Показват в края на октомври съкровищата от Златиница и Маломирово

Атлетичен тракийски владетел, висок 1,90 м, е бил погребан в могилата между ямболските села Златиница и Маломирово, оповести ст.н.с. Даниела Агре от Археологическия институт и музей при БАН, която е ръководител на екипа, открил в събота останките от богато погребение на тракийски цар от IV в. пр.н.е.

Вчера 50 предмета от археологическата находка бяха докарани със засилена охрана в Националния исторически музей (НИМ), който участва във финансирането на разкопките чрез фондация "Хоризонти". Спонсор е и международната транспортна фирма "Милицер и Мюнх".

Всички ще бъдат показани в НИМ в края на октомври, след необходимата реставрация и консервация. След това ще има паралелни експозиции в НИМ и в Археологическия музей.

Погребаният владетел е бил почитан от хората поне в продължение на 30 години - за това свидетелства дълбокият два метра култов ров, който огражда могилата, обясни Даниела Агре.

В рова са извършвани жертвоприношения и са трошени амфори, показват многобройните останки от керамични съдове. За първи път в България се открива така цялостно запазено погребение, с площадката пред гроба, където са конете и кучето на владетеля.

Той е бил изключителен воин и е получил златния венец, свидетелстващ за високия му сан, най-вероятно след победа в битка. Другата версия е, че венецът е за победа на олимпийски игри, но по-вероятно е да е награда за спечелена битка, каза Даниела Агре.

На златния венец има пластинка с богинята Нике, която поднася венец на конника - знак за царския сан на погребания. Подобно е и изображението на намерения златен пръстен.

Сред находките са и 29 златни розети, прикачени към кожената лента под венеца. От едната страна на венеца има 36 листенца и 18 плодчета, а от другата - 34 листенца и 15 плодчета от злато.

Археолозите са попаднали на пълна бойна амуниция - меч, щит, шест копия, два комплекта стрели. Първо е открит сребърен параден наколенник, който е подсказал на учените значението на находката.

Между намерените ценни предмети от злато, сребро и бронз са два ритона, четири чаши (фиали), апликации за конска амуниция, много гръцки керамични съдове - амфори от тасоски и родоски тип, по които ще се датира точно погребението.

Целият гроб ще бъде експониран до края на годината. Ще бъде направен ДНК-анализ на костите на тракийския цар, ще се изследват и животинските кости.

При разкритията на археолозите венецът е бил върху черепа на владетеля, а шлемът и наколенникът - до него. Новата находка напомня на наколенника от разкопките при Враца.

Оформен е по същия начин - в горната част са изобразени змии и грифони, обясни ст.н.с. Даниела Агре. Новото и изключително ценно е, че има четири сцени от тракийската митология, допълни тя.

По думите й близостта в изработката на намерените два сребърни ритона с Панагюрското съкровище говори за съществуването на ателие в Тракия с майстори на много високо технологично равнище.

Могилата се копае спасително заради иманярски набези и разкопките ще продължат, обясни Даниела Агре. Тя уточни, че работи по петгодишна програма, която ще включва и разкопки в Странджа-Сакар.

Археологическите находки, за които съобщиха и световните агенции, обаче са повод за италианския в. "Република" да попита дали страната е в състояние да опази съкровищата, при положение че няма сериозен закон за защита на културните си паметници, докато друг всекидневник там - "Месаджеро", нарича откриването на гроба на Орфей "подигравка", тъй като той бил само митологичен герой, информира Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) от Рим.

"Република" определя новооткритата тракийска гробница като "най-богатата, която някога е откривана в Тракия", като изтъква, че съкровището, намерено във вътрешността на гробницата, е неоценимо по стойността си.

Изданието припомня, че треската за злато в долината на тракийските царе е започнала още през миналата година с откритията на археолога Георги Китов.

Дали обаче България ще съумее да опази заровените си съкровища, при положение че не разполага със сериозен закон за закрила на културните ценности, пита се вестникът.

"Месаджеро", от своя страна, е посветил на Орфей цяла страница във вчерашния си брой, озаглавявайки иронично основната статия по темата "Орфей Тракийски - гробницата на подигравките".

Според изданието вестта за откриването на гробница на тракийски цар на 300 км източно от София било от този тип новини, които те карали да мечтаеш.

Причината за това е, че ставало въпрос, от една страна, за едни от най-интересните и загадъчни обитатели на тези земи, каквито са траките, а от друга, че откритието било свързано със злато, сребро и бронз от най-висока класа.

Изненадващата новина в случаяе, че според археолозите, извършили разкопките, гробницата била не на някой друг, а на митичния цар от древността Орфей, който бил известен и като най-големия музикант, пише изданието и добавя иронично: "Да се надяваме, че новината ще бъде скоро опровергана", като привежда два аргумента за това.

"Първо, защото Орфей бил само герой от митологията, а не реална личност, и второ, защото, дори да бил съществувал, съществуването му би трябвало да се отнесе към VI в. пр.н.е. Добре, да кажем, че е бил митичен цар, но пък и да е бил заровен в гробница през IV в. пр.н.е., при положение че е живял два века по-рано - е, това е твърде много", пише "Месаджеро", явно смесвайки информациите за различните археологически открития, направени в България напоследък.

Според вестника по-вероятно било погребаният тракийски цар да се е вдъхновил в своето искане за погребението си от желанието за безсмъртие на легендарния Орфей. Орфей е бил за древността символът на победата над смъртта, пояснява "Месаджеро".