Имигрантите

И стинско гето съществува в центъра на Падуа в североизточна Италия. В шест сгради са се настанили 500 имигранти, някои от които нелегални.

Постройките са

отделени от останалата част на града със стена

От няколко години гетото е място, където се върти търговия с дрога и в опитите си да контролират трафика и да изолират дилърите в началото на август общинските власти взеха решение да изгради стена пред сградите.

Стената едва ли е спряла дрогата, но със сигурност е създала напрежение между италианците, представители на средната класа, и африканските имигранти, които изпитват смесица от скука и гняв.

"Искаме да бъдем свободни, не можем повече да живеем в затвор. Тук живеем в мир", казва Майкъл, един от тях. Той е недоволен от стената, зад която живеят 500 нигерийци и тунизийци.

"Не искаме да защитим единствено италианците. Мислим и за всички законни имигранти, които работят. Те нямат нищо общо с дилърите, с които са принудени да съжителстват.

Престъпниците са от ресора на полицията и не е наша работа, на град Падуа, да се занимаваме с тях. Наша задача е да подпомагаме интеграцията на тези, които не са престъпили закона. Искаме да им помогнем и не желаем да бъдат застрашени от дилърите", заявяват от общинската управа в Падуа.

Мнозинството от хората са на мнение, че изграждането на стената, отделяща гетото от останалата част на града, не е променила, още по-малко подобрила, ситуацията с дрогата.

В Холандия, и по-конкретно в Ротердам, са

забранили на имигрантите да говорят на родния си език

и да критикуват холандските нрави - равенството на половете и зачитане на хомосексуалистите.

Не са предвидени санкции, но моралният натиск е огромен. Най-пострадали от това са мароканските имигранти, чийто брой е най-голям в страната, заедно с турците и суринамците.

Лявата опозиция в Холандия съзира авторитарност, скрита зад приказките за интеграция. Според асоциациите на имигрантите тези предписания са само част от дълъг списък от нови мерки, като например възстановяването на задължителните платени часове по холандски език и култура.

Вдъхновена от практиката в Ротердам, министърката на интеграцията има намерение да въведе местния опит на национално ниво. Заради протестите обаче тя трябваше да се откаже от проекта си.

Затова пък властите сега се опитват да накарат самите имигранти да си изработят кодекс за поведение, за да не бъдат диктувани правилата отвън.

Общото мнение е, че

България е пример за толерантност към чужденците

Изследователите на имигрантските групи у нас твърдят, че доброжелателното отношение към чужденците е много прагматично.

Обобщено погледнато имигрантите, които идват в България, не са много бедни. Те притежават някакви средства и отварят свой бизнес. Много често дори осигуряват работни места за българи.

Именно базирано на прагматичността е отношението към най-голямата имигрантска общност - китайската, а не на факта, че някъде далече в миналото българи и китайци имат общи корени.

Китайците в България се занивамат с търговия, откриват китайски ресторанти. В тях като обслужващият персонал работят българи.

В същото време китайците представляват любопитен обект за българите заради кухнята, китайската медицина. Към тях няма ясно изразено ксенофобско отношение.

Те спокойно общуват помежду си на публични места на китайски. Все по-често се срещат смесени двойки - българин и китайка например.

Китайците са много мълчалива общност. Те не афишират проблемите си. Много са търпеливи, споделят с всички, които са контактували пряко с тях. Ако имат притеснения от страната българите, те някак си потъват в общността.

За разлика от азиатците африканците у нас често срещат проблеми. Обществото трудно ги приема. За да се интегрират те трябва добре да знаят и езика, нещо, което не се отнася в пълна сила за китайците.

Изключение правят малцината, които са във футбола и шоубизнеса

Другите предпочитат бързо да напуснат страната, защото нямат гаранция, че ще могат спокойно да живеят и работят тук. Тъмният цвят на кожата остава белег за различност и неприемане.