В днешно време, дали заради забързанато ежедневие или заради многобройните житейски проблеми на хората, всеки се е вглъбил в собствените си грижи и дори не се замисля за случващото се в Света около него. Всяка вечер ние, хората, правим едновременно едно и също нещо. Да, нещо ежедневно, което вършим може би „по инерция", а именно гледаме новините. И така поне за половин час на ден ставаме съпричастни към случващото се по Света. И слушаме, коментираме, най-често негодуваме... Но ето че тези тридесет минути са минали и ние отново се гмуркаме в собствения си свят, изпълнен с битови грижи и проблеми. И това се повтаря ден след ден, отново и отново. И освен да се пооплачем и да помрънкаме, седейки удобно на дивана вкъщи, друго дори не помисляме да направим. Но замисли се... Превключвайки поредния канал по телевизията, коя е най-честата новина, която чуваш? Естествено, че поредното земетресение, наводнение или някое друго природно бедствие е взело десетки, дори хиляди жертви...
Но нима са случайни всичките тези бедствия и природни катастрофи? Разбира се, че не. Това е начинът на Природата да ни накара да осъзнаем какво причиняваме на нея или по точно на самите себе си, начинът по който тя ни „връща" за отношението ни към нея. Може би хората са единствените живи същества, които сякаш вървят срещу себе си. Защото застанеш ли срещу Природата, всъщност заставаш срещу собствения си живот и пълноценно съществуване. Не осъзнаваме, че всеки ден малко по малко я унищожаваме. А точно ние сме тези, които зависим изцяло от нея, именно тези, които трябва да ценим и пазим Природата. Толкова ли е трудно?!
Замисляйки се малко по-глобално, осъзнаваш, че Природата е твоят дом и всички хора сме „съквартиранти" в „квартирата", наречена Природа. И за да живеем всички ние в хармония какво се изисква? Да бъдем отговорни, да се грижим домът ни винаги да бъде чист, да го пазим. Предполагам, че никой не руши собственото си жилище. И то нарочно. Точно тук изниква въпросът - Защо не полагаме същите грижи за Природата? Не е ли тя също толкова важна, колкото и собствената ти къща? Ако всеки ден правим дори по едно мъничко нещо в полза на Природата, то тя ще ни се отблагодарява. Бедствията, на които тя ни подлага, са може би нейният отчаян призив към нас. Молба да се замислим какво вършим или един вид предупреждение... Защото в крайна сметка ние сме тези, които зависим от Природата, дори да изглежда обратното. И все пак... На теория всички знаем за многото екологични проблеми като глобалното затопляне и озоновата дупка например. Имаме някаква, дори и бегла представа какви последствия може да ни донесат и въпреки всичко дори не се замисляме по-сериозно как да ги предотвратим. Бъди отговорен! НЕ е трудно!
Постоянно ни призовават да пазим Природата; да не замърсяваме; да използваме автомобилите, колкото е възможно по-рядко; да изхвърляме боклука разделно; да спираме водата, когато си мием зъбите... На пръв поглед все малки неща, но когато всеки ги прави - ИМА значение! Организират се различни акции, за които доста се говори и всеки, който има желание, би могъл да се включи. Като например „Часът на Земята" на 27 март. Мисля, че почти всеки е чул за тази акция, но, разбира се, не всеки благоволи да стои на тъмно за някакъв си един час... „Та защо да го правя, след като съседът се е излъгал да стои на тъмно, няма нужда и аз да го последвам..." И така, както за всяко друго нещо - „И да го направя, няма значение ..." Напротив -- ИМА!
Бъдещето на Земята е в нашите ръце. Ние сме отговорни за всичко, случващото се в Природата, и НЕ е късно да се поправим въпреки множеството щети, които сме й нанесли и все още нанасяме. Да, никога не е късно да поемеш отговорност за собствените си действия... Защото реално не ти коства почти никакви усилия да не замърсявяш, да ходиш пеша или да вземеш метрото, вместо отново да се качиш на колата, или пък да засадиш едно дърво. Не е късно да започнеш да го правиш, не е късно да спасиш Природата! Ти решаваш...
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
