На финала на разговора той обяснява откъде идва девизът му "Никога не се признавай за победен":
"Това го дължа на моя зет, който ми донесе една рисунка на щъркел, поглъщащ жаба. От нея се подават задните и предните, с които се е вкопчила за врата на птицата. Тази рисунка я държа в кабинета си във Врана, защото действително има моменти, когато човек се чувства почти победен, но мисля, че ако човек има добри намерения, а не само празни амбиции, особено на моята възраст, не е зле да мисли, че не трябва да се признава за победен."
Предлагаме ви пълния текст на това интервю от правителствения сайт Government.bg:
- Добър вечер. Сега, намирайки се в този дом, предполагам че спомените нахлуват във Вас, след такъв дълъг половинвековен преход.
- Добър вечер. Да, както казват, един дълъг преход през пустинята, но това е и моят дом, където съм живял 50 години, където изградихме семейство... Така че действително спомените са много.
- Наложи се да прекроите живота си...
- Да, така е.
- Кралица Мария Виктория е казвала, че един крал в изгнание не би трябвало да се завърне в страната си като обикновен посетител. Вие се завърнахте в България, спускайки се на политическата арена. Съжалявате ли за стореното?
- Не, в никакъв случай. Това е едно изживяване и ако след изборната ни победа бях останал като своего рода "гуру" или нещо подобно, струва ми се, хората щяха да си помислят, че съм страхливец или изневерявам на доверието, което са ми гласували.
А може би щяха и да намекват, че има някакъв стремеж за реставриране на монархията. Истината е, че трябваше да приема действителността и така станах министър-председател на Република България.
- Говори се, че когато взехте решението да се включите в активния политически живот във Вашата страна, крал Хуан Карлос Ви е казал "Колко си смел!"...
- Да, така е, даже с по-цветисти думи.
- През 1996 г. група интелектуалци Ви канят да посетите България. Всички си спомнят онези кадри на истински народен възторг към Вашата личност. Тогава таяхте ли надеждата, че е възможно да се реставрира монархията?
- Честно казано не, защото не бях замислил завръщането си от тази гледна точка. Завърнах се, защото вече бяхме демократична страна и прецених, че след почти седем години от началото на промените беше време да се завърна.
Истината е че моите очаквания се оправдаха, но знаете ли, не е само до личността. Мисля, че моето завръщане означаваше много повече и това беше сондиране на мнения, за да се види дали от този момент нататък нещо може да се развие в някаква посока.
- Нека поговорим за Вашето посещение в Испания. Благодаря Ви, че ни приехте и че се намираме тук, във Вашия дом. Как преминаха тези дни в нашата страна?
- Изтощителни, що се отнася до емоциите. Откровено казано, много е трудно с думи да се обясни, а може би и с годините човек става по-емоционален, но за мен това бяха преживявания, които няма да забравя нито за миг.
Никога няма да забравя преживяното през тези дни и какво означава всичко това за мен.
Искам да изразя своята благодарност най-напред на министър-председателя, който ме покани, на Негово величество заради изключителния жест да ме награди с ордена "Златното руно". Благодарен съм и затова, че бях обявен за "Син на Мадрид"...
- Вие го заслужавате...
-... След толкова много години, всичко това ме изпълни с радост.
- Как премина тази нова среща с кралското семейство?
- В действителност контактите помежду ни не бяха се прекъсвали никога. Срещали сме се при по най-различни поводи, но тази среща бе особено емоционална, поради това че виждах заедно цялото кралско семейство и цялото мое семейство, и то в присъствието на двете ни делегации, при това на такъв прекрасен фон, какъвто е Кралският дворец.
Това действително беше историческа среща...
- Защо толкова време се забавихте, за да направите официално посещение в Испания?
- Знаете, че всяко правителство си има своя програма на посещения, а освен това, за да отиде някъде, човек трябва да получи покана, не може да се появи просто ей така...
- А предишното правителство, правителството на г-н Аснар, не Ви ли покани?
-Не, както казах вероятно програмата им е била запълнена, но контакти винаги е имало, и то много добри.
Всъщност министър-председателят Сапатеро още първия път, когато се видяхме в Дъблин на 1 май, ми каза: "Каня те на официално посещение в Испания."
Това като че ли бе и премиера за министър-председателя, защото за първи път откакто пое тази длъжност, негов колега му идваше на официално, а не на работно посещение.
- Смятате ли, че с това посещение се засилва още повече подкрепата на Испания за присъединяването на България към ЕС?
- Мисля че да, защото контактите на всички нива са положителни, а и атмосферата през тези три дни...
Основният акцент бе върху икономическата област, както и върху подкрепата, която получихме за някои все още открити въпроси до 2007 г., когато ще стане присъединяването на България към ЕС.
