Победителка в изключително тежкото състезание, което продължава цял месец, е 23-годишната рускиня Анна Виницка.
Български пианист не е печелил отличие от този конкурс от 1983 г., когато днешният професор в Консерваторията в Брюксел Боян Воденичаров взе трета награда. Воденичаров беше тази година член на журито.
В конкурса са участвали 73 души от 26 страни - 7 от Белгия, 8 от Русия, 9 от Корея, 6 от Китай, 5 от САЩ, по 4 от Франция и Канада и т.н.
До финала Пламена Мангова, която на 5 юни ще навърши 27 години, достига с още 11 души - трима от Корея, двама от Русия, по един от Япония, Казахстан, Франция, Швейцария, Италия и Белгия.
Още на 1 юни след изпълнението й на соната от Шуберт, в най-големите брюкселски вестници излязоха възторжени отзиви за нея.
Излизащият на френски език "Соар" писа: "Нека не се страхуваме от думите -
тя е едно изключително явление! Потресаваща
- както във виртуозността на изпълнението, така и в тънката изразителност, с които изтръгва и усмивки, и сълзи".
Пламена Мангова е родена в Плевен. В София учи при проф. Марина Капацинска, а след като печели няколко международни конкурса, между които и в испанския град Сантандер, през 1999 г. продължава образованието си в Мадрид. От началото на 2004 г. е стипендиантка на ?Музикалната капела кралица Елизабет? в Брюксел. Специализира при прочутия преподавател Абдел Рахман Ел Баша, сам той, победител в конкурса "Кралица Елизабет" през 1978 г.
От 1998 г. пианистката се изявява като солистка на Дрезденската филхармония, на оркестри в Англия, Испания, Швеция, "Софийски солисти" и др. Самостоятелни концерти изнася в Мадрид, Барцелона, Дюселдорф, Баден-Баден, Монпелие и на десетки фестивали.
През тази година Пламена Мангова издаде диск със сонати и прелюди на Дмитрий Шостакович, който беше много високо оценен във всички авторитетни издания, следящи световната продукция на записи на класическа музика.
Конкурсът в Брюксел носи името на баварската принцеса, за която в навечерието на Първата световна война се жени белгийският крал Албер. Тя била цигуларка и меломанка и през 1937 г. основала конкурс на името на белгийския цигулар Йожен Изаи. Първи лауреат става великият руският виртуоз Давид Ойстрах.
След Втората световна война конкурсът е подновен през 1951 г. Победители през годините са били пианистите Емил Гилелс, Владимир Ашкенази, Леон Флейшер, цигуларите Леонид Коган, Вадим Репин, Сергей Хачатрян.
Редица музиканти, които по-късно стават легендарни знаменитости, обаче не са успявали да спечелят и са се задоволявали с места сред финалистите: Артуро Бенедети Микеланджели - седми през 1938 г., Лазар Берман - пети през 1956, Гидон Кремер, трети през 1967, Мицуко Учида - десета през 1968...
С конкурса са свързани куриози и паметни събития: съветски участник печели през 1951 г., точно по времето, когато в Брюксел се установява Главната квартира на НАТО; през 1971 г., в разгара на "студената война" Мириам Фрийд от Израел побеждава съветския фаворит Андрей Корсаков; през 1985 г. победителят Наи Юан Ху от Тайван започва концерта си минути след трагедията, предизвикана от английски футболни запалянковци на стадион "Хейзел"...
Състезанията се редуват - за пианисти и цигулари, от 1968 г. - и за певци, а през две години има и конкурс за композиции.
Заключителните концерти на лауреатите на първите три награди са в брюкселския Дворец на изкуствата (Palais des Beaux-Arts), където Пламена Мангова ще свири на 18 юни.
Българското участие през годините се помни с второто място на цигуларката Стойка Миланова през 1967 г., третото на Боян Воденичаров през 1983 г., четвъртото на сопраното Мариана Цветкова (1996), шестото на Георги Бадев (1959) и десетото на Ваня Миланова (1971) при цигуларите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!