Второкласна подкрепа за първокласните инвеститори

Н а хартия държавата насърчава бизнеса. Практиката често е противоположна - вместо обещаната подкрепа компаниите получават всевъзможни пречки.

Проектът за промени в Закона за насърчаване на инвестициите не решава проб­лемите, а стеснява кръга на фирмите, които могат да получат ефективна държавна подкрепа, и увеличава възможностите за чиновнически произвол.

След представяне на сертификат за клас инвестиция централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление извършват административно обслужване на инвеститорите в срокове с една трета по-кратки от предвидените в нормативен акт.

За инвестиция от първи клас МС може да отпуска средства за изграждане на елементи на техническа инфраструктура, необходима за реализация на инвестиционния план до границите на имота

Така на книга държавата би следвало да насърчава инвеститорите. Практиката обаче е доста по-различна. Получава се така, че държавата хем обещава подкрепа на даден инвеститор чрез издадения сертификат, хем не само че не спазва обещанието си, ами и създава всевъзможни пречки пред компанията, която е признала за първокласен инвеститор.

Институционален рекет...

От близо 40 компании, получили сертификат за първи клас инвеститор, повече от половината имат проблеми при общуването с различни държавни институции. Процесът по получаване на различни разрешителни за дейността често продължава месеци, дори години.

От друга страна, практиката показва, че големите инвеститори, сертифицирани по закона, сами се отказват да ползват всички преференции - например тази за държавно финансиране на инфраструктурата. Макар че това им се полага, много от компаниите не се възползват от тази възможност, а искат от държавата единствено бързо и коректно административно обслужване.

Затова не е изненада, че единствено три проекта досега са получили финансова помощ за инфраструктура - бизнес паркът в София, болница "Токуда" и заводът за авточасти "Монтюпе" в Русе.

Най-фрапиращият случай на институционален рекет към бизнеса без съмнение са проектите на компанията "Дънди прешъс металс". Дъщерното й дружество "Челопеч майнинг" е сертифицирано като първокласен инвеститор през февруари 2005 г.

Компанията, собственост на канадската "Дънди прешъс металс", иска да увеличи добива от мината в Челопеч, чийто концесионер е дружеството, както и да построи мощности за преработка на златния концентрат в България.

За целта инвестиционното предложение трябва да бъде одобрено от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите и след това министърът на екологията с подписа си да даде зелена светлина за проекта. Съветът се е произнесъл два пъти в полза на инвестиционното предложение, но министърът нито го е потвърдил, нито го е отхвърлил.

Законът за опазване на околната среда дава тримесечен срок за това. Този срок е изтекъл преди близо година - в края на март 2006 г.

За министъра на околната среда Джевдет Чакъров забавянето очевидно е в реда на нещата - без значение, че инвеститорът е сериозна компания, която планира да вложи 150 млн. долара в проекта, нито че Върховният административен съд също го е задължил да се произнесе.

Подобни проблеми има компанията и в Крумовград, където не може да получи концесия за добив на злато на проучваните от нея територии. Причината е, че министърът не е свикал Висшия експертен екологичен съвет, който трябва да разгледа доклада за ОВОС. Чакането това да се случи продължава вече година и половина.

"Изпълнили сме всички изисквания по закон, но по неизвестни за нас причини и в двата случая няма разрешение от министерството на околната среда", коментира Алекс Нестор, главен мениджър "Проекти" на компанията в България.

По неговите думи: "Ако това се случваше на Запад, когато крупен инвеститор е изпълнил всичките си задължения по закон и няма отговор от администрацията въпреки усилията му и мълчанието от другата страна, това ще се интерпретира като синоним за корупция."

Изпълнителният вицепрезидент на "Дънди" Лорънс Марсланд е още по-категоричен - той нарича случващото се с тяхната компания корупция на политическия процес, задавайки риторичния въпрос защо управляващата коалиция толерира подобно отношение.

Че проблемът е в голяма степен и политически, свидетелства и друг представител на сертифицираните първокласни инвеститори. "Става въпрос за политически проблем между трите партии от управляващата коалиция", казва представител на компания от енергийния сектор, пожелал анонимност.

По неговите думи въпреки наличието на сертификат за държавна подкрепа мълчаливото бездействие от страна на екоминистерството на практика блокира проектите им. "Въпросът е дали сертификатът, който имаме, е ценна книга. Аз лично не смятам, че мога да я осребря", заключава той.

Случаи като тези съвсем не са единствените, при които държавата признава даден инвеститор като първокласен и със сертифицирането му обещава по-бързо обслужване, но на практика се получава точно обратното.

