"Нюзуик": Упадъкът на "петролните царе"

П адащите петролни цени породиха неочакван дипломатически "лъч на надежда" в световната рецесия, отслабвайки неприятелските режими.

Каква разлика отпреди само половин година! Миналото лято, когато цените на петрола достигнаха най-високите си нива за всички времена - 147 долара за барел, същото се случваше и с високомерието на петролните царе.

Владимир Путин изпрати руски танкове в Грузия, разкривайки амбицията си да възстанови господството на Русия над територията на старата съветска
империя.

В Иран президентът Махмуд Ахмадинеджад беше зает да клейми долара, обявен от него за "безполезен", и да обръща иранските резерви в евро.

По същото време президентът на Венецуела Уго Чавес беше в Русия, за да договаря с Путин оръжейни сделки.

Възходът на тези лидери беше тъмната страна на иначе златната ера на растеж в световната икономика. Благоденстващият свят беше жаден за петрол и нямаше друг избор, освен да купува най-вече от тях. Но не и сега.

След като световната икономика се срина в рецесия, а намаляващото търсене смъкна цената на петрола до 37 долара за барел, триото Путин, Чавес и
Ахмадинеджад започва да губи силата си. Империите, които те изградиха върху петрола, се оказват неустойчиви, уязвими за инфлация и безработица, а нарастващата политическа нестабилност застрашава личната им власт.

"Високите петролни цени и богатството, натрупано от петрола, бяха променили геополитиката през последните години. Сега сме свидетели на пълен завой в обратна посока", казва енергийният експерт Даниел Йергин.

Упадъкът на петролните царе е

неочакван светъл лъч в мрачната глобална рецесия.

Барак Обама отправи покана за преговори към враговете на Америка, а Путин, Чавес и Ахмадинеджад реагират с изненадваща готовност, което до голяма степен се дължи на това, че цената на петрола вече не поддържа
геополитическите им амбиции.

Изведнъж тези дръзки противници на американския "империализъм" пожелаха да седнат на любезен разговор с новата администрация. Чавес, който често споменаваше Джордж У. Буш като "дявола", заяви, че иска да разговаря с Обама при условията на "равни права и взаимно уважение".

Миналата седмица, на 30-ата годишнина от иранската революция,
Ахмадинеджад обяви, че страната му е "готова за разговори".

Въпреки че Путин продължава с регионалното "дрънкане на оръжие", негови приближени започват да подават приятелски сигнали. "Отношенията между Русия и НАТО трябва отново да влязат в нормалното русло", каза външният министър Сергей Лавров.

Според общото мнение Обама още с идването си на власт се изправи пред изключително разнообразни външнополитически предизвикателства - от Судан до Северна Корея, но петролните царе се отличаваха сред тях с мащаба и агресивността на амбициите си.

Путин се надяваше да създаде газов картел, който да съперничи с ОПЕК, и продължава да се бори със САЩ за политическо влияние и контрол върху газопроводите в Източна Европа и Централна Азия.

Чавес се стремеше да завърши изграждането на латиноамериканската империя, за която някога мечтаеше неговият кумир Симон Боливар, включително регионална банка, контролирана от самия Чавес.

Ахмадинеджад искаше да превърне Иран отново в регионална сила, подкрепена с ядрено оръжие, в един Близък изток без Израел.

Трудно може да се изброят други трима лидери, чийто упадък да служи по-добре на американските интереси.

Упадъкът е зашеметяващ.

Петролните държави пострадаха по-силно от повечето останали страни от глобалната кредитна криза. И тримата бяха основали своята популярност на програми за финансирани от петрола социални разходи, продоволствени и
енергийни субсидии и други облаги за обществото.

Първоначалните бюджети за 2009 г., изработени на базата на всички тези разходи, приемаха, че цената на петрола ще остане между 86 и 100 долара
за барел. Резултатът е, че падащите петролни цени заплашват не само икономиката, но и политическата легитимност на тези режими.

Стремежът за запазване на социалните разходи надува дефицита и подхранва инфлацията (вече близо до тавана на двуцифрените числа) въпреки забавения растеж. "Морган Стенли" прогнозира, че тази година икономиката на Русия ще се свие с 3,5 процента, а тази на Венецуела - с 1 процент (съпоставими данни за Иран няма).

И докато чужденците бягат от Русия по-бързо от който и да е друг нововъзникващ пазар, нейната фондова борса се срина повече от всяка друга по света - със 75% от миналото лято.

