след това на самоубийство.

Попитах го какво е направил, а той ми отговори, че ходил при баячка да му лее куршум. Би трябвало да се обърне към психолог, който да му окаже помощ.

- А защо е предпочел баячката пред психолога?

- Каза: "Защото колегите могат да си помислят, че съм луд и могат да ме изпратят на реподбор и да ме уволнят".

Т.е., тях ги е страх не от помощните функции на психолога, а от репресиращата функция на психолога. Не може един човек, които ти помага, да те предлага за уволнение.

- Нормално ли е служители на полицията да охраняват в съда Младен Михалев-Маджо?

- Той не казва къде живее, нищо не казва и го охраняваме като президента на САЩ. Това не бива да се случва.

Полицията се намесва само когато има ангажименти, свързани с терористични актове или други оперативни сигнали за насилствени действия. През другото време би трябвало и затова има създадена съдебна полиция, която да си охранява престъпниците.

А както се видя и по телевизията, те явно имат много по-голяма охрана, отколкото полицейската, и мисля, че не се нуждаят от нея. Мисля, че този човек не трябва да го охранява полицията, а да намери годни доказателства за съда, да бъде осъден и прибран, за да му се запази животът.