Компанията "Кабланд" ООД планира да изгражда голф и кънтри клуб на стойност 127 млн. лв. Сертифицирана е като първокласен инвеститор през октомври 2006 г. И досега инвеститорът очаква насрочването на заседание на ВЕЕС, който трябва да разгледа доклада за въздействието върху околната среда.

Без тази процедура проектът не може да стартира. "Общественото обсъждане мина, за всичко имаме положителна оценка, преминаването през ВЕЕС е рутинна процедура, но тя ни спъва", коментира управителят на "Кабланд" ООД Дарио Томалети.

Според неговите думи "в България едва ли някой може да каже кое колко време отнема" и това е основната пречка пред бизнеса. Така компаниите не могат да планират обосновано разходите си, защото всяко забавяне освен изгубено време означава и загуба на средства. А в повечето случаи става въпрос за утвърдени фирми, които харчат стотици милиони за проектите си в България.

Съвсем отделен, но не маловажен въпрос е как това се отразява на инвестиционния имидж на страната - след като с едната ръка държавата "дава" подкрепа, но с другата взима, не, краде с пълни шепи от времето, нервите и парите на инвеститорите.

...и спънки на местно равнище

Ако не с държавните органи, част от сертифицираните инвеститори срещат стена откъм местната общност. Така цяла съдебна машина бе впрегната, за да попречи на испанската "Керос керамика" да изгради свой завод за плочки в Русе, въпреки че общинският съвет в града единодушно прие офертата на компанията за покупка на терен за бъдещото производство.

Сделката обаче е блокирана от съдебно дело по искане на никому неизвестно дружество, заради което в крайна сметка България рискува да изгуби инвестицията.

"Испанците не са виждали подобно нещо", коментира с удивление изпълнителният директор на "Керос България" АД Гроздан Караджов. В спънките пред компанията той вижда дългата ръка на конкуренцията.

Проблемът в крайна сметка е разрешен чрез замяна на друг терен на компанията срещу оспорвания. Въпреки сертификата си испанската компания е принудена да чака година и половина за комплексно разрешително и ОВОС за проекта.

"След като правим чисто нова фабрика с абсолютно нови машини, не може за нас и за "Кремиковци" процедурата да е абсолютно една и съща", казва Караджов.

От проблеми в местния парламент се оплаква и друг инвеститор с проект край Ямбол. "Когато нещата опрат до гласуване в общинския съвет, те не могат да се споразумеят помежду си и всеки прави политика на гърба на бизнеса", казва прокуристът на "Миролио България" Иван Динев.

Като краен резултат административната подкрепа за проекта остава само на хартия.

Липсата на фиксирани срокове в Закона за насърчаване на инвестициите също е определена като трудност пред бизнеса. Такова е мнението на първата българска компания, сертифицирана като първокласен инвеститор - "Асарел Медет" АД.

"Пречка пред бизнеса е, че в закона не е установена времева рамка, в която отговорните институции трябва да се произнасят по инвеститорските предложения", смята изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Той напомня, че остава открит и въпросът какво следва, когато държавата не изпълнява поетите чрез този закон ангажименти.

Какво да се прави

След като властта признава, че подкрепя даден инвеститор, тя трябва да го показва и на практика, единодушни са представителите на компаниите. Държавата е декларирала, че застава зад даден проект, но институциите помежду си не са единни и това пречи на инвеститора, смята Дарио Томалети.

Според него Българската агенция за инвестиции трябва да получи по-широки правомощия, така че да бъде коректив на останалите институции. Сега по закон тя може да налага глоби на провинилите се държавни чиновници, но това не е ефективна мярка.

Ако агенцията глоби един министър, той ще плати не от джоба си, а от бюджета на министерството. Според Лъчезар Цоцорков ограничените държавни средства за подкрепа на инвеститорите също са проблем.

Общо е мнението, че ако привличането и подкрепата на инвестициите наистина е държавна политика, тя трябва да бъде защитена адекватно в специалния закон с ефективни механизми за неговото изпълнение. Ако става въпрос само за симулиране на такава подкрепа, по-добре изобщо да няма закон и да се остави на пазара да решава дали една инвестиция е необходима.

Обща е и тревогата, че поправките на закона, които в момента се обсъждат в парламентарни комисии, не решават нито един от проблемите, които инвеститорите смятат за важни. Нещо повече, дори ги увеличават.

Например, вместо да се събере всичко на едно място и да е максимално ефективно за инвеститора, обслужването още повече се разпокъсва. Проблемът със сроковете за изпълнение на държавните ангажименти пък изобщо не е засегнат. Така възможностите за чиновнически произвол нарастват.