Hasta la vista, Фидел

С поред една от шегите за Фидел Кастро, при посещение в Еквадор той получил като подарък костенурка от островите Галапагос.

Кубинският лидер попитал колко дълго живее костенурката и след като му отговорили, че представители на този вид доживяват до близо 200-годишна възраст, той я върнал с думите: "Това е проблемът с домашните любимци. Точно човек се привърже към тях, и те умират."

Разговорите за смъртта на Кастро дълго време бяха табу в Куба, а легендарната му способност да оцелява подхранваше мита за неговото безсмъртие. След като обаче на 31 юли Ел Команданте предаде управлението на Острова на свободата на 75-годишния си брат Раул, този мит бе силно разклатен. Това е първият случай откакто Кастро взе властта преди 47 години, в който той прехвърля на друг някое от задълженията и правомощията си.

Въпреки успокоителните официални съобщения, че Фидел се "чувства добре" и "гибелта на вожда на революцията е още далеч", спекулациите около състоянието на 79-годишния лидер продължават. Според разпространената от кубинските власти информация Кастро е претърпял спешна операция след вътрешен кръвоизлив, причинен от стрес и преумора.

Предвид фак­та, че здравето му беше обявено за държавна тайна и подробностите са обвити в мистерия, трудно може да се прогнозира дали оттеглянето му е временно и той наистина ще се завърне начело на Куба след няколко седмици. Дори това да се случи, вече е ясно, че началото на края на 47-годишното му управление настъпи и Островът на свободата се готви за живота след ерата "Фидел".

Пътят на Фидел

Походът на Ел Команданте към властта започва на 26 юли 1953 г., когато той заедно с брат си Раул и още близо 100 бунтовници щурмува казармата "Монкада" в Сантяго де Куба. В този момент Куба е под контрола на диктатора Фулхенсио Батиста, превърнал страната в "най-голямото американско казино". Атаката завършва катастрофално и Фидел се озовава в затвора, но по-късно е амнистиран и изпратен в изгнание в Мексико.

Кастро основава революционното движение "26 юли" и през 1959 г. влиза триумфално в Хавана на гребена на всенародната любов. През следващите години той създава първата комунистическа държава в Западното полукълбо.

Кастро винаги е твърдял, че неговата идеология е преди всичко кубинска. "Няма комунизъм или марксизъм, а представителна демокрация и социална справедливост в добре планирана икономика", казва той по онова време.

Първата страна, която признава новия режим, е САЩ. Впоследствие Вашингтон започва да се отнася с подозрение към политиката на Кастро и през 1961 г. прави опит да го свали от власт. В Залива на прасетата в южната част на острова дебаркира армия от кубински емигранти, тренирана от ЦРУ. Десантът завършва с поражение, което се превръща в един от най-унизителните провали на ЦРУ, а Фидел отбелязва първия си голям триумф над веч­ния си противник САЩ.

Противопоставянето с Вашингтон тласка Кастро в прегръдките на СССР и сближаването с тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов превръща Куба в бойно поле на студената война. През 1962 г. светът е изправен на ръба на ядрен конфликт, когато американското разузнаване открива, че на острова са разположени съветски ракети. Карибската криза приключва с изтеглянето на ракетите от Куба в замяна на тайно премахване на американско военно оборудване от Турция, а Фидел се превръща официално във враг №1 на САЩ.

Вечният оцеляващ

Така в продължение на близо половин век Кастро, властващ над намиращия се на 140 км от САЩ бастион на комунизма, е постоянен дразнител за Вашингтон. Неувяхващият чар на брадатия бунтовник, нестихващият му революционен плам и ярките му ораторски способнос­ти превърнаха Кастро в икона за левите в целия свят.

Фидел надживя управлението на девет американски президенти, устоя на краха на Съветската империя и на 45-годишното икономическо ембарго на САЩ и оцеля при безброй опити за покушение. Самият Кастро шеговито се определя като олимпийски рекордьор по оцеляване и често изтъква 638-те неуспешни опита на ЦРУ и кубинските емигранти да го премахнат.

Някои от конспирациите за ликвидирането му могат да засрамят дори сценаристите на фил­мите за Джеймс Бонд. Най-екзотичните сценарии за атентат включват токсични пури (не е известно дали тези опити имат връзка с отказването му от пушенето през 1986 г.), отровен водолазен костюм, стреляща камера и експлозиви, маскирани като рапани.

От Кастро на Кастро

Това, което не успя да свърши ЦРУ, може би е на път да свърши природата. Предаването на властта е знак, че този път здравословните проблеми на Фидел са сериозни и Куба е на прага на значими промени. За момента едно нещо остава неизменно - лидер на име Кастро. По-малкият брат на Фидел от години е №2 във властта и отдавна е сочен за наследник на Ел Команданте.

Раул е считан за прагматик, а според революционната версия на историята той е хардлайнер, докато неговият по-голям брат е мечтател. Известен като архитект на кубинските въоръжени сили и ефективен администратор, според някои анализатори Раул може да се опита да имитира китайския комунистически модел с отваряне на икономиката за чужди инвестиции и създаването на частен кубински бизнес в съчетание със запазването на стриктен политически контрол.

Проблемът е, че Раул ще бъде изправен пред вътрешна и външна съпротива. В Куба той не е така популярен като своя харизматичен брат, а стратезите във Вашингтон наскоро подготвиха доклад, един от основните пунктове, в който е саботирането на предаването на властта от Кастро на Кастро. Така че нищо чудно революцията да си отиде заедно с Фидел.

---------------------

* Довиждане (от испански)

Инвестиционна дестинация Хавана

Перспективата за смъртта на Фидел Кастро развълнува не само емигрантите в Маями, но и притежателите на кубински облигации с просрочен падеж.

Куба, която през 1986 г. обяви мораториум върху плащанията по външния дълг, в момента има задължения в размер на над 14 млрд. долара, като търгуемите дългови инструменти с просрочен падеж са с номинална стойност 2.5 млрд. долара. По принцип инвеститорите в такъв тип дълг плащат занижени цени, но често трябва да чакат с години настъпването на събитие като смяна на режима или преструктуриране на задълженията, преди да спечелят. Когато очакваното събитие се случи, печалбите могат да бъдат големи. Преди Втората война в Залива възлизащият на 119 млрд. долара иракски дълг се търгуваше за по-малко от 10% от номинала. През миналата година притежателите му получиха близо 20% от номинала.

Според инвестиционната компания Exotix през последните дни цените на кубинския дълг са се движили в тесни граници. Това показва, че смъртта на Кастро е събитие, което инвеститорите отдавна очакват. Раздвижване може да настъпи в момента, когато ограниченията за американски финансови институции, които сега не могат да притежават или търгуват кубински дълг, бъдат вдигнати. Тогава кубинският дълг, който сега се търгува за едва 6% от номинала, може да се окаже добра инвестиция.