"Таймс": Вицепрезидентите не са това, което бяха

Н якога на вицепрезидентите никой не обръщаше внимание, но сега техният пост е важен - Джо Байдън не прави изключение, коментира във в. "Таймс" Майкъл Бароун, един от авторите на "Алманах на американската политика".

В събота сутринта в 3:04 часа от лаптоп в главната квартира на Барак Обама в офис-сграда в Чикаго бяха изпратени съобщения до около два милиона потребители на "Блекбъри" и "Туитър", че претендентът на Демократическата партия за вицепрезидентския пост ще бъде Джо Байдън.

Една от странностите на американската политика е, че докато големи маси от хора - над 36 млн. души участваха в първичните избори на демократите през тази година - вземат участие в избора на кандидат за президент, като аксиома се приема и твърдението, че

кандидатът за вицепрезидент се избира само от един човек

За сравнение британската система дава на министър-председателя големи правомощия, но не и правото да посочва наследник.

И така ние станахме свидетели на зрелището, при което Барак Обама, който е в Сената от четири години, избира за свой партньор Джо Байдън, който е сенатор от 36 години.

Другото зрелище се състои в това, че Байдън, който миналата година, когато все още беше претендент за демократическата номинация, заяви, че не би приел да се кандидатира за вицепрезидент, сега прие номинацията с готовност, при това от човек, за когото твърдеше, че не е готов да бъде президент.

Обичайното схващане е, че вицепрезидентската служба е "без никакво значение" (Джон Адамс) и "не струва пукната пара" (Джон Нанси Гарнър - цензурирано). Това може някога да е било така, но вече не е.

На американците им трябваха близо 200 години, за да решат

какво да правят с позицията, чийто титуляр наследява президента в негово отсъствие, но за когото конституцията не предвижда никакви сериозни задължения през останалото време.

Най-накрая обаче те разбраха. Партиите спряха да номинират политически нищожества, които идват от различен регион или от различно крило на партията, за да "балансират кандидатурата" (кандидатурата на Обама и Байдън може да е "балансирана", но Байдън не е политическо нищожество).

Партиите вече не номинират богаташи за вицепрезиденти с надеждата, че те ще финансират кампанията им (като пример може да се посочи номинирането от Демократическата партия през 1904 г. на 80-годишния индустриалец от Западна Вирджиния Хенри Гасауей Дейвис).

Освен това президентите вече не оставят вицепрезидентите без работа (Хари Труман през своите 82 дни като вицепрезидент се е срещнал с Франклин Рузвелт само два пъти, а президентът не му споменал нищо за атомната бомба).

Промяната стана, след като Уолтър Мондейл поиска от Джими Картър пълен достъп до президента и до свръхсекретна информация, офиси за висшите служители в Западното крило на Белия дом, както и някои истински отговорности в замяна на съгласието си да се кандидатира за вицепрезидент.

Картър прие и всеки президент оттогава насам следва неговия пример

Американските избиратели знаят старите вицове за вицепрезиденти, но усещат, че вицепрезидентската длъжност вече е от значение.

В часовете, които последваха номинацията на Байдън, медийните експерти в щаба на демократите усърдно изреждаха позициите на партията. Байдън носи на демократическата кандидатура и би внесъл и в Белия дом някои неща, които липсват на Обама - опит във външната политика (той е председател на сенатската Комисия по външните работи), произход от бялата работническа класа (който той преувеличава, но въпреки това е факт), дългогодишни контакти с обикновените хора в един щат, който е толкова малък, че избирателите са свикнали да разговарят редовно със своите сенатори.

Републиканците отбелязват, че той говори свободно и нашироко. Сенаторът от Делауер преодолял заекването като тийнейджър и на 29-годишна възраст постъпил на работа, която му позволявала да говори колкото си иска.

Не е учудващо, че през годините той е правил доста гафове,

между които и плагиатстването на реч на Нийл Кинък, което е качено в YouTube и бива масово препращано по имейл, придружено със закачливи коментари.

През по-голямата част от кампанията си Обама заемаше нападателна позиция - срещу Хилари Клинтън и срещу Джордж Буш. В случая с избора на кандидат за вицепрезидент той премина в отбрана. Демографската група, която той се опитва да привлече чрез номинацията на Байдън - бялата работническа класа - гласува масово за Клинтън в първичните избори и не подкрепи особено активно Обама.

Тя е концентрирана в щати като Пенсилвания и Мичиган, които гласуваха за демократите на изборите през 2000 и 2004 г., и за чиято подкрепа Обама очевидно е загрижен.

В същото време кампанията на Обама спря (временно по думите на екипа му) телевизионните реклами във Вирджиния, Северна Каролина, Джорджия и Аляска, които гласуваха за Джордж Буш, но в които много млади юпита са ентусиазирани от посланието на Обама за "надежда и промяна".

65-годишният Байдън, който е в Сената от 36 години, изглежда необичаен избор за човек, който трябва да предаде това послание. Възможно е демократите да отстъпят от територии, в които се надяваха да напреднат.

Военните метафори обаче може би са неуместни

Професор Джон Питни от Клеърмонт-Маккена Колидж забеляза, че това е първата партийна номинация за ключов пост от цял век, в която нито един от кандидатите няма нито военен, нито управленски опит.

Последната такава двойка (ораторът Уилям Дженингс Брайън и Джон Кърн, който два пъти е губил избори за губернатор на Индиана) е била номинирана през 1908 г. в Денвър. Тандемът губи от бивш военен министър и бивш генерал-губернатор на Филипините.

Демократите в Денвър изглеждат щастливи от номинацията на Байдън и той определено е от полза за демократическата кандидатура. Те обаче не са напълно сигурни дали техните двама сенатори ще победят бившия пилот от флота и неговия избраник за кандидат-вицепрезидент.