От теб зависи

Какво представлява човешкият живот? Какво е неговото място в скалата на времето? Песъчинка? Не, не - дори песъчинката е толкова голяма, че в нея могат да се поберат милиарди човешки живота. Тогава къде съм аз? Къде сме всички ние? Няма ни! Няма ни на скалата на времето! Няма ни сред мащабите на Вселената! Да, няма ни! Но, тук сме - тук, където бавно, но сигурно унищожаваме този динамичен „жив" организъм, наречен Земя! Този крехък и уникален свят започна да изнемогва под нозете ни. За своите милиарди години еволюция стихиите, бедствията, заплахите от космоса го пощадиха, но ние - не! Ние не щадим. Ние използваме!

Ето ни, на малкия континент, в малката държава, в малкия град, в малките ни къщи. Тук сме с големите си желания и претенции. Тук сме, но времето тече, не спира. И в забързания делник или веселия празник, ние оставаме все така заети със собствените си проблеми, все така слепи за истинските беди, които бихме могли да предотвратим.

„Остават още няколко часа, а аз вече не мога да стана от масата. Печено прасе, свински дроб, пилешко с ориз, пържолки, луканка за предястие, да не забравя и останалите десетина постни и не толкова постни ястия, пречещи ми дори да видя събеседника си, който седи отсреща. Но не мога да спра точно сега, ами десертите?! Пък нали е празник, ще му отпусна малко края. И без това се ограничавам през цялата година. Нали на ден карам с по три- четири пици! А днес е навечерието на Нова Година - виното се лее, трапезата е отрупана и печката бумти. Да, бумти! Цяла година пестя, но успях да събера достатъчно пари за десет кубика дърва.

И понеже съм си зиморничав и въглища взех - да има. Друго си е топлата стая, приятния аромат на дървесина в камината и веселия пушек, който се издига над всички съседни къщи... Топлина, топлина, ама то това краят на декември ли е? Прилича на жалко топене на снеговете през април. Нищо и никаква снежна покривка! Децата не могат дори един снежен човек да направят. А едно време какви зими съм виждал - сняг до колене, на комшията къщата не можеше да се види. Глобално затопляне разправят, но то май взе, че ни хареса! Не плащаме онези неземни сметки за парно, а само от време на време пускаме климатиците. Хей така, за гъзария. Но аз много се разприказвах, а трапезата ме чака. Наближава 00.00 часа и аз вече се замислям какво да си пожелая за Новата година. Скромен съм - нова кола, прасенце на масата и дръвца в камината. Какво друго му е нужно на човек? "

А какво е нужно на природата?

Това беше разказ на един средностатистически човек. Действителността в навечерието на Нова Година. А ето последиците от „вечния празник на човечеството": наводнения, активизиране на ерозионни процеси, бурни ветрове, повишаване на морското равнище, влошаване на климатичните условия - повишаване на температурите, горещини, засушавания и горски пожари.

Питаш се къде си ти в цялата тази ситуация?

Ти си средностатисически гражданин и явно не знаеш, че всеки от нас може да преживее и с ¼ от храната, която изяжда на ден и, че само две пици напълно покриват целите енергийни нужди на организма. Не знаеш също, че за сандвича ти с шунка и хамбургера се убиват свине, а отглеждането на животни за храна е причина за създаването на повече газове, причинители на парниковия ефект, отколкото всички коли и камиони в света взети заедно! Чрез селскостопанските животни, отглеждани за храна, нашето месно-ненаситно общество изяжда планетата си до смърт!

Ще кажеш: „ Аз си имам свои проблеми. Какво ме засяга?" Засяга те, и то всеки път, когато палиш печката с дърва или въглища. Може би не си чувал, но тези дървета са „белите дробове на планетата" и поглъщат опасния за нея въглероден диоксид, продукт на човешката дейност. Да, едва ли ти е известно също, че огнището, „произвеждащо" сажди е един от най- големите причинители на глобалното затопляне. Черният въглерод се смята за виновник за близо 40% от актуалното нетно затопляне на Земята. "Черният враг" на природата са саждите, които са продукт на дизеловите емисии на колата ти или на изгарянето на органична материя за готвенето на манджи и отопление.

Но какво съм седнала да ти говоря? Ти празнуваш! Ликувай, весели се, защото не ти остава много време. Защото докато ти си живуркаш, цял един свят около теб изнемогва, издъхва. Дори все още да мислиш, че всичко това не те засяга, знай, че разрушавайки планетата, рушиш дома си, дори себе си...

Казваш, че не ти пука. Но нека ти припомня и дано не забравяш повече! Помни, че Земята е нашият космически дом! Единственият дом, който имаме. Дом на великите ни предци и хората, които обичаме. Дом, в който сме сътворени от Любов. Красив дом, който вече четири и половина милиарда години плува в безкрайната Вселена. Дом, който вечер е обсипан с милиарди звезди, а денем - е приютен в нежната прегръдка на една от тях - нашето Слънце. Дом, покрит с крехката корица, наречена Живот. Не просто дом, а нашият дом! Той не иска нищо от нас - предлага ни своя уют и щедрост. Моли само да живеем в него, без да го променяме, без да го рушим, без да го прекрояваме. Ние сме човешки същества и като такива следваме естествения ход на природните закони. Всеки наш опит те да бъдат променени е съпроводен с беди и нещастия. Изборът е само в нашите крехки човешки ръце - дали ще продължим да променяме тези закони, да ги рушим или само ще ги следваме, за да проявим своето величие, чрез интелекта, дарен ни от Вселената!