Според прокуратурата организатор на масовото заразяване e Кристияна Вълчева (44 г.) от София. Шест години е работила във вътрешно, интензивно и кардиологично отделение в Първа градска и Пета градска болници в столицата. Има син.
Кристияна и Ашраф са направили самопризнания, от които по-късно се отказват. "Държаха се с мен като с животно. Измъчваха ме с електричество. Няколко пъти ми слагаха чувал и примка на врата. Бесиха ме. Сякаш не бях човек", разказва палестинският лекар.
Кристияна е подписала, че е получавала пари от англичанин и египтянин, за да организира заразяването на около 1000 либийчета. Отказва се от всичко казано пред прокуратурата и още тогава заявява, че е мъчена.
На въпроса "Кой ти е най-зловещият спомен?" тя отговаря: "От Абдул Маджид. Белезите ми са от него. От няколко нощи пускане на ток. Прогори ми месото", разказва осъдената на смърт медсестра.
53-годишният д-р Здравко Георгиев, който вече е излежал присъдата си и бе освободен, е от Силистра. Той единствен от обвиняемите получи само четири години затвор за валутни престъпления.
В родния си град е бил педиатър, а след това заминава за Мозамбик. В България е работил малко в столичната осма поликлиника. В Либия е от 1991 г.
Според обвинението д-р Георгиев е доставял банките със заразена кръвна плазма. Според прокурорската версия в петте празни банки от плазма, намерени в дома на Здравко и Кристияна, е открито наличие на СПИН. Защитата опроверга това твърдение и доказа, че банките не са изследвани и протоколите са объркани.
Нася Ненова е работила 12 години в Сливен като детска сестра. Има син. Подписала е самопризнания, че е заразявала деца за пари. Отказва се от тях пред съда, а не пред прокуратурата.
Валя Червеняшка e 47-годишна, с 23 години трудов стаж. Има две дъщери. Работила е в Бяла Слатина. В Либия отива за първи път през 80-те. Връща се там през 1998 г. заедно с Нася и Валентина Сиропуло. Не е правила самопризнания въпреки мъченията. "То не беше разпити, а бой. Кучета, бръмбари", разказва тя.
Валентина Сиропуло (44 г.) e от Пазарджик, има син. Натрупала е 18 години стаж в детската реанимация на районната болница в града. Пристига в Либия в началото на 1998 г. Не е работила в отделенията със СПИН. Бита е с гумени маркучи и е изтезавана с ток.
"Видях Кристияна през една дупка на вратата и й казах: "Не могат да ни осъдят. Нямат никакви доказателства. Тя ми каза: "Имат - измислени", разказва Валентина.
Снежана Димитрова e на 50 години. Има седем години стаж като сестра. Работила е в Първа детска болница и Трета градска в София. Пристига в Либия след всички - през август 1998 г. Има син и дъщеря.
"Искам да ми върнат свободата и да си бъда при семейството. И мисля, че го заслужавам", убедена е Снежана.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
