Станишев: Подкрепата към медиците ще продължи

П ремиерът Сергей Станишев каза, че опрощаването на либийския дълг към България е една от възможните форми за българския принос към международния фонд "Бенгази".

На съвместна пресконференция с вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин двамата очертаха стратегията за разрешаването на случая с българските медици, които вчера се завърнаха от Либия.

Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена,

една кауза, каквато беше каузата за освобождаването на българските медици, изискваше сериозни ангажименти от българската държава, заяви Сергей Станишев и допълни, че ангажиментите ще продължат и занапред.

Ще намерим подходящата форма за участие на България в международния фонд "Бенгази", защото този случай има две страни - драмата и страданието на несправедливо обвинените български медици и драмата и страданието на заразените деца, на техните близки, които България никога не е подценявала, заяви Станишев.

Това е хуманитарен акт, а не откуп, подчерта Станишев. И отбеляза, че въпросът за либийския дълг към България и евентуалното му опрощаване е едно от реалните и възможни форми за българския принос към международния фонд.

Премиерът изрази надежда, че

подкрепата към медиците ще продължи и в тяхното възстановяване

и в реинтеграцията им в нормалния живот.

Българската държава ще направи всичко необходимо, съобразно законовите рамки, както към всеки български гражданин, нуждаещ се от подкрепа, за да гарантираме тяхното лечение, възстановяване и връщане към нормален живот, намиране на работа и решаване на конкретни техни проблеми в рамките на нашите възможности. Не можем да делим българските граждани на различни категории, каза Сергей Станишев.

Министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите обсъждат конкретните възможни законови мерки и те ще бъдат разгледани утре на заседание на Министерския съвет. Премиерът увери медиците и семействата им, че няма да бъдат изоставени и забравени.

Не бива да забравяме никога, че все пак в България, наред с всичко останало, има още много хора, които живеят много трудно и също имат огромни проблеми, допълни Станишев.

И сега стотици българи работят като специалисти в Либия.

През декември се планира среща на най- високо ниво между ЕС и Африка в Лисабон и България ще участва в този формат, а отношенията с Либия ще бъдат част от тази среща, посочи премиерът.

Вицепремиерът Ивайло Калфин каза, чевчера до последния момент преди освобождаване на медиците не е имало пълна увереност, че няма да се появи нова пречка за окончателното решаване на въпроса.

Калфин подчерта ангажимента на президента Георги Първанов и неговата визита в Либия през май 2005 г., която по думите му отключи отношенията на това високо равнище. За първи път той отиде и се видя и със семействата на заразените деца.

По думите на Калфин междувременно президентът

Първанов е имал още един или два разговора с Кадафи,

които не са добили публичност, но са били в много решителни моменти и заедно с посещението са дали общата рамка на възможността за двустранен диалог.

Ивайло Калфин подчерта значението на включването на Либия в създадения многостранен формат в края на 2005 година. Бяхме подготвили вариант за ое посещение в Либия единствено при най-лошото развитие на ситуацията - окончателно потвърждаване на смъртните присъди, за да търсим с това посещение ангажимент те да не се изпълнят, каза министърът.

Част от стратегията е била и активната международна подкрепа, за което е търсена работа с общественото мнение в европейските държави, неправителствените организации, медиите, сенатори в Конгреса на САЩ, разговорите с професорите Колици и Монтание, публикациите в сп. "Нейчър".

Първата рамка на споразумение с либийската страна са предложили британските партньори през 2005 г., включваща решение за завръщане на сестрите в България без признаване на вина и при хуманитарен ангажимент към семействата в Либия.

Първоначалният план е бил значително развит впоследствие. Компенсациите за заразените деца са били включени допълнително от либийска страна, Калфин ги определи като

един от най-трудните въпроси за решаване,

защото България и европейските партньори не могат да се ангажират с изплащане на компенсации, което би означавало косвено признаване на вина.

Калфин подчерта и много важната роля на САЩ, поставили въпроса за сестрите като приоритетен в отношенията между тях и Либия.

От либийска страна през 2006 г. е имало значително ускоряване на съдебните процедури. Потвърдените на 19 декември смъртни присъди той обясни с непостигнатото споразумение върху пакета, уговорен с Либия, като отбеляза и твърдата реакция срещу присъдите.

През януари т.г. Либия е отказала да изпрати представител на срещата на многостранния формат в София, през март и април България е инициирала няколко срещи между зам.-министъра на външните работни Феим Чаушев с либийския му колега, за да бъде
възстановен диалогът.

Големият пробив

беше направен през изминалите 6 месеца с посещенията на европейски политици, срещи за договаряне на пакета, за да се стигне до решението на ВСС за замяна на смъртните присъди, посочи Калфин.

През последната седмица е имало необходимост от допълнителен натиск, защото е имало опасност да се изгуби инерция в нови договорки и обсъждане на различни варианти. Тук беше решаваща намесата на Франция, посещенията на Сесилия Саркози и изключително активната роля на комисаря Бенита Фереро-Валднер и португалското председателство
на ЕС.

В отговор на въпрос Калфин описа част от събитията от последната нощ преди освобождаването на медиците.

Сесилия Саркози е казала, че в 2 часа ще се качи на самолета и ще отпътува и действително е била на борда в този час. Д-р Здравко Георгиев е бил в британското посолство с изключен телефон, където е очаквал развръзката.

До последния момент е имало разговори и вътрешни консултации с Кадафи.

Палестинският и португалският посланик са били при д-р Ашраф, за да го попитат къде иска да отиде - в Палестина или в Европа. Рискове от забавяне е имало до последния момент.

Калфин не коментира намесата на емира на Катар за разрешаване на случая, но посочи, че тя е била важна за усилията да се убеди либийската държава, че предлаганото решение е добро за всички.