Противоборството за това да я има ли тази централа или не (дали частично да я има, защо да я няма, кой какво иска, кой на кого плаща и за каква кауза и кой какви сметки си прави без кръчмар) вече две петилетки дава очеваден пример за емоционална политика. В интерес на истината до този момент тази политика не е неизгодна за България, защото тъй или иначе и шестте блока си вървят. Само че взехме да наближаваме първият момент на истината и никак не би било зле да се осъзнаем, че времето на емоциите изтича. И идва времето на истинските аргументи и решения. Т.е. време е да започне да се говори с реални факти и на тяхна база да се води реална политика.
Каква е истината, която ни убягва(ше)?
Истината в случая е много обширно понятие, но поне основните й контури могат да се очертаят, като се игнорират властващите лъжи...
Най-голямата лъжа около АЕЦ "Козлодуй" е, че централата представлява екологичен проблем. Това не е така, но не защото точно нашата централа е безкрайно чиста, а защото по принцип ядрената енергетика е едно от най-чистите производства в света. Това важи и за нас, и за Франция, и за Иран, и дори за Чернобил... Ядрените централи са чисти производства.
Защо този невероятно звучащ факт е факт?
Поради един много прост отговор - количествените натрупвания. Или по-скоро (не)натрупвания.
Ядрената технология базира функционирането си на силно радиоактивни горива. Това в емоционалното съзнание на обществото поражда страх. Той идва от Чернобил, но и по-отдавна, още откакто в главите на хората и на Изток, и на Запад се набиваше колко страшни са ядрените оръжия. Така обществото има страхов комплекс от всичко ядрено и приравнява едното на другото. Но истината е малко по-встрани.
Ядрените горива и отпадъците от тях наистина са силно радиоактивни. Но те са много, много, много малко като количество. Може би на читателите ще им стане интересно да разберат, че радиацията, която се отделя от топлоелектрическите централи (ТЕЦ) у нас, е далеч повече от отделяната от АЕЦ. Причината за това е точно количеството. АЕЦ отделя няколко десетки тона отпадъци годишно. Тецовете отделят стотици хиляди и милиони тонове отпадъци за същия период от време. На единица количество ядрените отпадъци са по-радиоактивни, но като се отчетат и количествените показатели, съотношението се обръща. Просто сгурията, пушеците и всякаквите други боклуци са страшно много като обем. И тук се има предвид точно радиоактивната им съставка, а не общата вреда. Така излиза, че от всяка единица радиация, която ние получаваме от околната среда, много по-голям дял имат тецовете, отколкото АЕЦ.
Ядрените отпадъци освен това имат тази особеност, че могат да се концентрират на едно място. Т.е. те сравнително лесно могат да се съхраняват някъде, защото не са големи като обем. В същото време решение на проблема със сгурията не е намерено. Тя още се трупа някъде си. Така излиза, че когато се повдига въпросът с отпадъците, АЕЦ отново се оказва по-изгодна и с по-малко проблеми.
Самото складиране на отработеното гориво не е източник на опасност за околната среда. Различни незапознати (или добре платени) еколози твърдят, че където и да се складира горивото поради твърде дългия му период на разпад, все в бъдеще има риск то да зарази някоя територия, вода или нещо друго. Но това не е риск, носен от горивото, а от самото наличие на радиоактивни материали на планетата Земя. Уранът, който стои в едно недокосвано находище, също е източник на риск за заразяване на територия. Този риск е от същия характер като при складовете за отпадъци - например земетресения, които разместват пластовете, в тях прониква вода и тя разнася радиоактивността. Дори складовете са по-добре защитени от неоткритите и неразработвани находища. С други думи - рискът от радиоактивно заразяване е първоначален, а не създаден от човека риск. Т.е. ако изкопаем урана, използваме го за енергия и след това го върнем обратно в мината, ние не допринасяме с някаква вреда за природата. Даже й помагаме, защото обикновено "мината" вече е укрепена , за да бъде по-издръжлива на природни бедствия. В същото време отпадъците от ТЕЦ няма къде да се скрият и няма как да се върнат в рудниците - много е скъпо. Отделно при самия добив на въглища например се разрушава околната среда, тъй като най-ефективният метод са т.нар. "открити рудници", където се ликвидира почвата и растителността, а след края на експлоатацията остава "лунен" пейзаж. Който не вярва, да иде в Тракия около тамошните тецове и рудници и да види.
