Сараевски вестник: Искали да делят Македония между България и Албания

П редставители на албанската и македонската диаспора сключили през 1993 г. във Виена тайно споразумение за разделяне на Македония на два кантона - албански и български, които да бъдат присъединени съответно към Албания и България.

Това се твърди в статия "Аферата, която потресе Скопие" на сараевския в. "Ослободжение", преведена и публикувана от френскоезичния сайт "Курие де Балкан".

Споразумението било сключено на обща среща на Македоно-албанския комитет, чиито членове са изтъкнати представители на македонската и албанската общности зад граница.

Изпълнението на плана било възложено на бившия македонски премиер и експредседател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и на лидера на Демократичната партия на албанците (ДПА) Арбен Джафери, твърди вестникът.

Основният двигател, вдъхновител и финансов източник за изпълнението на този план от македонска страна бил

Георги Младенов - Гошо,

ръководител на фракцията, предизвикала разцепление в редиците на Патриотичната организация на македонците в Канада, който открито защитавал българския вариант за Македония и за решаване на македонския национален въпрос.

Младенов, заможен македонски емигрант, по това време на 66 г., през 1998 г. публично признал пред скопския седмичник "Фокус", че се обявява за поделяне на Македония между България и Албания.

"Никога не съм оспорвал факта, че македонската държава е българска и че македонският народ е български. Всеки акт на насилие срещу албанското население би бил нереден и необоснован от законова гледна точка. С насилие не стигнахме до никъде. Ето защо трябва да седнем и открито да дискутираме за това каква Македония искаме, до деня на обединението й с България", заявил тогава Младенов.

Изявлението само потвърди това, което и преди се знаеше в Македония - че македонските и албанските емигранти готвят планове, чертаят карти, преначертават границите, разделят държавите, областите, градовете и селата по етнически линии, отбелязва авторът на статията Д. Йоксич.

Информацията за тайното споразумение от 1993 г. се споменава в контекста на

скорошните разкрития,

направени от Арбен Джафери в интервю за косовската телевизия "Коха Вижън".

В интервюто Джафери признава, че след победата на парламентарните избори през 1998 г. той и тогавашният премиер Любчо Георгиевски изготвили таен план за мирно разделяне на Македония по етнически линии.

Изпълнението на плана обаче било осуетено от междуетническия конфликт, избухнал в страната през 2001 г.

По думите на албанския лидер тогава със споразумението били запознати и властите в Белград.

"Обсъдихме този въпрос за пръв път през май 2001 г., но Джафери отказа да говори за размяна на територии и население и разговорите спряха дотам", заяви от своя страна Любчо Георгиевски.

Разкритията на Джафери предизвикаха остри реакции в Македония, пише още в. "Ослободжение".

Във връзка със случая позиция заеха всички замесени лица, партиите, медиите, както и главният прокурор Александър Пърчевски, който даде да се разбере, че вече е започната процедура по случая с цел да се установи дали има достатъчно данни за предприемане на наказателно преследване.

Плановете на Георгиевски за промяна на границите и създаване на етнически чисти държави, и по-конкретно за размяна на територии с цел решаване на етническия конфликт между македонци и албанци, е обект на многобройни критики от страна на македонската общественост, както сега, така и в миналото, тъй като осъществяването им неизбежно би довело до нова война и нова кървава баня, отбелязва авторът на статията.

Изданието припомня и друг по-стар случай, от разгара на конфликта през 2001 г., когато Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) предложила на Али Ахмети (лидер на Демократичен съюз за интеграция, който в момента е коалиционен партньор в правителството - бел. ред) Македония да бъде поделена.

"Аз бях единственият, който през 2001 г. разкри съществуването на тайния документ за разделяне на Македония, предложен ми в писмена форма от тогавашния председател на МАНУ Георги Ефремов, който заемаше поста при управлението на Любчо Георгиевски.

Това предложение предвиждаше Липково да бъде присъединено към Косово, Дебър - към Албания, а моето родно място - Заяс, да остане в Македония, за да бъда удовлетворен в качеството си на лидер на Армията за национално освобождение.

Отхвърлих споразумението. Не можех да кажа на хората, които трябваше да бъдат изселени от една територия в друга, да вземат със себе си гробовете на своите предци", цитира вестникът думите на Ахмети.

Георгиевски и Джафери - бивши партньори в управлението, единият начело на македонския политически блок, а другият на албанския, и преди това са лансирали идеята за поделяне на Македония, посочва авторът на статията.

Експремиерът на Македония се обяви за териториални промени и създаване на етнически чисти държави, а Джафери се бореше и за независимост на Косово, която според него е една от основните предпоставки за обединение на всички албанци на Балканите, пише в заключение "Ослободжение".