Главният елемент на създадения от IBM микроскоп е микропластинка от силиций с дължина 85 микрометра и дебелина 100 нанометра. В края на пластинката е разположен накрайник от самарий и кобалт. Този накрайник е източник на силно магнитно поле.
Силициевата пластинка се привлича или отблъсква при взаимодействието на това поле със спина на електрона. Привличането или отблъскването внася смущения в колебанията на пластинката, която извършва 5000 колебания в секунда.
Електронен прибор отчита изменението в честотата на колебанията. В единия край на пластинката има удебеляване, което филтрира високочестотните трептения, внасящи шум при провеждане на измерването.
Изследователите ще усъвършенстват разработката. Новата версия трябва да може да фиксира магнитните сигнали на протони и на някои атомни ядра, например Въглерод-13. Това е доста сложна задача, защото магнитният сигнал на протона е около 600 пъти по-слаб, отколкото на електрона.
Микроскопът може да се използва не само за откриване на отделни частици, а и за определяне структурата на веществата. Очаква се в бъдеще да се получава триизмерно изображение на молекули. Това е много важно при изследването на различни вещества - от белтъци до полупроводници.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!