Ако изобщо е възможно екологичната тематика да се свърже с АЕЦ, тя се свързва точно в обратната посока - опазването на околната среда, а не замърсяването. Самата ядрена технология през последните десетилетия е един от факторите за намаляване на замърсяването, защото замества нефта и въглищата. Ако цялата електроенергия на света се добиваше от този тип горива, сега Земята щеше да е много по-мръсно място. Особено пък Европа. Т.е. да се подхожда към АЕЦ "Козлодуй" с екологични аргументи за закриването й е несериозно.
Основният проблем, който съществува при АЕЦ и може да има екологични последствия, са т.нар. "крупни промишлени аварии". Точно такъв беше случаят с Чернобил. Рискът от подобни катастрофи стои в основата на неописуеми мерки за сигурност, които представляват всъщност една от най-солените инвестиции при АЕЦ. Като резултат те са едни от най-сигурните предприятия в света. Наличието на някакъв вроден страх около тях е от типа на страха от летенето със самолет - всички се страхуваме поне малко, но статистиката показва, че е по-голяма вероятността да загинеш в катастрофа с кола, отколкото в самолет.
Ударът, който нанесе Чернобил на цялата световна ядрена индустрия, беше огромен, защото въпреки всички мерки за безопасност, катастрофата все пак стана. Тази авария допълни и без това вродения страх от всичко ядрено, породен основно от атомните бомби. Това е истински факт, пред който не можем да си затваряме очите, както не трябва да ги затваряме и пред измислените екоаргументи. Българските ядрени специалисти трябва да престанат да повтарят все едни и същи фрази, че АЕЦ "Козлодуй" била напълно и изключително безопасна и нямало никакъв риск. Риск има, но той е приемлив и трябва да се поеме, защото това е от полза за прогреса на обществото. Това трябва да се каже, а не да се изтъква как нямало никаква опасност. Защото каже ли се такова нещо, хората веднага си спомнят Чернобил. И това подбива вярата им и в останалите аргументи. Рискът трябва да се поеме - както са го поели немци, французи, американци, руснаци и както иска да го поеме почти всяка държава по света, стига да й се отвори възможност да има ядрена централа. Обществото има нужда от ясни обяснения, а не от усуквания. Ако цялостната ти теза е правилна и усучеш за нещо малко, ти обезценяваш всичко. Особено ако "малкото" е свързано с безопасност.
Разбира се, паралелно с признаването на риска не трябва да се пропуска да се отбележи и това, което се прави, за да се избегне той. Трябва да се посочи и истината за отделните видове риск. Защото от реактор до реактор разликата е от земята до небето.
След Чернобил ядрената безопасност по света мина на съвсем ново равнище. Паническият страх на обществото можеше да бъде париран само с изключително ясни и недвусмислени мерки. Взеха ги на Запад, взехме ги и ние. Специално в България заради колосалния натиск с икономически съображения срещу "Козлодуй" тези мерки минаха отвъд всякакви граници. Резултатът е, че сега това е една от най-най-най-сигурните АЕЦ в света. Т.е. като се говори за поемане на неизбежен риск, трябва да се посочи, че рискът, който идва от "Козлодуй", е много по-малък от риска примерно от румънската централа "Черна вода" или от някоя от западноевропейските централи. С други думи - вероятността българите да пострадат от някаква радиация е по-висока, ако авария стане в Германия и тя дойде тук след всичките си разсейки по пътя, отколкото ако стане у нас. Следователно неизбежният риск е от типа на приемливия, защото ние вече сме приели чужд риск, от който нямаме никаква полза.
Извън инвестициите в нови технологии за безопасност, в интерес на истината трябва да се посочи, че дори и без нищо да се прави, рискът при "Козлодуй" е от много по-различно естество от риска при Чернобил. Става дума за съвсем различни типове реактори. Един козлодуйски блок от типа ВВЕР 440 дори и насила да го караме, не може да предизвика такава катастрофа като чернобилската. Просто това е съвсем друго устройство, работи по друг начин и върши друга работа. Общото е единствено, че и двете се наричат "ядрени реактори". Но разликата е като между "БМВ лимузина" и "Фолксваген костенурка". И двете са немски коли.
