Майка и дъщеря открили вълнуващите находки в Кения

Н овите находки, за които ви разказахме наскоро, са открити от членове на изследователския проект Кооби Фора,международна група от учени към Националните музеи на Кения (НМК), ръководен от Мийв и Луиз Лики - майка и дъщеря.

Двата нови черепа, които бяха описани в тазседмичното издание на сп. "Нейчър", хвърлят нова светлина върху един малко познат и важен период от човешката праистория - зората на зараждането на собствения ни род Хомо.

Човешката еволюция през последните два милиона години често е представяна като линейна последователност от три вида: от Хомо хабилис през Хомо еректус до нас - Хомо сапиенс.

Хомо еректус обикновено се смята за първия човешки праотец, който до голяма степен прилича на нас, но е с по-малък мозък.

Откритието е значимо, защото приблизителните геоложки епохи, към които принадлежат, и техните физически характеристики поставят под въпрос досегашните възгледи за човешкия произход.

Една от двете находки - горна челюст на Хомо хабилис - датира от преди 1,44 млн. г. и е по-скорошен от познатите досега фосили на този вид.

Откритието показва, че Хомо хабилис и Хомо еректус са живели едновременно в Източна Африка в продължение на близо половин милион години.

Тяхно съвместно съществуване оборва хипотезата, че Хомо еректус е еволюирал от Хомо хабилис, обяснява Мийв Лики, един от водещите автори на хипотезата.

Вместо това и двата вида трябва да са възникнали преди 2-3 млн. г. - период, от който до нас са достигнали изключително малко фосили.

"Фактът, че двата вида са съществували успоредно толкова дълго време, предполага, че са разполагали със собствени екологични ниши и не са се съревновавали пряко", допълва Лики.

Вторият фосил, открит в същия район на Северна Кения, е на идеално запазен череп на Хомо еректус, който датира от преди 1,55 милиона години.

Най-изумителното в тази находка е размерът. Това е най-малкият череп на Хомо еректус в света, достигнал до нас, казва Фред Спур, друг водещ автор.

Интересен факт е, че разликата в размера на фосилите на Хомо еректус от Източна Африка - от дребния нов череп до големия екземпляр, открит в пролома Олдувай в близка Танзания - много наподобява тази у съвременните горили.

Според съавторката на хипотезата Сюзан Антон, "мъжките горили са доста по-големи от женските и този полов диморфизъм е свързан със стратегията им да имат множество партньорки.

Новият череп от Кения предполага, че за разлика от общоприетото мнение, това може да се е отнасяло и за Хомо еректус."

Тъй като подчертаният полов диморфизъм се счита за примитивна характеристика в процеса на човешката еволюция, малкият размер на новата находка предполага, че Хомо еректус не е толкова близък до човека, колкото се е предполагало преди.

И двете находки са открити при разкопки през 2000 г. в района Илерет, източно от ез. Туркана.

Черепът на Хомо еректус бил изключително добре запазен, защото почти целият лежал в слой от пясъчник, когато го забелязал изследователят на НМК Фредрик Манти.

За да се извади от обгръщащия го утаечен слой, била необходима щателна лабораторна подготовка в НМК от Кристофър Киъри.

Определянето на възрастта на двата фосила станало възможно, след като геоложките пластове били проучени от Патрик Гатого, Франк Браун и Иън Макдугъл.

Националното географско дружество на САЩ спонсорира кенийските палеонтологични разкопки на изследователския проект "Кооби Фора" в басейна на ез. Туркана от 1968 г. насам.

Мийв и Луиз Лики са щатни изследователи към Националното географско дружество.

Националното географско дружество (NationalGeographic.com) е една от най-големите световни научни и образователни организации с идеална цел. Основано през 1888 г. с мисията да увеличи и разпространи световното географско познание, днес то работи, за да насърчава хората да полагат грижи за планетата.

Всеки месец посланията на Дружеството достигат до повече от 350 милиона души по целия свят, благодарение на официалното му списание "Нашънъл джиографик", както и на четирите други списания, издавани от организацията, на телевизионния канал "Нашънъл джиографик", документални филми, радиопрограми, филми, книги, видеокасети и DVD дискове, карти и интерактивни приложения.

Организацията е финансирала повече от 8000 научноизследователски проекта, а също така поддържа и образователна програма за борба с географската неграмотност.