Чехкинята Йохана Фантова, по-млада с 22 години от гениалния физик, се грижела за Айнщайн в залеза на живота му. Тя била негова прислужница, приятелка и довереница, пише "Новинар", позовавайки се на публикацията в британския вестник. На нея се падала и най-тежката част от домакинството - да подстригва немирната, неподлежащата на никакъв научен порядък коса на автора на Теорията на относителността.
За отношенията им свидетелства дневник от 62 страници, който описва периода от октомври 1953 до април 1955 г.
Фантова умира на 80-годишна възраст през 1981 г. Опитите й да намери издател на дневника удрят на камък и той остава скрит сред личните й книжа до февруари т.г.
В него Фантова разказва, че Айнщайн не е бил погълнат от абстрактни размишления, а се интересувал живо от злободневните събития. Ученият не харесвал кандидата за президент от Демократическата партия Едлай Стивънсън и защитавал бащата на американската атомна бомба Робърт Оренхаймер от нападките на сенатора Джоузеф Макарти, който тогава бил шеф на комисията за антиамериканска дейност.
"Политическите преследвания над неговите колеги му носеха покруса. Той се чувстваше в известна степен отговорен за създаването на атомната бомба. Тази отговорност го смазваше," пише Фантова в дневника си.
Айнщайн често се правел на болен, за да не приема досадни посетители в къщата си в Ню Джърси. С пощата било по-трудно. "Пишат ми всички луди по света", оплаквал се физикът, но отговарял на всички писма.
Без Фантова светът никога нямаше да узнае за папагала Бибо, който Айнщайн получава като подарък за рождения си ден от един медицински институт. Когато веднъж папагалът бил налегнат от депресия, ученият се опитвал да го развесели, разказвайки му мръсни вицове. Пернатото се оправило, но прихванало инфекция и за награда заразило и лечителя си Айнщайн.
Голяма част от дневника е посветена на оплакванията на гения, който не можел да се примири със старостта. Но в него има и няколко твърде неприлични стихотворения и каламбури. Айнщайн ги писал, за да разтушава Фантова, когато двамата били разделени.
В дневника фигурират и доста по-тъжни писания. На 10 април 1955 г., осем дни преди смъртта си, Айнщайн цял ден се опитвал да съчини радиограма до израелския народ, но не успял. Той се тревожел и за своята репутация в научните среди, които преди смъртта му загубили интерес към Теорията на относителността.
"Физиците казват, че съм математик, а математиците - че съм физик, споделил той с Фантова. - В пълна изолация съм и макар да съм световноизвестен, онези, които наистина ме познават, са съвсем малко."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!