И Източна Европа се отваря за работна ръка от България

Около 220 хиляди българи работят легално на територията на Европейския съюз по данни на Европейската комисия.

Около 30 хил. от тях са сезонни работници в Германия и Испания. Новите страни-членки на ЕС, като Литва, Латвия, Естония, Полша и Словакия активно отварят пазара си за работна ръка от България.

В края на миналия месец Европейската мрежа за трудова мобилност EURES организира у нас информационни дни с представители на службите по заетостта на тези страни, които да популяризират възможностите за работа там.

Ако доскоро за Европа заминаваха основно работници в консервната промишленост, берачи на плодове и зеленчуци, чистачи и шофьори, сега се търсят с инженери, техници и дори архитекти и счетоводители.

Европейският пазар на труда включва общо 327 млн. работещи. На този фон 20-те милиона чужденци не изглеждат значително число. Още повече че 40% от тях са граждани на ЕС, но не работят в родината си.

В същото време на територията на Евросъюза престояват незаети 4 млн. свободни работни места, а средната безработица е 8%, тоест по-висока, отколкото в момента в България. Сред младите европейци тя е още по-голяма - 17 на сто.

Няколко месеца след присъединяването на България т.нар. инвазия на българите към Евросъюза вече не изглежда така свръхзастрашителна, каквито опасения имаше преди година, а от Брюксел идват сигнали, че ограниченията за свободна работа, наложени на България от някои страни членки, ще бъдат преразгледани и премахнати по-рано от планираното.

В момента около 220 хиляди българи работят легално на територията на Европейския съюз, сочат данните на Европейската комисия. Около 30 хил. от тях са сезонни работници в Германия и Испания. Официалната статистика ги "хваща", защото те пътуват с посредничеството на Агенцията по заетостта, по междуправителствени спогодби за заетост.

Трудно е да се каже обаче колко са българите в Гърция и Великобритания например - също две популярни дестинации в търсенето на работа.

Как изглежда българският трудов емигрант? Според Европейската комисия той е

млад, семеен, със средно образование и не много висока квалификация

и по-склонен да върши "черна" работа, отколкото колегите му от други държави от Централна и Източна Европа. Тенденцията в стара Европа е различна - там сменят държавата и работата предимно висококвалифицираните и несемейните. Като цяло обаче "портретът" на трудовия емигрант вече доста се различава от познатия образ на гастарбайтера, който заминава от бедна в богата държава и се установява там със семейството си.

"Хората вече пътуват просто за разнообразие, за да поемат предизвикателството на новото и непознатото, остават в чужбина за две-три години, после се връщат, после пак заминават", разказва Йохан тен Гьозендам, шеф на отдел "Услуги за заетост и мобилност" в Европейската комисия.

На път е да се промени и образът на българин, работещ в друга европейска страна. През първата година от еврочленството вече се променят направленията на трудовата миграция на българите. Ако доскоро Великобритания, Гърция и Испания бяха основните приемащи страни, сега

към България се отварят и новите членки на ЕС - Чехия, Словакия, Кипър

Обяснението е лесно - самите чехи, словаци, унгарци и пр. заминават на работа в Англия или другаде в търсене на по-високи доходи и освобождават собствените си работни места. Затова и офертите към българите стават по-разнообразни.

Докато само преди година страната ни беше основен "доставчик" на транжори, работници в консервната промишленост, берачи на плодове и зеленчуци, чистачи и шофьори, сега палитрата се обогатява с инженери, техници и дори архитекти и счетоводители.

Една от основните оферти на посреднически фирми е за работа в заводите на "Панасоник" в чешкия град Пилзен. В случая дори не се изисква кандидатите да говорят чешки или английски език, достатъчно е да умеят да се изразяват добре на български.

Работодателят очаква от кандидатите да имат елементарна компютърна грамотност или да са в състояние бързо да се учат. Работата - тестване и сглобяване на компоненти, се заплаща с 525 - 575 евро на месец плюс всички осигуровки. Желаещите могат да ползват квартира, допускат се и семейни двойки. Ограничението за възраст е 50 години.

Заварчици, помощник-заварчици, тенекеджии, бояджии, автомеханици и монтажници търси у нас и автомобилният гигант "Шкода". Договорът е за една година, а заплащането е 3 евро на час. Сумата не изглежда зашеметяваща, но е чиста, т.е. след удръжките, а работодателят осигурява и квартира близо до завода.

Вече водим преговори и с Латвия, където също се търси широка гама специалисти и неквалифициран персонал - от работници за изкопни работи до капитани на кораби, съобщи посредник.

На пръв поглед заплащането не надхвърля значително нивата в България и не би трябвало да е от чак такова значение, за да реши човек да се изсели от страната си. Плюсът обаче е, че

работодателите покриват изцяло режийните разноски

а това е основно разходно перо у нас. Това улеснява взимането на решение за заминаване. Профилът на търсещите работа в чужбина е възможно най-широк - от 18-годишни младежи без опит и квалификация до 55-годишни семейни мъже и жени, разказват посредниците. Адаптацията на новото място също минавала по-лесно заради близкия език и манталитет.

Дори Германия, която наложи забрана за достъп на работна сила от България до трудовия си пазар, частично отваря вратите за българи чрез два вида програми.

Едната е за сезонни работници, където разрешителното е ограничено за срок от 4 месеца. Другата програма е по спогодбата за наемане на квалифицирани кадри с цел повишаване на езиковите им умения. И в двата случая владеенето на немски език е задължително.

По тази програма е разрешен престой в страната до 18 месеца. Още в края на този месец предстои официална трудова борса за хора със специалности в туризма, които могат да бъдат назначени в Бавария. През ноември пък е

българско-германската борса за инженери

съобщиха от Агенцията по заетостта. Заплатата на наемните работници е между 6 и 9 евро на час, като всеки сам плаща квартирата си. В програмата за повишаване на езиковите умения квалификацията е задължителна, а заплатата за сервитьор например е около 1600 евро месечно.

Без конкуренция остават и британските оферти за болногледачки и чистачки в старчески домове. За вторите не се изисква дори квалификация, а познанията по английски език могат да са начални. Фирмите посредници обещават заплати от по 11 500 - 12 500 британски лири. Квалифициран готвач може да се договори за

начална годишна заплата от 13 хил. лири на Острова

която може да достигне и 16 хил. лири, обещават посредниците. Домашни помощнички и детегледачки се търсят и в Кипър, където заплатите са по-ниски - 350 - 400 евро, но храната и квартирата са за сметка на приемащата страна.

Там лесно може да се намери работа и в строителството, както и в туризма. Според официалните данни на кипърската Агенция по заетостта в страната има дефицит на заварчици, строители, IT специалисти, автомеханици. Минималната заплата за сервитьор например е над 900 евро на месец, а на готвач - 1400 евро.

Оттам наскоро дойде и голяма заявка за наемане на българи за строителството на ново летище в Лимасол. Търсят се всякакви специалисти - от архитекти до работници.