Почина кинорежисьорът Исак (Зако) Хеския - ярък представител на българската култура, дългогодишен ръководител на творчески колектив в Студията за игрални филми "Бояна".
Роден е на 21 септември 1922 г. в Цариград. Завършил е Полувисше училище по кинематография и фототехника през 1952 г.
След като дълги години работи като асистент и втори режисьор в Киноцентъра, през 1966, вече 44-годишен, той дебютира с първия филм по произведение на Йордан Радичков - "Горещо пладне". Филмът е секелкциониран в конкурсната програма на фестивала в Кан, нещо, което се е случвало само няколко пъти в историята на българското кино.
"Осмият" (1969) с Георги Георгиев-Гец), който има голям успех сред зрителите, е опит със средствата на приключенски екшън да бъде представен епизод от антифашистката съпротива.
След това Зако Хеския прави два сложни като постановка и продукция филми със сюжет от Втората световна война - трагикомедията "Тримата от запаса" (1971) и епичния "Зарево над Драва".
През 1977 г. му е възложено да направи филм в прослава на участието на Тодор Живков в съпротивата - "Бой последен", по партизанските спомени на писателя Веселин Андреев.
Най-добрият филм на Зако Хеския е "Йо-хо-хо" по сценарий на Валери Петров, в който през 1981 г. дебютира и веднага става звезда актьорът Кирил Варийски. В този филм светът на възрастните е представен през очите на децата с нежност, фантазия и хумор. Става дума за приятелството, което помага на един младеж да се избави от самотата и отчаянието и да си върне любовта към живота. "Йо-хо-хо" печели Златна и Специална награда на Международния кинофестивал в Москва.
През 1979 г. режисьорът реализира "Сами сред вълци", а през 1985 г. - "Нощем с белите коне" - два от най-успешните български телевизионни сериали, и двата по сценарии на Павел Вежинов. Първият разказва за конспирациите на съветски разузнавачи в България през 30-те и 40-те години, а вторият е екранизация на много популярния по онова време роман.
От 1987 г. Зако Хеския ръководи творчески колектив "Дебют" в Студията за игрални филми "Бояна".
Той е многократен носител на най-високото национално отличие за филмово творчество - наградата "Златна роза".
"Зако майсторски улавяше на екрана неповторимото в националното ни битие. С най-топла усмивка изразяваше любовта си към човека. Зрителите обичаха, обичат и ще обичат неговите филми, които остават в съкровищницата на българската култура", пише в некролога на Съюза на българските филмови дейци (FilmmakersBG.org)..
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!