10 международни задачи пред Обама

Н а новия президент на САЩ Барак Обама му предстои да реши няколко изключително трудно международни задачи. От Би Би Си изброяват 10-те най-важни теми, а също така анализират вариантите как ще действа новият американски лидер. (Вж. още: "Арабски лидери поздравяват Обама" и "Светът нетърпелив да работи с новия президент на САЩ")

Ролята на САЩ

Американците желаят сериозни промени във външната политика на своята страна. Това показаха резултатите от изборите за държавен глава, които Барак Обама спечели на 4 ноември м.г.

Като цяло посоката на възможните промени може да бъде характеризирана като преход към многостранни отношения и отказ от приказките, че САЩ са "единствената световна суперсила".

Американските президенти, независимо от очакванията в навечерието на тяхното встъпване в длъжност, често са започвали или са били въвличани в разнообразни конфликти, така че не си струва да очакваме управлението на Обама дабъде началото на ера на мир в американската история.

Той ще оглави страна, която вече участва в две войни. И това, което ще предприеме по отношение на двата конфликта, ще бъде определящо за неговото бъдещо управление.

Ирак

Обама заяви, че ще разпореди на командването в Ирак да преразгледа целите и стратегията на мисията, така че "успешно да приключи войната".

Военните обаче трябва да подходят към този проблем с цялата отговорност. Обама смята, че иракското правителство се нуждае от време, за да укрепи своите собствени въоръжени сили.

Затова новият президент предлага постепенно изтегляне на американските войски в течение на 16 месеца от момента на встъпването му в длъжност. Следователно САЩ трябва да напуснат Ирак към края на май 2010 г.

Теоретично това може да бъде огромен успех за политиката на Обама. Всички обаче разбират, че някакви американски подразделения, които трябва да участват в специалните операции срещу "Ал Кайда", ще останат в Ирак, затова е невъзможно да се говори за цялостно изтегляне.

Афганистан

Афганистан може да се окаже най-сериозният проблем пред новия президент. Ако въоръженото противопоставяне в Ирак затихва, в тази страна войната едва започва.

Веднага след като спечели изборите Обама обеща да се съсредоточи върху афганистанския проблем. Тогава той заяви, че възнамерява да изпрати в Афганистан допълнителни войски, чиято цел ще бъдат лидерите на "Ал Кайда", най-вече Осама бин Ладен.

Освен това Обама заяви, че войската трябва да унищожи лидерите на "Ал Кайда" независимо в коя страна се укриват и дали ще бъде съгласен с подобни операции Пакистан.

Подобряването на ситуацията в Афганистан се обвързва с това доколко ефективно ще работи афганистанското правителство, а също така колко успешно САЩ могат да изградят отношения с Исламабад (стабилността в самия Пакистан предизвиква не по-малко сериозни опасения).

Целта е най-накрая да бъдат подкопани силите на талибаните и бунтовниците от "Ал Кайда", окопали се по протежението на границата с двете страни.

Войната с тероризма

На администрацията на Обама ще й се наложи да отдели немалко сили и време върху това, което комисията по разследване на събитията от 11 септември 2001 г. определи като "битка на идеите".

Обама вече обяви, че възнамерява да върне външната политика на САЩ в руслото на традиционните американски ценности и ще си сътрудничи с умерените представители на Исляма.

Всичко това по замисъла на Обама трябва да помогне на САЩ да се противопоставят на пропагандата на "Ал Кайда".

Да се установи обаче такъв диалог няма да бъде така лесно, особено имайки предвид друго изявление на Обама, в което той даде ясно да се разбере, че е готов незабавно да използва военна сила "срещу терористите, които представляват пряка заплаха за Америка".

Показателно е изявлението на Обама, че възнамерява да затвори затвора в базата Гуантанамо и да забрани мъченията, но също така остават открити редица въпроси - какво да се прави с радикалите, които остават сред около 250-те затворници.

Обама предложи делата на тези затворници да се предадат в обичайни американски съдилища, но показанията, получени от спецслужбите с помощта на "специални методи" няма да се вземат под внимание от нито един нормален съд в САЩ.

През ноември юристи от екипа на Обама предложиха да се създаде хибридна система, при която делата на затворниците от Гуантанамо ще се разглеждат както от граждански, така и от военни съдилища.

Окончателно решение все още не е прието. В рамките на борбата с терора Обама ще трябва да обърне внимание и на страни, като Алжир и Сомалия.

Иран

Потенциално тук може да се разрази сериозна криза. Ситуацията преди всичко ще зависи от действията, които ще предприема Иран.

Ако правителството на Махмуд Ахмадинеджад просто продължи своята програма за обогатяването на уран, новата американска администрация може да настоява за засилване на международните санкции срещу Иран.