Икономическата страна е важна и затова проведохме толкова много срещи, затова ме придружава и нашият вицепремиер и министър на икономиката - именно за да се укрепят тези връзки, защото присъствието на Испания в България е недостатъчно, има много други страни със значително по-големи инвестиции.
А капиталът на симпатия, на приятелство и това съвпадение един министър-председател да е живял толкова години в Испания явно пораждат допълнителни добри чувства и особен интерес за испанските инвеститори.
- Според Вас защо за испанските предприятия е интересно да стъпят, да инвестират в България?
- Смятам, че икономическите параметри са много обнадеждаващи.
Ние сме европейска страна, не сме далеч от Испания, манталитетът ни е доста южняшки, поради което е лесно за един испанец да се приспособи към нашите условия, възможностите ни, приватизацията, туризма, селското стопанство, строителството...
Съществуват много възможности в области, в които Испания има богат опит, и мисля, че те ще намерят интересен пазар.
Освен това връзките на България с останалите страни могат да послужат за трамплин... що се отнася до строителството - тук нещата се развиват много положително...
- Струва ми се, че понастоящем има бум на строителството...
- Да, така е. Всичко това ни коства много усилия през тези три години, но вече се виждат резултатите, ускоряват се постиженията, положителните сигнали.
- Какви възможности имахте Вие и членовете на Вашето правителство за установяване на контакти с испански бизнесмени или испански фирми?
- Освен продължителната и изключително интересна среща, която имахме в Конфедерацията на работодателите, групата български бизнесмени, които ме придружават, се срещнаха със свои партньори.
А и нашите министри имаха срещи със съответните им испански колеги.
Проведоха се и други двустранни срещи, а и в момента още текат.
Така че щом се завърна ще ги обсъдим с моя екип. Освен това, като се има предвид какъв отзвук предизвикаха отделните мероприятия, това също допринася много хората да забележат България.
- Когато Вашата политическа формация се яви на изборите през 2001 г., получи широка подкрепа - 43% от гласовете, ако не се лъжа. Но тази подкрепа е намаляла значително съгласно някои анкети. Смятате ли, че нещо е било сбъркано, или пък очакванията бяха прекалено големи?
- Очакванията - да, защото през тези години са ми приписвали "някои мои обещания", а като се знае колко предпазлив и резервиран съм при излагане на намеренията си, истината е, че не съм давал такива обещания.
Но няма значение... това е част от митовете и легендите.
Това, което се случва, а и всички го знаят и е логично, е, че се получава известно износване на едно правителство, износване от упражняването на властта.
Интересното обаче е, че рейтингът на правителството започна да се покачва девет месеца преди края на мандата му. Това е тенденция, която започна през април.
- Вие говорите за износване, но резултатите от анкетите не удрят по Вас, като че ли продължавате да бъдете най-добре оценяваният политик във Вашата страна?
- Опитах се с немалко усилия и немалко критики да направя обстановката по-спокойна, да внеса по-голяма толерантност, повече взаимно уважение, да се понижи тонът на противопоставяне и на конфронтация.
Смятам, че хората са го усетили.
Без прекомерна скромност, но вече се говори за "стила Симеон", малко нашега, но и сериозно.
Смятам че това е полезно за една страна през XXI век, която се е устремила към ЕС.
Може би заради миналото ми моят личен рейтинг се е повишил повече, отколкото на друг от членовете на нашия екип, но аз мисля, че както критиките, така и хвалбите качват или намаляват рейтинга на всички.
Независимо от това дали само един човек е критикуван или възхваляван, ефектът е един и същ и затова трябва да работим в екип.
Смятам, че има още доста да поработим, много да свършим, преди да изтече конституционния ни мандат.
- Икономическите цифри са доста добри - данните за безработицата, растежът на икономиката, но опозицията в България твърди, че това не се е отразило на населението. Как е възможно това?
- По три причини. Първо, това става бавно, защото идвахме от много далече и при много трудни условия.
Второ, намираме се в условията на валутен борд, наложен от МВФ и Световната банка, следователно всеки разход от социално естество бива преценяван, спиран от тях, защото смятат, че това ще увеличи инфлацията.
И ето че социалната политика, която бих искал да провеждам, не мога да приложа изцяло.
И трето, не бива да се обобщава по този начин, ако се види конкретно колко много малки предприятия се създават, как се развиват малките и средни предприятия, това вече са неща, които стигат до всички.
Потреблението на цимент например е един от най-добрите показатели за строителството, тъй като то поглъща много цимент и много работна ръка.
Всичко това е факт. А че има много пенсионери с ниски пенсии, и това е факт, но не трябва да се забравя в какво състояние се намираше икономиката когато ние започнахме.
