Д ългът изисква от нас да не забравяме престъпленията на комунизма, пише в обширна публикация австрийският вестник "Дер щандарт".
Автор на текста, който Българската редакция на радио "Дойче веле" представя със съкращения, е известният журналист Паул Лендвай.
"След убийствата на руската журналистка Анна Политковска и неотдавна на Александър Литвиненко всички търсят истинските причини за тази серия от престъпления, очевидно подготвени от нечия дълга ръка и чиято последна жертва засега е бившият руски агент.
Поръчковите убийства и заплахите със смърт срещу критично настроени журналисти в Москва, но така също и задържането в Чечения на кореспондентката на австрийската телевизия ORF Сузане Шоу са следствие от онова пагубно военизиране на Русия, описано в подробности още през 2004 г. от московската социоложка Олга Крищновская.
Тогава тя написа, че "под ръководството на Путин в страната се ражда военокрация, военна сила и икономика на шайка хора от бившите тайни служби, които са обединени от корпоративните си интереси".
От публикуването на този труд до днес в Русия продължи КГБ-изирането на страната, т.е. абсолютната власт на тайните ченгета допълнително беше заздравена в Русия.
Не само руският президент Путин, но и неговият очевиден престолонаследник на трона - военният министър Сергей Иванов, са бивши сътрудници на руското външно разузнаване.
Духът на тайните служби се долавя обаче и далеч извън границите на Русия. Така например на погребението в Берлин на бившия шеф на тайните служби на ГДР Маркус Волф на фона на всеобщото възмущение от отравянето на Литвиненко присъстваха и 1500 бойни другари на починалия разузнавач №1.
На траурната церемония да отдаде последна почит на легендарния източногермански шпионин беше дошъл руският посланик Владимир Котенев.
А в произнесеното от него надгробно слово официалният руски представител определи Волф като "един от най-добрите приятели на Русия и виден син
на Германия".
Или както беше написала още Крищновская: "Приятелството на една определена каста надживя Съветския съюз, който беше принуден да изчезне".
За разлика от съветизирането навремето сега в Русия на президента Путин бившите сателити на Москва се промениха необратимо с реформите в тези страни към демокрация и пазарна икономика и с присъединяването им към ЕС и НАТО.
Но те все още се борят с наследството и разклоненията на КГБ, които на времето по поръчение на Москва и на управляващите тогава комунистически партии в тези страни контролираха напълно политиката, културата и икономиката в тях.
От Будапеща през Варшава, та чак до София отчасти явно, отчасти задкулисно се води битка за разкриването на архивите на бившите тайни служби.
Предполагаемото самоубийство на шефа на архива на бившите български тайни служби точно по средата на дебатите за достъпа до досиетата, разправиите около обвиненията срещу румънски водещи политици, участието на полски църковни представители в работата на тайните служби и разкриването на агентурното минало на унгарски дейци на
културата и науката показват всъщност колко трудна за новите демокрации е темата за миналото.
Вместо срам заради пропилените възможности за демократично-политически прочит на истината за миналото - сега се дочуват тонове за някакъв друг, странен подход към този въпрос, в който се заличава разликата
между извършители, сътрудници и жертви.
Както навремето беше постъпено с Третия райх, днес повече от всякога трябва да се борим срещу тенденцията за омаловажаване на тези събития от
миналото. Дългът ни изисква да не забравяме за престъпленията на комунизма", заключава "Дер щандарт".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!