За да не се правят спекулации, трябва да се посочи, че ВВЕР 440 представлява един котел, пълен с вода. Водата при това е обикновена, а не "тежка", каквато се ползва в някои други реактори като румънските. Ядреното гориво се намира в центъра и служи за подгряване на тази течност. Излъчваните от него частици се сблъскват с атомите на водата, придават им допълнителна енергия и тя се подгрява. Загрята до висока температура, тази вода се изкарва от реактора и отива на друго място, където отдава топлината си на друга вода. Това се прави, защото първата вода съдържа радиация. Топлообменникът е напълно изолиран и радиация не може да изтече. Втората вода се превръща в пара, защото мястото, където се намираq е с по-ниско налягане. Тази пара отива в турбините и ги върти. Оттам идва токът. Това е знаменитата ядрена технология.
Нещо подобно на ядрена авария може да се случи, ако изтече вода от тази, която е близо до горивото. Но вероятността един котел да се пръсне е не по-голяма, отколкото в ТЕЦ. Това е елементарен проблем на безопасността, който е изпитан и усъвършенстван вече векове - откакто съществува парната машина. Разликата е, че тук топлината идва не от въглищата, а от урана. Дори и да се пръсне котелът обаче (или да пробие, защото "пръскането" само звучи атрактивно, но реално е почти неосъществимо), количеството радиация, което ще изтече, няма да е като това в Чернобил. Тук ще изтече само заразена вода. В Чернобил имаше изхвърляне на ядрени отпадъци в атмосферата. Тамошният реактор е толкова различен и толкова по-сложен, че не мога да го опиша. Това нашето не е никакъв реактор даже. То си е едно устройство за добиване на ток. Нашите реактори ВВЕР 440 имат и фундаменталната разлика с Чернобил, че при настъпване на аварийни обстоятелства се самоохлаждат. Т.е. ако се оставят без надзор при критични обстоятелства, те се самоугасяват, а не се изпичат. В Чернобил е обратното. И това е една от причините за трагедията.
Очевидно, добре е да се прави разлика между степените на риск - нещо, което емоциите не са склонни да правят. При анализирането на всякакви възможни аварии винаги се анализират и последствията от тях. Какво ще стане, ако все пак нещо се случи? При "Козлодуй" евентуалните последствия са от много по-слабо естество, отколкото при "Чернобил" и някои други централи.
Основната слабост на безопасността в първите четири реактора е липсата на т.нар. "втора защитна обвивка". Това са популярните бетонни черупки около тях, чиято цел е при авария да локализират изтичането на радиация. Т.е. тя да не изтече навън. При нас блокове V и VI имат подобни защити. Но по-старите нямат. Това е истина, пред която не можем да си затваряме очите. И също така е истина, че съвсем същите реактори във Финландия са признати за най-безопасните в света именно благодарение на бетона. Това е единствената разлика.
Пред България, разбира се, стои теоретичната възможност да започне да строи черупки. Проблемът е, че това ще струва страшно скъпо, защото самата инфраструктура там не ги предвижда. Ще е необходима много мащабна реконструкция, която е оправдана само ако реакторите се ползват и извън първоначалния им срок. Т.е. ако той бъде удължен. Това, между другото е световна тенденция, защото се оказва, че досегашните критерии умишлено, от съображения за свръхбезопасност, са били завишени. Но доста страни вече взеха решения за удължаване на експлоатационния срок. При наличния натиск България трудно може да вземе такова решение. Следователно не й е изгодно да строи черупки. И следователно си остава проблемът с липсата на тази защита.
Също в интерес на истината трябва да се отбележи, че след 11 септември, точно тази защита става вече ключова. Нашите блокове от I до IV са изключително уязвими откъм терористични атаки. Ако самолет се забие в залата, има риск наистина да ги пробие. При блокове V и VI това не е така, защото техните черупки са проектирани да издържат включително и на пряко "попадение" на пътнически самолет. Но ВВЕР 440 нямат защита.
