Необикновените банки

П ървата ислямска банка е отворила врати не някъде край Персийския залив, а в Обединеното кралство.

Още по-интересното е, че ислямът забранява лихварството.

В страна, където тегленето на заем в големи размери за закупуването на жилище е задължителен момент за всеки, британските мюсюлмани се оказваха изправени пред дилемата - да потъпчат религиозните си принципи или да оставят всякаква надежда да живеят под собствен покрив.

Шериатът забранява лихварството обаче дава възможност строгите религиозни правила да бъдат заобикаляни благодарение на два метода - мухабаха и иджаха.

Първият представлява финансиране на покупка с разсрочено плащане. На практика, финансовата институция или банката купува желания от собственика имот и веднага му го продава, но на по-висока цена. Излиза, че не се плащат лихви в най-тесния смисъл, тъй като за срок от 15 години например се разсрочва купуването, а не изплащането.

При иджаха отново банката е тази, която купува имота и държи собствеността. Услугите, които ислямската банка предлага на клиентите си са същите, каквито предлагат и останалите банки - текуща сметка, спестовна сметка, кредитна карта... Всички операции отговарят на шериата и се наблюдават от контролен орган. Спестовната сметка например не носи лихви, но банката инвестира от ваше име и споделя с вас плодовете на инвестицията.

Опазването на околната среда може да носи печалба - това поне е идеята, която стои зад създаването на германската "Умвелтбанк"

- екологична банка специализирана в отпускането на заеми и инвестиции свързани с околната среда.

Седем години след създаването й банката, чийто акции се котират на борсата, показва чудесни резултати. Централата на банката са намира в сърцето на стария Нюрнберг и представлява чудесна сграда в стил Ар нуво, ремонтирана с изцяло екологични материали.

На покрива на сградата се виждат слънчеви пана, служителите ходят на работа на с градския транспорт, а служебните автомобили на банката са електрически. В офисите мебелите са от дърво, а дори и кафето от машините е произведено в био-стопанства.

Екологичната банка държи много на репутацията си на необикновена банка в служба на околната среда. При отпускането на кредити се следват изключително строги критерий, а клиентите, които влагат парите си в банката са сигурни, че средствата им ще бъдат използвани единствено за екологични проекти.

Кило Либуда е говорител на "Умвелтбанк":

"Екологичната банка преди всичко финансира проекти в защита на околната среда. Екологичните и етични критерии, необходими за отпускането на кредит при нас, са много строго спазвани. Например, ако някой иска да си построи къща, опазвайки околната среда, или да развива алтернативна енергия като слънчевите батерии. Нашите клиенти, които ни поверяват парите си, са сигурни, че капиталите им ще послужат единствено за екопроекти."

В момента "Умвелтбанк" има над 40 000 клиенти и 10 % годишен ръст, а основният й девиз е "екологията е рентабилна".

Във Франция има около 5 милиона души, на които се отказва достъп до банките.

Това са хора, на които се отказват не само заеми, но и въобще отваряне на сметки и издаване на банкова карта. За всички тези хора преди седем години в Бордо отвори врати Социалната каса за местно развитие.

Тиери Пекс е работил 25 години в традиционно познатия тип банка преди да избере тази коренно различна работа с коренно различни клиенти:

"Това са най-общо хора, които са имали сериозен проблем в живота, някакъв сериозен инцидент като например уволнение, развод, смърт на близък. Тези хора са се оказали на улицата, те не се намират в крайна бедност, но нямат достъп до банкови заеми и просто нямат своето икономическо място в обществото."

Тиери Пекс допълва, че в голямата част това са хора, които получават минимален социален доход, безработни, чийто срок за получаване на помощи изтича, хора, които са осъдени да създадат свое предприятие, за да си създадат работно място.

Насърчителна, банката с това име не говори много на обикновените клиенти. Тя няма и клонове в страната.

В банковия свят я възприемат нито като рак, нито като риба, защото по регламент е търговска, а всъщност не е такава.

Банката е създадена през 1996 година с приемане на специален закон и е кръстена Държавна банка за инвестиции и развитие. Всъщност тогава реално не е създадена. Едва през 1999 година Насърчителната банка е учредена като държавна институция със специалната цел да предоставя финансиране на българските малки и средни предприятия и да подкрепя българския експорт.

Мажоритарният акционер на банката е Министерството на финансите.

Банката трябва да подкрепя стабилния икономически растеж на страната като осигурява финансова подкрепа за ефективни проекти, особено в сферата на околната среда. Тя е партньор на Европейския инвестиционен фонд.

Донякъде банката прилича на германската държавна банка, създадена непосредствено след Втората световна война с цел възстановяване на икономиката. Германският опит е взет донякъде, но е пречупен през специфичните български условия.

Предвид на това, че България е малка страна и не може да си позволи отделни специализирани банки, Насърчителна банка съвместява в едно инвестиционна и ексимбанка, т.е. банка, която подпомага и износа на страната. Клиентите на банката са малките и средни предприятия.

Това на практика означава според различни източници 200 000 или 300 000 предприятия. Амбиция на специфичната банка е постепенно не пряко да се кредитират предприятията, а банката да дава заеми на търговските банки, които да кредитират с тях клиентите си.

За целта обаче българското законодателство трябва да реши още въпроси. Един от основните въпроси е как да бъде регламентирано взаимодействието между специалната държавна Насърчителна банка и централната банка - БНБ - по отношение на търговските.

В момента Насърчителна банка действа като търговска, а е и държавна.

БНБ няма право да й предоставя информация. Заради заложеното правно противоречие Насърчителна трябва да дублира онова, което държавата е направила чрез централната си банка.