Нищо чудно, че Путин, който съвсем доскоро - едва през май миналата година, си затваряше очите, докато шефове на големи западни петролни компании като "Бритиш петролиъм" бяха прогонвани от руските им партньори, сега с всички сили се старае да съблазни чуждите инвеститори.

Сривът съвсем не беше неизбежен.

Петролните царе сами се обрекоха на провал, като не инвестираха достатъчно в подобряването на находищата си или в разработването на други източници на експортни приходи освен петрола. Други петролни
държави като Саудитска Арабия и страните от Персийския залив все още се радват на добри печалби според базираната във Вашингтон консултантска фирма "Пи Еф Си Енерджи".

Междувременно Иран и Венецуела изчерпват спестяванията си само за да могат да функционират държавните им бюджети. Русия похарчи почти една
трета от своите 650 милиарда долара валутни активи, за да защити рублата през последните два месеца.

PFC прогнозира, че до края на годината Венецуела ще е похарчила 38% от валутните резерви, с които е разполагала в края на 2008 г., а Иран - около
25%. Накратко, при сегашните икономически условия тези петролни държави просто не могат да издържат още много дълго, без да фалират.

Увеличаването на безработицата и влошаването на финансите
водят до политическа реакция.

В Иран масово се закриват предприятия, а популярният бивш президент Мохамад Хатами се връща в играта и ще се изправи срещу Ахмадинеджад на президентските избори през юни.

Във Венецуела антиправителствените протести се засилиха преди референдума, който позволи на президента Чавес да бъде преизбиран неограничен брой пъти.

В Русия многобройни улични протести избухнаха заради повишаването на данъците и забавянето на заплатите в стоманодобивните и машиностроителните индустрии. В отговор Кремъл прокара куп нелицеприятни нови закони. Един от тях провъзгласи участието в "масови безредици" за "престъпление против държавата".

Плановете за уволняване на 280 хил. офицери отармията бяха отложени, а вътрешното министерство създаде три "центъра със специално предназначение" в ключови градове - натъпкани с техника за наблюдение, предназначена за борба с уличните безредици.

Петролните царе са начело на едни от най-неефективните петролни и газови бизнеси в света, до голяма степен защото създадоха неимоверни затруднения за достъпа на външни инвеститори.

Санкциите, наложени на Иран от САЩ и ООН, означават, че повечето чужди компании не могат да припарят до третите по големина петролни запаси в света.

Неотдавнашните конфликти на Русия с "Бритиш петролиъм" и "Шел" завършиха с едностранно предефиниране на договорите и условията за бизнес от руските партньори в тяхна полза.

Докато цените на петрола вървяха нагоре, Чавес ренационализира голяма част от петролната промишленост на страната, въведе 16 пъти по-високи данъци за чуждестранните компании и съответно много от тях напуснаха.
Сега, когато цените паднаха, тихомълком се опитва да ги прилъже да се върнат.

Връзките със Запада са жизненоважни за петролните царе, въпреки че отказват да го признаят. По-специално в случая с Русия, много от нейните запаси са трудно достъпни, погребани дълбоко под пластове сибирски лед в зоната на вечната замръзналост. Разработването им изисква и капитали, и експертен опит, които все още се намират в най-голямо изобилие най-вече в
американските и европейските компании.

Пресметнете, че Катар може да не е на загуба при цена на петрола 10,18 долара за барел, но Венецуела има нужда от над девет пъти по-висока цена,
за да постигне същото.

Петролните царе може би щяха да съумеят да изпълнят обещаните бюджетни разходи, докато средната цена на нефта беше сто долара за барел. Тази година обаче, без големи съкращения, държавите им ще изпаднат в дефицит.

Умното решение би било да се реинвестира част от оставащите петролни печалби за повишаване на ефективността, за да се компенсират по-ниските цени. Именно така постъпват някои страни от Персийския залив, но автократите възприемат точно обратния подход.

"Тези страни се опитват да увеличат максимално проходите, а не мислят за дългосрочното здраве на бранша", отбелязва Джефри Къри, главният енергиен икономист в "Голдман Сакс". "Особено Венецуела не извършва никаква адекватна поддръжка на находищата, което в крайна сметка може да доведе до прекъсване на добива", каза той.

Независимо от изхода на референдума, според повечето експерти рисковото състояние на финансите и нарастващото напрежение означават, че от всички петролни господари властта на Чавес е най-уязвима.