Ето например безработицата - тя спадна с около 7% за три години и това не е малко, но продължава да има безработица.
Явно ни предстои още много работа и затова казвам, че докато приключи моят мандат, ще продължавам да работя неуморно.
- Малко време Ви остава...
- Да, но вече имаме нужното ускорение. Постигнахме немалко неща в продължение на три години, но те не се виждаха.
Мисля, че за тези девет месеца, които ни остават, ще има доста приятни изненади.
- Каква е средната заплата на българина?
- Това е нещо относително, защото средната заплата се движи между 200 и 180 евро, явно за един испанец изглежда много ниска, но българинът може да купува шест пъти повече с тези 180 евро от това, което може да купи тук, в Испания. Ето как се компенсират нещата.
Освен това, такава е средната заплата, а знаете, че всичко, което е средно, е приблизителна единица... има много хора, които получават значително повече.
Но в крайна сметка това са числата и явно са недостатъчни.
- Има един друг важен проблем в България според данните, с които ние разполагаме. Става въпрос за организираната престъпност. Защо този проблем съществува в такива размери?
- Не бива да бъдем обвинявани по този начин или да се говори за това, тъй като е нещо, което го има навсякъде.
В страните от бившата съветска орбита, поради донякъде хаотичния преход към пазар на консумацията или към западен тип общество, са допуснати някои грешки, имало е ниши, които бяха използвани и запълнени от безскрупулни хора.
Действително има хора, които са от другата страна на закона, но постепенно самите те си дават сметка, че няма друг начин, особено сега, когато сме страна членка на НАТО, и както сме се запътили към ЕС, и със международното сътрудничество за спиране на това явление малко по малко тази престъпност ще намалява.
Естествено, на определени елементи в България много им допада да преувеличават всичко това и да създават впечатление, че живеем в условия на национално извънредно положение.
Пак казвам, не бива да се обобщава по този начин, защото цели страни могат незаслужено да бъдат обвинявани.
- Но това може ли да има нещо общо с едни други данни, с които разполагам от проведени анкети - че институцията с най-нисък рейтинг са съдилищата?
- Затова именно модернизираме съдебната ни система, провеждаме съдената реформа, като полагаме огромни усилия, защото става въпрос за много труден, много сложен и много бавен процес.
А това се дължи на толкова много причини, но тук няма да се спускам в подробности.
Това е основен за нас въпрос с оглед присъединяването ни към ЕС.
Затова полагаме много усилия и влагаме нужните средства, но повярвайте ми, ако има някаква рецепта, независимо откъде дойде тя, бихме я използвали, за да го сторим по-бързо.
В това отношение трябва да работим добре, без допускане на грешки, а най-вече - без да забравяме, че сме суверенна страна.
- В България има значително мюсюлманско население. Как е съжителството между двете култури - православната и мюсюлманската?
- България винаги е била толерантна страна през цялото си историческо развитие, вероятно защото у нас е имало нашествие на толкова много култури и цивилизации.
Имаме приблизително 14% мюсюлмани - това са турците, които останаха да живеят у нас след Освобождението през 1878 г., защото са се чувствали добре у нас, има и българи, които през тези пет века османско владичество са станали мюсюлмани, и една част от нашето ромско население, което също са мюсюлмани.
Тези три групи съставляват тези 14% и живеят из цялата страна, не са съсредоточени на едно място, в този смисъл нямаме проблеми.
А партията, в която членуват най-много мюсюлмани, е наш коалиционен партньор в правителството.
И ето че тази традиция на толерантност, слава Богу, се поддържа, а това осигурява и политическа стабилност в региона.
- Но съществуването на това мюсюлманско население изглежда не е повлияло да има масирана реакция срещу нашествието в Ирак, което България подкрепи?
- Нашествие е дума, която смятам, че не може да се използва в случая.
По това време България председателстваше Съвета за сигурност.
Нашите усилия, и аз се включвам тук, защото действително се работеше нощно време поради часовата разлика - трябваше да следим минута по минута процеса.
Положихме всички възможни усилия, за да се гласува втора резолюция на ООН в тези трагични моменти, но великите сили решиха накрая да не се гласува, а България, която го бе поискала, прие това положение и се нареди заедно с тези страни, които бяха за провеждане на тази операция.
Колкото до мюсюлманското население в България, никой не се интересува и никой не пита: "Ти мюсюлманин ли си, какъв си?".
Вероизповеданието, както и партийната принадлежност, е нещо много лично. Ако някой е мюсюлманин - чудесно.
Напоследък се създава някакво мнение, че това да си мюсюлманин е нещо по-различно, нещо странно.
Мисля че трябва да се гледа на това по друг начин.