От друга страна, състоянието на нашите военновъздушни сили е такова, че те не могат да гарантират, че отвлечен самолет няма да удари "Козлодуй". Самата централа се намира на границата с Румъния и така излиза, че половината от полето за "атака" трябва да се охранява от друг. Т.е. и румънски отвлечен самолет може да се ползва срещу нас. Самият регион на Балканите е доста гъсто населен и през него минават доста въздушни пътища, така че времето от засичането на отвлечен самолет до удара по "Козлодуй" е доста малко. Не е ясно дали ВВС изобщо ще имат време за реакция. Възможно е, разбира се, да се поставят зенитни ракети, но те не решават проблема с румънското въздушно пространство, в посока на което нямаме право да стреляме.
Малките блокове на АЕЦ са уязвими и откъм удари с балистични ракети. Ако албанците например успеят да се снабдят с такова оръжие и ако то попадне в ръцете на техните приятели от "Ал Кайда", нашата АЕЦ е идеалната мишена. Без много бетон около себе си реакторите са застрашени.
Развитието на тероризма в света не може да бъде пренебрегвано при вземането на решения около "Козлодуй". Независимо че атаките срещу централата датират отдавна преди 11 септември и Осама не е бил аргумент на конкурентите ни. Разбира се, при този фактор трябва да се прилагат единни стандарти. Защото в България има и други и много по-слабо защитени обекти от тероризъм - "Нефтохим", язовир "Искър" и пр. В съседните ни държави има аналогични източници на подобен риск. Т.е. тероризмът е фактор, утежняващ положението на всички, а не само на АЕЦ. И ако нашата е застрашена, застрашени са и химкомбинатът в Гюргево, и немските АЕЦ. Отделно и не се знае какво ново могат да измислят терористите и самолетите в един момент да се окажат най-малката заплаха. Т.е. ако светът, Европа, Франция и Германия приемат риска от тероризъм и запазят централите си и другите опасни производства, значи и ние можем.
И най-сетне, в цялата реторика около "Козлодуй" най-много емоции пораждат икономическите аспекти. Какво ли не се изприказва - искали да ни вземат пазарите, да внасяме ток от Румъния, да унищожат единственото ни конкурентоспособно производство и пр. Когато се говори за подобни въпроси, трябва да се гледат повече конкретните факти, а не общите приказки.
Логичният въпрос е: Колко точно ще изгубим при спирането на реакторите? Колко като пари - това е най-важното. Това трябва да се сметне и да се излезе с аргументи - пред нацията и пред ЕС. Защото едно са общите приказки за колосалните загуби и друго ще е, ако се окаже, че става дума за няколко десетки милиона долара печалба на година. Печалбата трябва да се гледа, а не оборотът, защото тук има и разходи. Ако това е сумата (а аз съм склонен да мисля, че е това), тогава ако ЕС се съгласи да помогне с повече, няма лошо да спрем няколко блока. В крайна сметка всичко е пари, нали така. Нека се каже колко печели България от износ на ток за Турция... Не претендирам за точни резултати, но доколкото разбирам от физика, сметката за един блок е следната:
Мощност 440 MW, умножена по 1000, дава 440000 KW. Те, умножени по 365 дни в годината и по 24 часа, дават 3 854 400 000 киловатчаса електроенергия. При цена от 3,5 цента на киловатчас (на Турция вероятно продаваме и по-евтино), се получава сумата 134 904 000 долара, или да го закръглим на 135 млн. долара годишно. Това е оборот, а не печалба. От четирите блока излизат 540 млн. долара оборот годишно в случай на непрекъсната работа, никакви ремонти, презареждания и пр.
Ето това е сметката. Тя трябва да се представи на ЕС и да се говори. Ако съюзът даде по 200 млн. долара на година за времето до края на експлоатационния срок, България ще е "на далавера". Защо никой политик не извади реалните цифри и не каже за какво се бори? Защо никой не иде да се спазари за тия пари, които не са кой знае колко много за ЕС, и не се върне като победител тук? Това е днешната политика. Ако тя е успешна, с парите можем да си достроим "Белене" и проблемът да изчезне. Ако не е успешна, а е емоционална - хем ще закриваме, хем няма да има пари.
Доста спекулации се въртят и около това, че сме щели да внасяме ток от Румъния. Ей Богу, аз се моля да започнем да го правим. Защото ако това стане, значи икономиката на България дотолкова се е съживила и процъфтява, че на никой няма да му "дреме" за АЕЦ. Нашата страна в момента има огромен резерв от неизползвани мощности. Когато се кефим, че изнасяме ток за Турция, нека не се кефим прекалено, защото това значи, че не изнасяме друго - друга готова продукция с повече добавена стойност. Изнасяме нещо като сурова продукция.
