Поетът Николай Кънчев е починал на 70-годишна възраст в София вследствие на инсулт.Авторът на над 30 книги с поезия е роден на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, Плевенско. Следвал българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От 1957 г. публикува оригинални и преводни поетически произведения, а в продължение на 12 години - между 1968 и 1980 - е бил забранен за публикуване от цензорите на "социалистическия реализъм".
Първата му книга със стихове "Присъствие" излиза през 1965 г. Следват "Колкото синапеното зърно" (1968), "Послание от пешеходец" (1980), "Осланям се на маранята" (1981, 1999), "Нощен пазач на зората" (1983), "Лайкучката не хапе, а ухае" (1984), "Вълни на вероятността" (1985), "Редом с всички мигове" (1986), "Със слънце на сърцето" (1988), "Времето, раздадено на всички" (1989), "В гората има някой" (1990), "И междуочието да прогледа" (1991), "Отпечатъци от пръстите на Йети" (1992), "Балът на невинните" (1992), "Вятърът отнася мойта шапка" (1993), "Тополи за наколни жилища в небето" (1993), "Бялата акация от Бяла черква" (1994), "В бялото пространство на безкрая" (1994), "В полета на препарираната птица" (1995), "Галактизиране на празнотата" (1996), "Чайлд Харолд далеч по-късно" (на български и на френски език, 1997), "Усмивката на Сфинкса" (1998), "Пътуването на митаря" (1999), "Нощен пазач на зората" (2000), "Избрани стихотворения 1965-2006" и др.
Заедно със Светлозар Игов са подготвили и публикували антологията "Петима съвременни сръбски поети: Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович".
Представил е в отделни книги със стихове Анри Мишо, Гийвик, Ив Бонфоа, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Клюни, Клод Естебан, Андре Велтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, е. е. къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Генади Айги и други.
Поетически книги на Николай Кънчев са преведени и издадени в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Сърбия, Чехия, Грузия, Италия, Испания, САЩ, Франция.
През последните години поетът живееш в Берилн, където съпругата му - поетесата и преводачката Федя Филкова - е съветник по въпросите на културата в българското посолство. Дошъл си в София за десетина дни, видял се с някои приятели...
"Той ни изумяваше през годините: нима е наистина възможно да се живее без да правиш абсолютно никакви компромиси? Можеше ли винаги и навсякъде на първо място да е Поезията?", пише в "Труд" литературният критик и историк Михаил Неделчев.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!