Ако стане ясно, че целта на ядрената програма на Иран е създаването на оръжие, това може да доведе до израелски удари по иранските ядрени обекти. Последиците могат да бъдат ужасни.

Барак Обама заяви, че възнамерява да говори с Иран без каквито и да било условия, но въпреки това е малко вероятно подобни преговори да бъдат на президентско равнище.

Днешните власти в Техеран едва ли ще се откажат от ядрената си програма, така че всяко споразумение ще допуска някакво право на Иран върху обогатяването на урана, но под контрола на международната общност.

Близкият изток

Джордж Буш се надяваше да постигне мирно споразумение между Израел и палестинците до края на 2008 г, но неговите надежди се оказаха напразни.

На Обама му предстои да реши колко далеч може да отиде Вашингтон в борбата за мир в Близкия изток.

До голяма степен това решение ще зависи от изхода на изборите в Израел на 10 февруари. Без готовност на страните за компромис едва ли е възможно да се постигне нещо.

На Белия дом също така ще му се наложи да маневрира - един от най-важните фактори за стабилността на Близкия изток е Сирия, с която новата администрация ще трябва да се договори за подкрепа на своите действия в Ирак.

Русия

Августовските събития на Кавказ доведоха до най-сериозната криза в отношенията между Запада и Русия от времето на Студената война.

Въоръженият конфликт с Грузия окончателно изнесе на повърхността всички взаимни претенции и недоволства и остро постави въпроса как новата американска администрация ще изгражда политиката си спрямо Кремъл.

Вашингтон се нуждае от подкрепата на Москва по няколко въпроса. Например необходима е помощ при разрешаването на иранския проблем, а също така в ситуацията с кризата в Дарфур, където е необходима подкрепа в Съвета за сигурност на ООН.

Преди всичко на администрацията на новия US президент ще й се наложи да решава как да постъпи със стремежа на Грузия и Украйна за присъединяване към НАТО.

Като отчита, че дори администрацията на Джордж Буш призна членството на Грузия в НАТО за много отдалечена перспектива, на Обама му остава пространство за подобряване на отношенията с Москва.

Друго нещо е американският план за разполагането на елементи от противоракетната отбрана в Полша и Чехия, които много дразнят руските власти.

Главният въпрос е: струва ли си да се очаква преразглеждането на американските планове?

От по-широката позиция на Обама по въпроса за ядреното разоръжаване ще стане ясно как ще се изграждат и отношенията с Русия. Ключов момент е дали САЩ и Русия ще водят преговори за по-нататъшното съкращаване на ядрените оръжия.

Преди година Обама подкрепи четирима бивши високопоставени американски дипломати (сред тях беше и Хенри Кисинджър(, които призоваха САЩ да се борят за свят без ядрено оръжие.

Северна Корея

Някои последни стъпки на севернокорейското ръководство може да се смятат за добър знак.

Например Пхенян прие предложението за наблюдение върху закриването на ядрената му програма в замяна на изключването от американския списък със страни, подкрепящи тероризма.

В същото време КНДР възнамерява да запази ядреното оръжие, с което, както твърдят в Пхенян, страната вече разполага.

Дали САЩ и останалите страни ще успеят да убедят комунистическото ръководство да се откаже от оръжие - голям въпрос.

А най-неразбираемото, на фона на противоречивите съобщения за здравето на Ким Чен Ир - с кого в Северна Корея да се водят преговори?

Китай

Отношенията с Китай, чието икономическо влияние в света продължава да нараства, е един от главните въпроси в дневния ред на новата администрация във Вашингтон.

Сам по себе си Китай не е проблем за Белия дом, но въпросът за статута на Тайван или ситуацията в Тибет потенциално са много сериозни дразнители.

През последните години Китай се занимаваше с развитието на своята вътрешна икономика и докато това остава приоритет на Пекин, американско-китайските отношения ще остават стабилни.

Нищо не подсказва, че Обама желае нещо повече от отношенията с КНР.

"Нова дипломация"

Финансите, климатът и енергетиката - това са главните задачи на "новата дипломация" според САЩ.

Днешната финансова криза, която наложи да се изразходват милиарди от бюджетните средства за спасяването на банките, изисква от новия президент да обърне внимание на много специфични проблеми.

На Обама ще му се наложи да разбере как да живее с отслабените позиции на САЩ във връзка с краха на американската финансова система.

Енергетиката е още един потенциално сериозен проблем. Обама призовава да се отстрани зависимостта на САЩ от доставките на петрол от Близкия изток и Венецуела през следващите 10 години.

Този въпрос се повдига от почти всеки стопанин на Белия дом от времето на Джими Картър и нито една администрация не го е решила.