Икономиката на държавата в момента е толкова свита, че няма нужда от енергия. Дори и да закрием блокове от I до IV, пак ще има излишъци. И докато ги запълним и стигнем до внос от Влашко, ще сме забогатели вече доста спрямо сега. Отделно и за да ги запълним, ние трябва на първо време да намалим потреблението. Парадоксално звучи, но е факт - за да живне стопанството, то трябва да намали енергоемкостта си. Иначе стоките стават много скъпи и нямат пазар. Без пазар няма съживяване. Ако се намали енергоемкостта, това значи по-малко разходи на ток и по-голям резерв. България трудно ще изпадне дотам, че скоро да внася отнякъде.
Преувеличени са и опасенията от загубата на пазари. Румъния все още няма възможност да заеме нашите пазари. Тя ще има в бъдеще, когато завършат нейните строежи. Но тези строежи не са нещо друго, а инвестиции, които ние също сме свободни да привличаме. Защо французи да не дойдат да построят АЕЦ и у нас? Ние сме по-близо до Турция. И до Гърция и до Югославия. Защото не създаваме условия за инвестиции. Това е причината. Ако ги създадем, проблемът ще отпадне. Или ако сами си развиваме със собствени инвестиции своята енергетика - все още имаме доста време, преди румънската заплаха да се реализира. А защо да не потърсим капитали и от Изток - Русия също търси пазари и е много добре в атомната енергетика. Дори и в момента едни от най-големите вложения изобщо в икономиката ни са точно руски! А и нали руско гориво ще се купува, за да продаваме ток на Турция. Ето това е политика, а не реторика.
По въпроса на пазарите трябва да се отбележи и още нещо - Франция си има конкуренти. Американците, които взеха "Марица-Изток", за да копаят наши въглища, да произвеждат ток и да го продават на Турция, всъщност работят срещу френската ядрена хегемония. Правят го. Това е все пак някакво доказателство, че и ние не сме останали съвсем без инвестиции. И независимо от факта, че става дума за по-остаряла технология, тя си е пак енергийна и определено работи срещу други енергийни технологии.
При оценката на АЕЦ в светлината на цялостната енергийна стратегия трябва да се отчитат и известни други цени на алтернативните източници. Квотите за отделяне на замърсяващи газове и вещества в атмосферата вече се плащат. Ако не си изпълниш своята квота, можеш да я продадеш и да вземеш пари. Затова АЕЦ определено помага. При ТЕЦ евентуално ще трябва да се купуват квоти. Това определено е фактор на конкурентоспособността за съответната икономика.
А иначе и България, и нейния конкурент Румъния, както и изобщо регионът като цяло в момента са в начален етап на електростратегиите си. И е твърде рано да се каже кой ще надделее. Място за драматизъм на икономическа основа няма. Но може да се появи, ако продължим да я караме само на емоции. Засега характерно за всички балканци е, че си правят сметки "без кръчмар". Съвсем определено северните ни съседи са по-напред от нас в това отношение, защото си въобразяват, че през 2007-2008 г. ще могат да ни продават ток.
От нашата "камбанария" всички разправии около АЕЦ "Козлодуй" трябва да се разглеждат в светлината на цялостното ни енергийно развитие. По никакъв друг начин - и без излишно наблягане на отделни детайли. Общите аргументи съвсем определено клонят повече към съществуването на ядрена енергетика. Но този въпрос не е и поставян - никой не е казал да затваряме "Козлодуй" напълно. Блокове V и VI държат над 50% от мощността. А съдбата на III и IV изобщо още не е предрешена. Въпросът до голяма степен е на пазарлък и като такъв той не изключва да пожертваш нещо в името на друго. Може за България да е добре, ако си закрие АЕЦ-а или част от нея, но да влезе в ЕС и да получи (ако все още дават) солидни помощи от структурните фондове. Няма значение откъде ще идва токът. Лошото е, когато закриваш всичко наред, без да обясняваш и без да получаваш нищо. Или ако получаваш - хората да не го знаят. Но за подобно решение никой отвън не ти е виновен толкова, колкото си си виновен сам за себе си. Основната вреда в цялата "патаклама" около ядрената ни централа си я нанесохме ние сами.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!