Министър-председателят Сапатеро много добре го каза в ООН, че за тези култури трябва да положим усилия, за да не предизвикват у нас разделение, антагонизъм, не бива да се демонизира ислямът...
Нека не забравяме, че беше време в Европа, и всички знаем това, когато и християнството изпадна в ексцесии, но от това не следва да се постави анатема над всички християни.
Радикално настроени, екзалтирани хора или фанатици - има навсякъде. Постъпва се много несправедливо и мисля, че това е част от проблема, това опростяване и разделяне на добри и лоши, особено когато се използва религията.
- Нека поговорим за т.нар. "синдром от Монклоа", т.е. за испанските министър-председатели, които постепенно се изолират в кабинета си в министерския съвет и губят донякъде чувството за реалния свят, където живеят. Споменавам за този синдром, защото се говори, че сте се затворили в своята резиденция в България и че сте едва ли не отшелник...
- Каква митология. Отшелник, може да го приема, но имайте предвид, че прекарвам по 12-13 часа в кабинета си в Министерския съвет.
Стоя там, за да мога да приема целия поток от хора, да разглеждам делови въпроси, да изслушвам, и то многократно повече от моите предшественици.
Това ми го казват хора, които са ги познавали.
Прекарвам доста време в този кабинет именно за да стоя с едното ухо на земята, както казват в Индия, за да разбера какво наближава.
Колкото до моята изолираност, съжалявам, че трябва да го кажа, но това са твърдения на недобре информирани хора, или пък хора, които кой знае какво си въобразяват.
Пристигам в своята резиденция във Врана към 20,30 ч. и си тръгвам в осем сутринта, и там работя от 21 ч. до полунощ, ставам в шест сутринта пак да работя до 7,15 ч., когато закусвам.
- Това означава, че живеете във Врана с отворени врати...
- С отворени врати и отивам там само да нощувам.
Знаете ли какви неща се приказват, хората мислят, че е естествено човек да се затвори, да не иска да знае нищо за това, което го обкръжава.
Нека същите тези хора да дойдат на това място и ще видите как ще си променят мисленето.
- Вие наблюдавахте от близо испанския политически преход. Какво би Ви се искало да приложите във Вашата страна от тези "рецепти", които използвахме у нас?
- Резултатът, видим още преди доста време на съжителство, да се изпълни въжделението за членство в ЕС.
Мисля, че това, което можем да вземем като пример, е използването на европейските фондове.
Освен това и икономическото благоденствие.
Вярно, ние сме далече от това благоденствие, но ето виждам например Португалия или Ирландия - две малки страни, а впечатлява какъв път са изминали.
А българите са трудолюбиви хора, с много високо културно ниво, със стремеж и желание да наваксат загубеното време.
Мисля, че можем и ние да следваме подобен път.
- Испанския преход бе съпроводен с реставриране на монархията. Вие отказахте ли се вече от идеята за възстановяване на монархията в България?
- Това не е сред приоритетите на това правителство. Пред обикновения гражданин стоят много по-важни задачи. Това са въпроси, на които трябва да се гледа с перспектива, дали вършат работа, дали има пряка полза от тях, дали представляват интерес...
Така виждам аз нещата.
- Ако се не лъжа, Вие веднъж бяхте казали, че няма значение дали е монархия или република, важното е да се утвърди демокрацията.
- Да, така мисля. Понякога съществуват тези митове, това опростяване на нещата.
Твърди се например, че монархията е по-остаряла форма на държавно устройство, а републиката - по-модерна.
Нека обаче не забравяме, че от незапомнени времена, още много преди Христа, е имало републики, имало е диктатури, имало е демокрации, а също и монархии.
Тогава защо едната форма ще бъде по-модерна от другата?
- Намираме се във Вашия мадридски дом. Вярно ли е, че в този дом навремето се направиха възможни срещи на принц (тогава) Хуан Карлос с политическата опозиция на Франко?
- Не ми харесва да говоря за неща, осъществени по начин да се запази нужната дискретност.
Онази вечер, по време на церемонията на връчване на ордена "Златното руно", двамата си спомнихме мимоходом за толкова много случаи, толкова специални, бих казал даже, и за историята на тази страна, за съвременната история. Но нека спрем дотук.
- Последен въпрос, г-н министър-председател. Вярно ли е, че Вашият девиз е "Никога не се признавай за победен"?
- Това го дължа на моя зет, който ми донесе една рисунка на щъркел, поглъщащ жаба. От нея се подават задните и предни крака, с които се е вкопчила за врата на птицата, която я изяжда.
Тази рисунка я държа в кабинета си във Врана, защото действително има моменти, когато човек се чувства почти победен, но мисля, че ако човек има добри намерения, а не само празни амбиции, особено на моята възраст, не е зле да мисли, че не трябва да се признава за победен.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!