Почина режисьорът Вили Цанков (1924-2007), съобщиха от Съюза на артистите в България. Поклонението ще е на 24 октомври в Народния театър "Иван Вазов".
Наричат го доайен на българския театър. През годините си изгради авторитет на режисьор на високата драматургия, отрицание на академизма, естет в изкуството и човек с вкус към живота.
"Не съм съгласен с онова, което става в театъра, и не живея активно в театралния живот, казваше приживе Цанков. Поставям само по една пиеса годишно, и то такава, каквато на мен много ми се иска".
Вили Цанков завършва военно училище, след това следва в Икономически институт. През 1952 г. завършва театрална режисура в Държавното висше театрално училище "Кръстьо Сарафов", а после специализира в Московския художествен театър (МХАТ) до 1955 г.
В края на 50-те години на миналия век в Бургаския театър е един от легендарна четворка, написала славни страници в историята на този, а и изобщо на българския театър - заедно с Юлия Огнянова, Методи Андонов и Леон Даниел.
Работил е и в Младежкия театър, Театър "София", в Габрово, Ямбол и др. По едно време преди години създаде в жилището си в София т. нар. "домашен театър", за да демонстрира отрицание на институционализма. Актьорите играеха пред десетина зрители.
Като режисьор и сценарист има над 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и тв екранизации в България и чужбина. Награждаван е многократно с високи национални и международни отличия.
Негови знаменити постановки са "Ромео и Жулиета", "Ричард II", "Ричард III", "Хамлет" от Шекспир, "Майстори" от Р. Стоянов, "Първите" от П. Тодоров, "Хоро" по А. Страшимиров, както и телевизионните "Светът е малък" от Ив. Радоев, "Когато гръм удари" от П. Яворов, "Историята на един кон" по Л. Н. Толстой и др.
С първия си филм "Между релсите" (1964) печели "Сребърен лъв на Сан Марко" на фестивала във Венеция. Негови филми са "Игрек 17" (1973), "Сватбите на Йоан Асен" (1975) и др.
Режисьор е и на предизвикалия остри критики тв сериал за Васил Левски "Демонът на империята" (1971).
"По времето на тоталитаризма минавах за модернист, който бяга от реализма, а сега ме смятат за традиционалист", не скри болката си Цанков в интервю преди няколко години.
"Ще си послужа с метафора: тогава бях "болната овца", но овца, която е собственост на овчаря - в случая партията. Те смятаха така: "Наша е и ние ще я оправим с наказания."
За депутатската си кариера във Великото народно събрание от квотата на СДС казва: "Аз не съм разочарован от моето участие в политиката тогава. Защото изведнъж след промяната се видях политическо лице.
След шест уволнения по идеологически причини по времето на тоталитарния режим седми път бях уволнен, когато подписах Конституцията, вече при сините. Така че аз съм в мое си царство. Има само един човек, който от млади години до ден днешен политически ми влияе - това е Махатма Ганди".
От 15 години се изявява предимно на писателското поприще. Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел", "Вилиси - повест за крадлата и девственицата" и "Седемте небеса".
На въпроса за какво съжалява, Вили Цанков отговаря така: "За пропуснатите години в изкуството, за това, че нямах свободата да се развивам както бих могъл. И че останах сам след трите си развода - с режисьорката Юлия Огнянова, с театроведката Павлина Войтецка и с Мария".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!