Александър Андреев: Пари, политика и биороботи

О лимпиадата в Китай се оказа дори по-потискаща, отколкото бях очаквал.

Организаторите я проведоха с генералщабно усърдие, а военната дисциплина, изпъчените гръдни кошове, фойерверките, маршовите стъпки и стотиците хиляди въоръжени с огнестрелно оръжие китайци, които бдяха над мира във връзка с игрите, събудиха верижни асоциации главно със сталинизма и хитлеризма, с военните паради или маневри, с надпреварата във въоръжаването и борбата срещу тероризма, но не и с пропагандираното мирно съревнование между атлети.

Ефирното, снежнобяло, искрящо усещане, което обикновено (всъщност пожелателно) пулсира като нежно облаче над олимпийските игри, този път съвсем откровено отстъпи мястото си на оловен похлупак, затиснал не само китайските медии, интернета, пресцентровете, олимпийските селца и плахите опити за протест по площадите, но и стотици милиони наивни телезрители по цял свят, очакващи свежа промивка на погледа и задъхана възбуда за психиката си.

Нищо такова, драги телевизионни зрители. Както ви предупреждавахме овреме, тези игри (повече от всички предишни) бяха положени в краката на два тотема: парите и политиката.

Западният свят се понамръщи на Китай заради липсата на демокрация и медийна свобода, но това беше горе долу всичко. Китайските управници пък продадоха олимпиадата на своята вътрешна публика като огромен политически успех, а на външната - като доказателство за модерността си.

Сякаш супермодерните стадиони и съоръжения могат да подменят архаичните възгледи и изпразнената от съдържание комунистическа фразеология.

Полицейските репресии в периферията на олимпиадата, принудителните изселвания, екологическите престъпления - всичко това беше заметено под червения килим, по който дефилираха политическите лидери и концерните спонсори.

Така де, защо да си разваляме приказката с Китай, който е не само огромен пазар и гигантски конвейер за евтини стоки, но и постоянен член на Съвета за сигурност?

Колкото до извънземните постижения на биологични роботи като Фелпс и Болт - те са поредните печални рекорди в убийствената надпревара за душата на разглезения и все по-разсеян потребител.

Фелпс и Болт изпълняват просто службата на малки болтчета в машината за производство на емоции и продажба на пуканки от всякакъв вид. Такива болтчета са и олимпийските легенди на България от близкото минало като Йорданка Донкова или Стефка Костадинова, чиито все още валидни световни рекорди вече блестят с доста съмнително сияние на фона на лавината от допинг скандали през последните години.

А какво прави в цялата тази атмосфера, натегнала от меркантилност и лицемерие, основният пазител на свещения олимпийски граал - Международният олимпийски комитет? (А: тревожи се. Б: взима мерки. В: нищо.) Познахте, верният отговор е В. МОК се ослушва като дете, направило голяма беля, но в същото време радостно опипва с ръчичка звънливите монети в джобчето си.

И вие сте възмутени, така ли? Ами щом е така, на следващата олимпиада (световно по футбол, европейско по не знам си какво) просто не включвайте телевизора. Ако го правите достатъчно често и последователно, машината в един момент жално ще проскърца и ще се разпадне на винтчета и болтчета.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат