"Индипендънт": Страшният имигрантски поток всъщност ще се окаже струйка

П отокът от български и румънски имигранти не се осъществи - под това заглавие британският в. "Индипендънт" помества репортаж от лондонското летище "Хийтроу".

Камерите бяха в бойна готовност. Репортерите стояха в очакване на челната редица най-нови източноевропейски нашественици във Великобритания. Единственото липсващо нещо бяха самите мигранти, рисува картината вестникът.

Масовото пристигане на работници от новоприсъединилите се балкански страни, което толкова плашеше британците, не се случи. Оказа се, че мнозинството

българи и румънци са предпочели да си останат у дома

Пристигащите на терминал 1 полети от Букурещ докарваха посетители от Азия и оклюмали журналисти, изпратени в румънската столица, за да отразяват уж "небивалото нашествие", разказва "Индипентънт".

Изданието цитира фотограф от някакъв вестник, който заявил: "Това си беше пълна загуба на време. Никой не искаше да лети. Ние дори предлагахме да им помогнем да си купят билети".

Бавният старт на очакваната вълна от 180 хил. румънци и българи (които според някои по-стряскащи прогнози щяла да включва серопозитивни тийнейджъри, български бандити и крадци на деца) бе приветстван от някои като доказателство, че

имигрантският поток всъщност ще се окаже струйка

"Индипентънт" отбелязва, че високите цени на самолетните билети от България и Румъния до Острова, както и посрещането на православната Коледа са принудили мнозина от хората, планиращи да отидат във Великобритания, да отложат пътуването си най-рано за средата на януари.

Симона Татулеску, ръмънски данъчен експерт, която пристигнала на Острова още през 2002 г. и в момента работи там като консултант на новопристигащите, казва: "Когато британците се върнат по офисите си след празниците, очаквайки да заварят там много български чистачки и румънски мазачи, ще бъдат разочаровани".

Според нея хората, които искат да дойдат в страната, имат амбицията да постигнат нещо много повече от това да живеят с помощи и да мизеруват.

Броят на пътниците в самолетите, пристигащи в Италия от София и Букурещ, не се увеличи. Нямаше завишен приток на българи и румънци и на словенско-италианската граница край Триест - естествената входна врата на Италия за работници от двете балкански държави, пише и италианското електронно издание "Балкани".

През първите два дни на България и Румъния в ЕС истинското нашествие не дойде отвън, а отвътре, коментира изданието по повод разпространената вчера новина, че последното бебе за 2006 г. и първото бебе за 2007 г., родени в един от най-големите италиански градове Торино, са румънчета.

Сега вече румънците и българите ще имат същите права като французите, германците и испанците. Да се надяваме, че ЕС няма започне да съжалява, че малко поизбърза с това ново разширяване, отбелязва "Кориере дела сера".

Вестникът допълва, че италиански неправителствени организации, като "Каритас" и фондацията "Инициативи и изследвания на многоетническите общества", се надпреварват да правят прогнози колко румънци и българи ще дойдат в страната.

Предвижданията варират от 60 до 105 хил. души, които щели "нахлуят" в Италия. Според вестника е трудно да се направят точни прогнози, но

италианците най-много се страхуват от ромите,

които съставят 2,5% от населението на двете балкански еврочленки.

Два дни след присъединяването на България и Румъния към ЕС британският в. "Таймс" се пита дали двете страни могат да изпълнят мечтата си да станат като Испания. Те вярват, че се трансформират бързо след рухването на бившия Съветски съюз, отбелязва авторката Бронуен Мадокс.

България и Румъния обаче са далеч по-бедни в сравнение с Испания и Ирландия, когато тези две страни се присъединяваха към Общността и нямат тогавашните им институции, допълва тя в статията със заглавие "Възможно е новодошлите да имат невъзможна мечта".

Вторият аргумент, който журналистката излага в подкрепа на тезата си е, че Испания и Ирландия са влезли в клуб, състоящ се само от богати държави, докато сега съюзът представлява далеч по-разнородна група - близо половината й членове са доста по-бедни от останалите.

"Зона на геостратегическо напрежение" е заглавие в "Монд", вдъхновено от присъединяването на България и Румъния към ЕС. Еврочленството на двете страни насочи погледите към Черно море, пише френският вестник, според който за това море не се говори много.

Последният път, когато то вълнуваше западните столици, бе по времето на Кримската война, припомня "Монд". Днес обаче то налага важни въпроси - разпространението на демократичните норми, бъдещите пътища на горивата, успокояването на различни териториални конфликти, стабилност в Югоризточна Европа и Кавказ, нелегалната миграция, трафикът на дрога и оръжия, изрежда изданието.

След Средиземно и Балтийско, Черно море става третото море на Европа,

заедно със своите проблеми и възможности, изтъква авторът, като продължава с обширен анализ за времето преди и след Студената война и ролята на Черно море в нея.