Изолация или интеграция за имигрантите

В западните общества, където нуждата от работна ръка сред имигрантите е голяма, е трудно да се намери баланс между интеграцията или дори асимилацията им, и уважението към тяхната култура.

Един от примерите за това колко е деликатна тази област, дойде през февруари от Турция, където премиерът Реджеп Таип Ердоган сравни културната асимилация на турците в Германия с "престъпление срещу човечеството".

Дебатите се насочиха върху владеенето на немски език и възможността за създаване на турски училища в страна, където част от общественото мнение се опасява от изплуването на паралелно общество.

Трябва обаче да се припомни, че в Германия вече има пет турски училища. Едно от тях се намира в квартала Буххайм, северната част на Кьолн, и се казва "Диалог". Децата, които се учат в това училище са 39, преподавателите са 7, от които едната е туркиня.

И за да оправдае името си "Диалог" училището не е турско в тесния смисъл на думата. Вярно е, че се преподава турски език, но официалният език си остава немският. Саид Ахмед Токмак е директор на "Диалог".

Той споделя:

"Мисля, че е много важно да владееш майчиния си език и това важи не само за децата от турски произход, но и за другите националности. Научно е доказано, че децата, които говорят правилно майчиния си език имат след това добра основа за учене на други езици.

Не мисля обаче, че имаме нужда от турски училища в тесния смисъл на думата. Мисля, че има нужда от германски училища с по-голямо разнообразие от чужди езици. Да кажем, че имаме нужда от турски училища би било грешка."

Една от основните задачи пред това училище е да се бори срещу дискриминацията на учениците от турски произход. Статистиката сочи, че 40% от германците имат успешно положена матура, то при учениците от турски произход този процент е едва 10.

Холандия се оказва като заложник между две крайности. От едната страна е лидер от популистката десница, който иска да забрани Корана и който от четири месеца насам обещава да покаже филм, изобличаващ мюсюлманския свят.

От другата страна, изискванията на фундаменталистите се увеличават заради толерантността на холандското общество. Не е изключено лявоцентристкото правителство в Холандия да падне заради филм, който никой не е видял.

Популярността на премиера Ян Петер Балкененде не спира да пада в проучванията, тъй като той поиска от Герд Вилдерс да не показва филма срещу Корана. Така холандците обвиняват правителството, че е капитулирало пред исляма.

Това впечатление се затвърждава и от няколко други актуални дебати. Един от тях се отнася до държавни служители мюсюлмани, които отказват да се ръкуват с жени. Холандците се недоволни, че зачестяват примерите за хора на отговорни постове, които са готови да отстъпят пред ортодоксалния ислям.

В последните години етническият състав на България започна да става все по-пъстър. Като страна на кръстопът страната ни привлича различни групи хора по пътя им към Западна Европа.

Някои от тях се установяват в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, където има възможности за бизнес. Имигрантите у нас се занимават основно с търговия или работят в обслужващата сфера.

Именно работата е основният им мотив да останат в България. Поради тази причина националната статистика отчита по-високо ниво на заетост при имигрантите от средното за страната, сочи изследване на "Галъп интернешънъл".

Около половината от имигрантите не знаят български, когато за първи път пристигат в страната. Езикът си остава проблем за 65,5%, основно за бежанците, макар че на тях единствено им осигуряват курсове по български език.

Научаването на езика е резултат от реалната им социализация. В обслужващата сфера, в която работят повечето имигранти - китайци, араби, осъществяват ежедневна комуникация и според специалистите това е добра основа за тяхната интеграция.

Когато имат нужда от помощ или съвет, имигрантите могат да разчитат на своите имигрантски организации, но те нямат постоянно седалище, защото наемането на офис е скъпоструващо.

Като резултат от липса на цялостна имигрантска политика остава нерешен въпросът с училищното образование на децата на имигрантите. Повечето не посещават масовите български училища.

Единственото българско училище, което предлага разнообразно езиково обучение и мултикултурна учебна програма, е 18-то СОУ в София. Затова имигрантите предпочитат да запишат децата си, колкото и да им струва това, в частни училища - иранско, ливанско, палестинско, сирийско.

Посещаването на частно училище води обаче до затваряне на децата в рамките на тяхната общност, а по-късно те не могат да продължат образованието си в българските университети.

Въпросът за интеграцията на имигрантите предстои да стане много важен, защото бизнесът в България все повече се нуждае от изменения в закона за насърчаване на заетостта и апелира за привличане на работна сила от страни извън ЕС.

Очакват се и решенията по миграционната политика на две комисии - на ниво зам.-министри и на равнище експерти.