Работата на черно

Т ежестта на данъците, липсата на контрол, работници, готови на всичко, притиснати от безработицата - всичко това може да бъде причина работодателите да не декларират официално своите служители.

Факт е обаче, че работата на черно продължава да се разраства из цяла Европа.

Първенство в това отношение държат Гърция и Италия. Данните в тези страни са за около 20% недекларирани работници. Бившите съветски републики също не остават по-назад в тъжната класация.

Смята се, че в Литва близо 1/3 от трудещите се получават допълнителни средства към основната си заплата, които понякога надхвърлят в пъти нейния размер.

Хората са привикнали към тази практика.

Случи се така, че един работник реши да направи разкрития. Това се хареса на мнозина, които до този момент не са имали смелостта да разкритикуват порочната практика.

30-годишният Игнас също не се страхува да говори за тези методи, защото според него те принадлежат на миналото. Той разказва, че е получавал добавки в продължение на около 6 години. Половината от заплата му е официална, а другата - давана "на ръка".

"Днес ситуацията се променя, защото икономическото състояние се подобрява. Работниците поискаха законни доходи.

Преди това беше нещо като течение в частните предприятия. На никого не се струваше странно. Разбира се, можех да поискам легално заплащане, но то щеше да бъдат значително по-малко", споделя Игнас.

Обяснение за безнаказаността на фирмите може да се намери във факта, че акционери в тях много често са политици, които са много влиятелни и никой не се осмелява да застане на пътя им.

От всичко това обаче страдат работещите, чиято пенсия един ден се изчислява на базата на официалните доходи и стаж.

В повечето случаи се калкулира минималната работна заплата от 160 евро. Интересен е фактът, че напоследък литовците масово настояват за уреждане на положението им.

Причината се корени в бума на жилищни кредити, които не могат да бъдат отпуснати на хора с минимални доходи.

Ситуацията в Сърбия е обезпокоителна. Оказва се, че безработните всъщност не са такива през повечето време, защото те работят на черно, включително и за обществени структури.

Синдикатите отдавна надигат глас срещу тази практика. Официално безработицата засяга около 40% от активното население на Сърбия.

Т.нар. "безработни" работят най-вече в сферата на ресторантьорството, в строителството, в публичния сектор.

Официални или не, доходите рядко надвишават 200 евро на месец. Предимствата на законнообявения доход е, че дава право на здравно осигуряване и на пенсия - факт, който не е за пренебрегване.

Работата на черно у нас приема различни форми.

Това обикновено е втора работа, която много българи вършат извън официалното си работно място или дори по време на основната си работа.

Общо 30% от работещите на трудов договор у нас имат и нерегламентирани законово отношения с втори работодател.

Тези около 700 хил. души не плащат осигуровки и данъци върху допълнителните си доходи.

Друг начин е участието на хора, които не се водят на официалния пазар на труда.

Проблем е, че ако един млад човек започне първата си работа в сивия сектор, свиква и неспазването на законите започва да не му прави впечатление.

Мнозина експерти смятат, че предпоставка за започване на работа на черно е минималната работна заплата у нас.

Размерът й от 160 лева не стимулира хората да работят легално, а по-скоро да преминат към сенчестия бизнес, където могат да изкарват повече пари.

Това обаче също има своята цена: няма трудови договори, не се плащат осигуровки и обезщетения за извънреден труд, а хората непрекъснато работят допълнително.

Има драстични случаи, при които се наемат деца или бременни и майки да работят нощем в шивашки предприятия.

От работещите на черно - често таксиметрови шофьори, еднолични търговци, земеделски производители и компютърни специалисти, бюджетът губи годишно 2 млрд. лева.