Дните на управлението на Ахмадинеджад може би също са преброени. Популисткият лидер дойде на власт с обещания за реформиране на петролната индустрия, но по време на управлението му двама управители на централната банка подадоха оставка, като последният публично го обвини, че разхищава суверенното богатство на страната.

През януари върховният лидер Али Хаменей заповяда 20% от бъдещите петролни приходи да се влагат в нов банков фонд, който да бъде недосегаем за Ахмадинеджад, както разтълкуваха някои решението.

Идеята не е лоша, имайки предвид репутацията на президента за слабо икономическо управление - неговите енергийни субсидии, предназначени да засилят обществената подкрепа, доведоха до гротескно изкривяване на вътрешния петролен пазар на Иран и допринесоха за превръщането на страната в нетен вносител на газ.

Инфлацията достигна 26% благодарение на необмислената президентска
политика за лихвените равнища, а десетките милиони долари, раздадени на компании, с които се предполагаше, че ще бъдат създадени нови работни места, общо взето бяха пропилени. Дори грандоманските напъни на Ахмадинеджад да прехвърли петролното богатство в евро изглеждат глупави предвид покачването напоследък на курса на долара спрямо еврото.

Посегателствата напоследък срещу човешките права от страна на президента можеха да бъдат пренебрегнати, когато петролните приходи се очакваше да надвишат 100 млрд. долара тази година.

Сега, когато понижените цени свалиха прогнозите по-скоро до 30 млрд. долара, реформаторската фракция, водена от Хатами, има прилични шансове да спечели изборите.

Макар че

Русия може би пострада най-силно от кризата,

Путин веротяно ще оцелее. Солиден дял от руската петролна индустрия
все още остава в частни ръце, така че "засега в Русия страдат главно олигарсите, а не Путин", твърди петролният анализатор от "Бърнстейн" Осуалд Клинт.

Освен това още през 2004 г. Кремъл започна да влага излишъка от петролните печалби във фонд "за черни дни", който пази гърба на Путин сега, когато тези дни настъпиха.

И макар че има нарастващо напрежение вътре в Кремъл относно това как да се харчат парите (Путин иска да спасява фаворизирани банки и олигарси, а неговият финансов министър - да строи училища) Москва все пак е в по-добра форма от Техеран или Каракас. Дори и след като похарчи милиарди, за да закрепи рублата от ноември насам, валутните резерви на Русия на глава от
населението все още възлизат на 2734 долара - много по-високи от тези на Иран (1421) или Венецуела (1046).

Путин въпреки всичко продължава да настоява, че Русия ще понесе кризата по-добре от Запада. Той продължава и да обещава милиардни заеми и помощи за съседи като Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, за да попречи на САЩ или Европа да направят дипломатически пробиви.

Дали може да си позволи тези обещания? Зависи колко дълго ще трае рецесията: руската хазна може да пресъхне до края на 2010 г., ако цените не се възстановят.

Има обаче един сценарий, при който петролните царе печелят от собствената си некомпетентност, а Западът понася тежки загуби. Както изтъкна председателят на Пи Еф Си Робин Уест, техният лош мениджмънт в крайна сметка ще подкопае световните добиви.

"Опасността тогава е, че тъкмо когато глобалната икономика започне да излиза от рецесия след някоя и друга година, и цените на петрола ще скочат, до голяма степен именно защото тези страни не са инвестирали, както би трябвало".

Пи Еф Си предрича цена на петрола 60 долара за барел до 2010 г., а
мнозина други смятат, че тя ще отиде още по-нагоре.

Поне в краткосрочна перспектива, падащите петролни цени (някои анализатори допускат 25 долара за барел) ще облекчат последиците от рецесията, както и заплахата от страна на петролните царе.

Когато директорът на Националното разузнаване на САЩ Денис Блеър свидетелства в Конгреса, че глобалната рецесия в момента е най-голямата заплаха за сигурността на САЩ, която вече е довела до "нестабилност, макар и на ниски равнища" в приблизително всяка четвърта страна в света, той пропусна да спомене наличието на златен шанс.

Това е шансът да се използва очевидната слабост на противника и да се преговаря с врагове, чиито вътрешни проблеми ги подтикват към компромис.

"Лесно е да се пренебрегва ефекта от санкциите, корупцията или лошите финансови решения, когато петролните цени са трицифрени. Това става много по-трудно, когато печалбите престанат да текат", казва Вали Наср, неотдавна назначен в екипа на Ричард Холбрук, специален пратеник на Обама за Пакистан и Афганистан.

А засега петролните пари изтичат навън от тези петродържави.

newsweek.com